Стародавен обичай е също християните да се помазват с елей “за здраве”. Затова освен при боледуване и слабост, Елеосвещение се извършва и при освещаване на нов дом и при именни дни. При желание и нужда свещениците извършват и масов (общ) маслосвет по всяко време на годината, но най-често по време на големите пости. Веднъж в годината по време на Великия пост (на Велики четвъртък) Църквата извършва Велик маслосвет.
Желателно е тайнството да се извърши от няколко (съгласно Требника – седем) свещеници. За това на руски тайнството е наричанои “Соборование”, т.е. “събор” на свещениците. Най-често и напълно допустимо е извършването му и само от един, особено ако Тайнството се извършва в дома на болния.
Обикновено Tайнствотo се извършва в дома на християнина, до леглото на болния. Когато се извършва в храма, в централната част на наоса се поставя маса, на която са положени св. Евангелие, св. Кръст, съд с пшеница (или брашно), в средата на който е кандилото с елей. Наоколо са забодени седем клечки, обвити на края с памук, с които се помазва болният. При маслосвет по други поводи клечката с памук е една. Свещениците и човекът, над който се извършва обредът, застават около масата, а присъстващите стоят наблизо – благоговейно и със запалени свещи.
Ако тайнството се извършва при болен, върху главата му се четат седем евангелски четива. Ако болният оздравее, осветеният елей се слага в домашното кандило. Ако умре – излива се върху него, преди да се покрие с капака на ковчега.
Тайнството Елеосвещение се извършва от презвитери (свещеници) и архиереи (но не от дякони). На много места из страната с брашното от Маслосвета се месят просфори за Светата литургия – това е осветен хляб за Причастие и раздаване.
