Емпатия: как да се предпазим от прекалено вживяване?

♠ Какво е емпатия? ♠ Емпатия и негативизъм ♠ Физиологична причина за емпатията ♠ До какво води липсата на емпатия  ♠ Синоними на емпатия  ♠ Видове емпатия ♠ Емпатия = съчувствие?

Още в текста: ♠ Емпатия и алтруизъм ♠ Емпат или социопат ♠ Негативната страна на емпатията ♠ Как да не изгорим от съпричастност

Мнозина смятат, че емпатия е способност на човека да съпреживява. Възприемат я еднозначно като положително качество, като дар. А истината е, че емпатията е способна да доведе и до негативни последици в отношенията.

Като цяло понятието слабо се познава или остава напълно погрешно разбрано.

Какво е емпатия (значение)?

Опростено казано, това е способност на човека да разбира в какво състояние и ситуация се намира другия човек, към който е насочил вниманието си. Емпатия е способност да се поставиш на мястото на другия и да изпиташ усещанията му, да проникнеш в същността на преживяванията му.

Терминът е от арсенала на психологията и е въведен от американеца Едуард Титченър. Буквалният превод е «вживяване», смисловият: «отклик».

Това е и най-правилното определение: емпатия е способността на човека да откликне на чувства и състояния, идващи отвън.

Емпатът ясно вижда и разбира какво се случва със събеседника му в дадения момент (на емоционален план). Едновременно с това той съизмерва, сравнява своите собствени мисли, емоции и постъпки със състоянието на другия.

Емпатия и негативност?

Емпатията се активира главно при преживяването на негативни емоции: напр. отсрещният се разплаква, изпитва страх, болка, печал, агресия… Емпатът чувства кога е необходим на другия човек и изпитва желание да се намеси и да помогне.

Когато хората подскачат от радост, те не привличат вниманието на емпата. Техните чувства в радостен момент са разбираеми и не предизвикват потребност от помощ и съдействие.

Проявите на емпатия са възможни не само в реалния свят. Още по-лесно (без задръжки) се съпреживява на герои от книги и филми. Въобще сюжетното творчество въвежда читателя/ зрителя в „обувките“ на героя и го поставя в положение да се вживее в него.

Способността към емоционален отклик може да е вродена или да е специално развита. И в двата случая носителите й се наричат емпати. Такива чувствителни към другите индивиди хора избира за свое поприще съответните професии – педагогика, психология, работа с деца, възпитатели и др.

От типовете темпераменти подобна характеристика съответства най-добре на меланхолиците.

Физиологична причина за емпатията

Неврофизиологията (науката за нервната с-ма) обяснява емпатията с

огледалните неврони

Това са нервни клетки, които интерпретират възприетата от околния свят информация.

Пример: когато срещу нас стои тъжен човек с насълзени очи, зрителните и слуховите ни анализатори предават информацията към огледалните неврони. А самите неврони възпроизвеждат същото чувство, но в намалена степен.

Огледалните неврони са причина маймуната да имитира действията на околните индивиди. Пак заради тях на нас ни се харесва да гледаме предавания за дизайн, филми за богат живот и да четем за случващото се около знаменитостите. Невроните ни поставят за момент на мястото на притежателите на красиви къщи, на пътешественици и знаменитости.

Забележително, но развитието на емпатията започва от самото раждане, когато бебето възприема света само на емоционално ниво. Ако мама се усмихне, и бебето се усмихва в отговор.

До какво води липсата на емпатия

Аутист е човек с почти нулево ниво на емпатия.

Една от причините за възникване на аутизъм е нарушен строеж или количество на огледалните неврони. В резултат за човека е много сложно да разбере какво чувстват хората около него и как да си взаимодейства в тях.

Ето защо за аутистите понятието „социализация“ е трудно. Те имат затруднения да контактуват и водят изолиран живот.

Учените съветват от най-ранна възраст при такива деца да се отделя особено внимание за емоционалното развитие. Трябва да им се разказва какво се случва в душата на другите хора на ниво емоции и как може да се «прочете» случващото се по мимиките, жестовете, погледа…

Също трябва постоянно да се пита детето какво то чувства и да му се описва как същото чувство се проявява при другите хора, за да може то да сравни и съпостави. Разбора на герои от книги и филми ускорява придвижването на аутиста към емпат.

Синоними на емпатия

Според специализираните речници, думата успешно се заменя с любов, симпатия, състрадание, съчувствие.

Според специалистите обаче по-точни думи са: вживяване, откликване, съпреживяване.

А дали обратното на емпатия е егоизъм и на емпат – егоист? Всъщност няма такова противопоставяне, защото даден човек може да усеща другия и да използва така извлечената информация за своя изгода (користолюбие), вместо да помага (алтруизъм).

Емпат не означава безкористен, макар че една част от емпатите са именно такива.

Видове емпатия

Според това доколко дълбоко даден човек „прониква“ в чувствата на другите, се отделят 3 нива на разбиране:

• Просто ниво – основава се на примитивното възприемане, при което главна роля играят огледалните неврони. Базира се върху директното разшифроване на мимики и жестове, като видяното се съпоставя с такива, които човекът е срещал по-рано;
• Средно ниво – когато състоянието на даден човек предизвиква интерес и желание да се вникне в него, тогава емпатът задава целенасочени въпроси. Чрез тях той си изяснява причината, предисторията и други свързани събития. На базата на тази събрана информация събеседникът съумява да се вживее в изпитваното от другия и да го усети;
• Високо ниво – това е когнитивната емпатия, наричана висш пилотаж. Тя не е достъпна за всеки. Ние може добре да познаваме даден човек и пак да не съумеем да вникнем в него. А емпатът от високо ниво вниква в чувствата на напълно непознати хора.

