Петър Дънов и великите богомили: Заветът на Божествената любов

Разглеждане на учението на великите български богомили през светлината на знаменитото учение на Петър Дънов и бялото братство.

Заглъхва богомилското слово в мрака на петвековното робство, но през XX в. отново изгрява духовното слънце на България! X и XX в. са емблематични за българския дух и това се отбелязва със знака на божествените числа 1 (Бог, бащата) и 2 (любовта), съчетани с нула (има условия за проявление) – изразена е спецификата и връзката между две сходни духовни движения – богомилството и Бялото братство.

И наистина, избликва отново мощен духовен извор в българската земя. Продължава работата си третият, богомилският, клон пратеници от Агарта, действащи по плана на Всемирното бяло братство за реализация на божественото учение – християнството, този път в нашия съвременен свят.

Сред българите идва велик Посветен – Беинса Дуно (Петър Дънов).

От 7 март 1897 г. (7. 3. 7 – феноменални числа!) в тялото на Петър Дънов се вселява на няколко етапа Духът на Истината. XX век, когато се създава Бялото братство, е златният век на българската духовност, а мисията на Петър Дънов до смъртта му на 27. 12. 1944 г. (9. 3. 9. – числа на пълен резултат) очертава кулминацията на златния век на българския дух! Той е свързан с изгрева на новата човешка епоха – Епохата на Водолея, чието начало започва 1914 -1926 г.

Върховите постижения през златния век на българската духовност се реализират чрез действия в три главни направления: създаване на учение – идейна основа на новото духовно движение, изграждане на човешкото Бяло братство в България и духовно издигане на българския народ за мисията му сред славянството и света през Епохата на Водолея. Идеен и творчески център на Златния век през XX век е Мировият учител, пратеник на всеки 2000 години – Беинса Дуно.

Петър Дънов е феноменална личност, извисяваща се над другите човеци с духовно съвършенство, дарби и сили, недостижими за обикновеното съзнание. Всяко сравнение при него е неуместно, Великите посветени, да не говорим за Мирови (световни) учители, са неизмерими с човешки аршин и само духовно развито съзнание може да се докосне до висотата на тези човешки духове!

Този велик пратеник на Агарта сам посочва каква е ценността на новото учение: „То е учение на живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта“. Някои го определят като сектантско, но както и богомилството, то е окултно, а не религиозно учение, следващо традицията на мистичното християнство през вековете.

Несъмнено новото време изисква, освен запазване на духовното познание, и неговото обогатяване и осъвременяване съобразно променените условия на живот. Във века на научно-техническия прогрес учението на Петър Дънов обединява наука и вяра върху здравата основа на разумните закони на природата. То е синтез между двете, затова е силно, жизнено и достъпно.

Това учение е ново, защото за пръв път се дава небесно разрешение едно окултно (тайно, скрито, за избрани) учение да се популяризира и да бъде достъпно за всички. Простотата и яснотата на едно духовно слово е белег за истинност и висша интелигентност, за разлика от сложния и умозрителен език на съмнителни писания. Красотата е в божествената простота!

Учението на Учителя Петър Дънов е ново, понеже е свързано с новата епоха на Водолея, в която животът ще се основава на Закона на Любовта и ще се реализира напълно Христовият завет. Петър Дънов казва: „Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, а за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на духа“.

Божествената любов е духовен принцип, закон, сила и действие. В човешкото сърце нейната проява е чувство на обич, в ума е сила, в душата – добродетел, във волята – вършене на добрини, в духа е действие. Не случайно трите последни тома на П. Дънов са назовани „Заветът на любовта“. Това е третият завет на Господа, донесен след Моисей и Христос. Затова Учителя разработва методите на Любовта и ги прилага в обучението на учениците в братството.

Новото време изисква смяна на духовните методи. В инволюцията (слизане на човечеството в материята) полезни са били методите на Мъдростта от йогийските школи, но сега човечеството е в еволюционен път на развитие (възкачване към Духа) – тук вече работи Любовта. Само тя се занимава с малките величини, които еволюират до велики. И в Библията е казано: „Защото кой презря деня на малките работи?“ (Зах. 4; 10).

Божествената любов изисква всяко учение, всяко знание да се приложи в живота – тогава то е истинско и ефективно. „Едно учение има смисъл, когато може да се приложи“, поучава Дънов. Той проверява всеки метод първо върху себе си, преди да го предаде на учениците си.

Неговите лекции и беседи, молитвен наряд, Заветът на цветните лъчи на светлината, пентаграмът, всякакви окултни упражнения, музиката на паневритмията – всички те са ефикасни методи на Любовта за духовно развитие и за промяна на човека към добро. Това е най-безопасният окултен метод, съобразен със Закона за съответствието и Закона за цялото и неговите части.

В методите на Учителя има пълно съответствие между слово, тон, цвят, планета, елемент, число, сила, енергия, движение. Свещеният танц – паневритмия, е творческият венец на Учителя Беинса Дуно и изразява вселенския космически ритъм на Земята.

Създаването на Бялото братство в България е основано по Закона за Любовта. Подобно на богомилските общини, в братството взаимоотношенията почиват на християнските морални ценности. Бялото братство в България и по света е необходимо на Всемирното бяло братство като материален проводник по закона на отражението за разпространяване на Божествените мисли в човешкия ум на земята.

В местността Изгрева край София братството построява сграда със салон за беседи и концерти и постепенно около нея възниква братско селище. На поляната пред нея от 1934 г. се играе паневритмията. Днес този танц се играе на петте континента.

Бялото братство в България е първообразът, „божественото семе“, от което в бъдеще ще покълне новата човешка култура – славянската, в Епохата на Водолея.