Графологията е отделен дял на психологията, печелещ нови почитатели не само сред професионалистите.
Много хора са любопитни да научат нещо за другите с помощта на текстовете, написани от тях собственоръчно.
В това отношение особено характерни са подписите или драсканиците, които много хора почти несъзнателно правят, докато слушат лекция или присъстват на някакво безкрайно събрание.
Ето някои от белезите, по които специалистите графолози разгадават самоличността по почерка.
Подписи
Подписът е в известен смисъл символ на самоличността. Когато анализирате нечий подпис, трябва да имате предвид три основни неща:
• личното име;
• фамилното име (презимето);
• някои допълнителни белези (екстри).
Личното име е свързано с индивидуалността на човека и изтъква неговото его.
Който изтъква личното си име показва, че се нуждае от привличане на вниманието на околните. Начинът, по който се изписва презимето, което често показва занаята или месторождението на дедите, изразява как човек предпочита да бъде възприеман от другите. Наблягането на презимето издава лоялност към общността, рода и традицията.
Какво може да се каже за „екстрите“?
Те могат да представят най-различни допълнителни указания за същността на личността, която се подписва.
В това отношение е важно дали и как е представено бащиното име, дали са използвани точки, на какво разстояние е подписът от текста, за който се отнася, дали съществува очевидна разлика между почерка при основния’текст и този при подписа и т.н.
Така например, ако подписът е разположен много близо до текста, той може да изразява чувство за близост към общността от хора, към която е адресирано писменото обръщение.
Точките в подписите (въпреки очевидната си безполезност от правописна гледна точка) имат също определено значение.
Кръглите, добре оформени точки говорят за благосклонност, докато небрежните точки, приличащи повече на запетаи или на случайни драскотини, издават небрежност и припряност.
Ако се приложат тези критерии за оценка към ръкописните текстове и подписите на експрезидента Клинтън например, ще забележим, че почеркът му не се отличава при подписа, последният е поставен близо до основния текст. Човекът, написал тези редове, очевидно е скромен и се чувства част от своя народ.
Подобни са и подписите на английската кралица и на покойната лейди Даяна, а фактът, че имената им са подчертани, говори, че те са осъзнавали своята публичност като личности.
Същото усещане за живот под прожекторите на обществения интерес чрез подписа си изразява и известната певица Джоан Колинс.
А звездата Стинг се подписва с почти детски почерк, което показва, че детското в него е още на преден план.
Саддам Хюсеин, от друга страна, е много различен, когато пише на ръка.
Буквите са с еднаква височина, разстояния между тях (които да отделят думите) липсват, което прави документите трудни за разчитане. Равният почерк издава и липсата на емоция у неговия автор, но липсата на разстояния между думите показва и дух на съпротива срещу общоустановените правила.

Драсканици
Това е любимо занимание за много хора, докато присъстват на лекция или на събрание – независимо дали скучаят или възприемат казаното с необходимото внимание и сериозно вникват в неговия смисъл.
Просто някои хора почти несъзнателно изпълват листа пред тях с всевъзможни по характер и стил драсканици.
Анализирането на такъв тип „произведения“ е обикновено доста субективно, но все пак съществуват известни сигурни критерии за откриване на черти от характера на драскащия.
Обикновено се обръща внимание на следните елементи:
• вида на изображенията;
• разположението им на листа;
• дебелината и евентуалните извивки на линиите, снабдени или не със светлосенки, или запълване на вътрешните пространства на фигурите.
Така например, запълването на фигурите или прекаленото удебеляване на контурите говори за напрежение или за досада.
От друга страна, закръглените и накъдрени контури издават романтично настроение.
Тези, които си драскат геометрични фигурки, издават своята целенасоченост и работоспособност, докато луни, слънца и планети по листа са знак за непоправим оптимизъм и амбиции.
Когато една драсканица е по-абстрактна и трудно може да бъде категоризирана по форма, авторът й обикновено издава своята демотивираност, разсеяност и липса на организационен талант.
Красивите и приятни човешки физиономии издават любвеобилните натури, а грозните – недоверие и мизантропия.
По подобен начин се тълкуват и животинските мотиви в драсканиците.
Рисуването на кротки и питомни животни по принцип може да означава обич и привързаност към тях, но и че „художникът“ има нужда и способност да закриля другите.
Свирепите диви животни са израз на агресивност.
Чудеса.net