Емпатия = съчувствие?

Едно и също ли означават двете понятия? Симпатия се предлага от речниците като подходящ синоним за разглеждания от нас термин, наред със «съчувствие».

На разговорно ниво емпатия и съчувствие може да се заменят, защото имат пресечни точки, но те не съвпадат напълно. Породени са от различни причини и мотивация.

Емпатия и алтруизъм

Например един алтруистът (филантроп) чувства желание да помогне на другия. Той желае при другия човек всичко да се нареди, всичко да е добре. И не само желае, но и се включва в опитите да бъдат решени проблемите на другия, да бъде изкаран от апатията и да се повдигне настроението му.

Това е искрена проява на загриженост. Подобни хора са грижливи и внимателни по природа и помагат на всички.

Подробно за алтруизма разказваме ТУК:

При алтруизма главното чувство е съжалението. То се предизвиква от вида на изпаднал в проблеми човек. Взаимодействието с нуждаещия се е на най-елементарно ниво – виждаме, че е окъсан, чуваме го, че проси и т.н.

Алтруистът вижда проблема, помага и отминава. Той не вниква в душевния свят и в чувствата на нуждаещия се. Взаимодействието е на физическо ниво, а не на емоционално, както това се случва при емпатията.

Емпатията не е съчувствие и не е съжаление. Тя е дадена свише или развита способност да се тъжи с тъжния, да се плаче с плачещия и т.н.

Емпат и социопат

Емпатът може въобще да не изпита подтик да помогне. Това не го прави по-малко емпат. Той има способността да почувства другия, без значение към какви действия ще бъде подтикнат от това.

Емпатът може да бъде едновременно алтруист, ако изпитва необходимостта да помогне. А може да бъде социопат – да използва разбирането на хората за свои користни цели. Нерядко социопатът се определя като безчувствена личност, доколкото той студенокръвно се възползва от другия, без да го е жал за него.

Негативната страна на емпатията

Изглежда, че няма нищо негативно в способността да се съчувства на другите. Асоциира се с доброта и човечност.

Но психолози съобщават за много свои клиенти – емпати, които се обръщат към тях за помощ. Емпатите, които не умеят да владеят себе си и да се дистанцират от чуждите чувства и преживявания, изпитват силно емоционално натоварване.

Ако в добавка те са и алтруисти и винаги се опитват да помагат, нерядко страда личният им живот. Те хабят много психическа и физическа енергия, тичайки по проблемите на другите, опитвайки се да помагат със съчувствие или реално. Силите и времето им се пилее безконтролно до степен на нанасяне на сериозни вреди върху собствената психика и живот.

Емпатите, склонни към алтруизъм, нерядко се концентрират върху проблемите на други хора, забравяйки за собствените си отговорности. Интересувайки се предимно от другите, те обръщат гръб на себе си, ставайки си чужди на своята собствена душа. Те се пренебрегват, създавайки си собствени сериозни проблеми. Или отлагат решаването на своите проблеми, оправдавайки се с по-важните проблеми на другите.

Негативите от емпатията могат да се отразят на работата, ако човекът е на ръководна длъжност. Емпатът не умее да дава сурови заповеди и отрицателна оценка на подчинените си, не умее да изисква и да налага наказания. При опит да бъде справедлив, той се сблъсква с негативните емоции на отсрещния и се обърква.

Емпатията като мислене води до отделяне на голямо внимание на контекста (на емоционалния фон), а не на същността. Емпатите се опитват да разберат (понякога да се докопат) дълбоките мотиви за думите на събеседника си. Развива се подозрителност и се губи време в осмислянето на несъществени детайли.

Не на последно място, за емпата е крайно тежко да гледа новините, защото ги пропуска през сърцето си.

Как да не изгорим в емпатията

Силният емпат е принуден да вземе мерки, за да се съхрани. Никой човек не може да удържи под постоянната тежест на негативизма и проблемите.

Добър подход за съхраняване на себе си е осъзнаването и постоянното припомняне на собствените цели, ценности, чувства, мисли и мотиви. По време на общуване с друг човек, емпатът постоянно трябва да си припомня собствената самостойност.

При тежки и трагични ситуации е задължително емпатът да се отстранява за известно време, за да не бъде под въздействие на случващото се.

В случай че реши да помага, емпатът трябва да се отстрани и да осмисли на спокойствие своето адекватно участие и да му постави граници.

Помага приемането на твърди правила като това: никога не давам последните си пари, а помагам на човека да си намери работа.

Проблеми създава не толкова самата емпатия (откликването на чуждите чувства), а неумението да се реагира правилно. Емпатът не трябва да забравя, че дори и в нужда, хората не обичат твърде да им се месят в личния живот.

Прекомерната помощ може да бъде възприета като намеса в личното пространство. Но пък ако намери мярка, емпатът се радва на топли и пълноценни приятелски и колегиални отношения.

Във видеото за емпатия говори пастор Иван Мирчев:

Познавате ли емпати? Или вие сте такъв?

Молим, споделете впечатления?

Какво помага срещу прекаленото вживяване?

Източник:

• omkling.com
• ktonanovenkogo.ru
• chto-takoe.net

Първоначално публикувано на:13.03.2019 @ 10:29