Към почерка на човека са проявявали интерес психолози, историци и криминалисти.
Но и за неспециалистите ще бъде любопитно да научат как написаното от човешка ръка отразява душевния свят на личността.
Предлагаме на вниманието на читателите на в. „Астрофеномен“ поредица от материали по психографология в няколко последователни броя, където ще научат за историята и съвременното състояние на тази област на познанието, за това как психичните процеси, свойства и състояния се отразяват в почерка.
Темата ще бъде илюстрирана с образци от почерците на личности от световната и от нашата история, известни с добра или лоша слава.
Няма да пропуснем да отделим внимание и на наши съвременници.
В заключение ще предложим оригинален тест за самооценка на собствения почерк, а също и как да интерпретираме чуждия подпис.
ПРИ ИЗВОРИТЕ НА ГРАФОЛОГИЯТА
При ежедневните си социални контакти преценяваме другия човек според особеностите на неговото поведение.
Докато психологът целенасочено наблюдава лицето, което изучава, то при обикновеното общуване опознавателният процес протича спонтанно, често без да се осъзнава напълно.
Ако човекът срещу нас е добър актьор, може да ни заблуди и да ни накара да го възприемаме такъв, какъвто би искал да бъде.
В почерка обаче всеки се показва такъв, какъвто е. Дори за специалиста е трудно да промени писането си така, че да се представи в желана светлина.
Изписаният на ръка текст представлява сложен продукт на психичната дейност, нещо много лично и строго индивидуално.
Това е направило впечатление на хората още при писането с перо върху папирус.
В една от древногръцките хроники Светоний анализира почерка на император Август и посочва такива особености на характера му като практичност, аналитичен ум, пестеливост.
За първо достигнало до нас съчинение по въпросите но графологията се посочва „Трактат за това, как по почерка могат да бъдат определени характерът и качествата на пишещия“ от италианеца Балдо (1622 г.).
Наскоро след това неговият сънародник Северин публикува в периодично издание материал на тема „Признаците, които могат да бъдат изведени от маниера на писане“. В историческата справка срещаме и имената на Лайбниц, Громан, Хенце, Лафатьор, Гьоте, Жорж Санд.
Понятието „графология“ за първи път се появява през 1871 г. в съчиненията на абат Мишон (от гръцки „графо“ -пиша и „логос“- наука).
Графологията е натрупала богат опит и важни констатации, благодарение на трудовете на Варинар, д-р Прейер, Ламброзо, Тард, Майер.
Тард отбелязва: „За какво ми е снимка на човека, за мен е много по-важно парченце хартия, написано от него – там са изразени престъпността, жестокостта, състоянието на духа“.
Гьоте пише на Лафатьор: „Без съмнение почеркът на човека има връзка с начина му на мислене, с душевното състояние и характера му и базирайки се на него, можем да получим известна представа за истинските му качества и действия“.
Увлечена от практическата графология, Жорж Санд съставя забележително точни характеристики на свои съвременници.
От началото на XX в. се появява задълбоченият труд на И. Моргенщерн с гриф „За служебно ползване“. Авторът въвежда термина психографология.
С възможностите си да достига до скритата същност на човешката природа практическата психографология може да бъде ценен помощник в работата на психолози, педагози, лекари, историци, изкуствоведи.