Най-древните митове, легенди, саги и оказания на много народи от двете полукълба категорично и безусловно разказват, че на младата Земя е съществувала раса от хора, които по своята мощ били едва ли не равни на боговете. Наричали ги титани. Измислица ли е това? Специалистите не смятат така. Защо например при различни племена и народи, разделени от огромни разстояния, от морета и океани, някои митове и предания се повтарят почти дословно? А как може да се обясни удивителното сходство на описанията на страшните катастрофи, едва не погубили нашата планета? Сумирайки допълващите се една друга картини от сказанията, може да се получи доста любопитно резюме.
Оказва се, че земята и небето са единни (рай на Земята), човекът престъпва нравствените закони на своето съществуване, след като е получил опасни знания (изял е плодовете на дървото на мъдростта), затова изгубва Рая, търпи ужасни мъки, става жертва на страховити катаклизми, в това число и потоп… Небето в момента на катастрофата крие част от хората. Някои отиват под земята и излизат на повърхността едва тогава, когато предварително пуснатите животни се връщат живи…
И отново възниква интересен въпрос: от кого се крият под земята? От каква напаст? Дали Дали не е онази, заради която ние, жителите на третото хилядолетие, сме построили бетонни бункери и убежища? Митовете гласят, че богоподобните човешки същества имали огромни способности: да създават хора и механични помощници, да заменят повредените си крайници и тела (явни биороботи!), да съживяват починали и т. н.
Как обясняват учените гибелта на такава суперцивилизация, внезапната поява на урагани, световни пожари, пълен мрак, заледяване и последвалия всемирен потоп? Веднага идват наум прогнозите за последствията от ядрена катастрофа. Не можем да пренебрегнем и тибетските легенди за демоните си, които носели вре- да на хората: те причинявали падане на косите и зъбите, рани по кожата, ослепяване; но особено опасни се смятали за все още неродените деца. Не ви ли прилича на последствия от радиация?!
Прелиствайки първите страници на Стария завет, ни поразяват някои“ цифри. Първите хора живеели по 900 години (подобни цифри се срещат в митовете на много народи по света). Но биологическият цикъл на живия организъм е практически неизменен. Той може да бъде увеличаван и намаляван, но до определени граници. Във всеки случай не 10-15 пъти. И тогава се появило едно просто обяснение на тази загадка: древните хора просто имали съвсем различна представа за времето! Тоест годината се е състояла от значително по-малко дни. Изхождайки от предполагаемото ниво на суперцивилизацията, може да се предположи, че хората са живеели не по-малко от 100 години. Някои изследователи смятат, че по онова време годината се е състояла от… 52 дни.
Но годината не може да стане по-къса или по-дълга по волята на хората. Тя се състои от определен брой дни, а той зависи от времето, за което Земята извършва оборот около Слънцето. С други думи, катастрофата в дълбока древност е довела до забавяне скоростта на въртене на Земята! В това няма абсолютно нищо невероятно. Спомнете си процеса на движение по орбита на космическите станции и всичко ще ви стане ясно. Действа реактивният принцип: взрив по посока на движението – и скоростта на станцията се увеличава; в противоположната посока – и станцията лети по-бавно. Може да се предположи, че на Земята е извършен колосален ядрен взрив, в резултат на който скоростта на Земята е била намалена, а годината се е удължила от 52 до 365 дни.
Учени от САЩ, Русия и Австралия предлагат възможната картина на случилото се, чиито опорни точки лежат в Библията и митовете.
РАЙ НА ЗЕМЯТА
Земята и небето са едно цяло. Условията за съществуване са наистина райски. Отчита се бързото въртене на планетата около Слънцето (годината има 52 дни, разделени на 4 сезона по 13 дни), климатът е мек, тъй като бързото въртене на Земята не позволява тя да се нагрее или да се охлади прекалено силно.
КАТАСТРОФАТА
Нейните причини биха могли да бъдат война, случаен взрив на енергийните запаси и дори съзнателните действия на човека, за което говори древно египетския мит (Pa-Слънцето се състарил, хората престанали да го уважават, като замислили черно дело против него. Затова Ра насочил към тях слънчевото око Сехмат, което започнало да изпепелява всичко живо в такива мащаби, че самият бог не могъл да го спре!). Край на света в пряк, а не в преносен смисъл. Пепелта и прахта, вдигнати от ударната вълна, както и газовете и изпаренията практически напълно препятстват достъпа на слънчеви лъчи. Хората се скриват в подземни убежища (9 подземни светове присъстват в легендите на индианците от САЩ, Бразилия, на аборигените от Австралия и Нова Зеландия, на индийците). За по-голямата част от населението не достига място или просто хората не успяват да се скрият. „На повърхността на планетата бушуват мощни урагани и всепоглъщащи пожари“, резюмира докторът-планетолог Гай фонър от САЩ.
ЛЕДНИКОВ ПЕРИОД
Атмосферата много бавно започва да се прояснява, но слънчевите лъчи все още не достигат повърхността на Земята в необходимата степен и настъпва заледяване (ядрена зима). С времето нивото на радиация започва да намалява и хората излизат на повърхността.
МИНАВАТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ…
Атмосферата се е изчистила. Слънчевите лъчи са разтопили ледовете. Започва всемирен потоп, в резултат на който нивото на Световния океан се вдига със 78 метра! Останалите живи малобройни групи хора загиват или още повече се разпръскват по територията на Земята, като окончателно губят контакт помежду си.
ГОЛЯМАТА СУША
Слънцето е по-близо откогато и да било. Интензивността на неговото въздействие в съчетание с удължения летен период води до страшно, но временно обезводняване на планетата. Появяват се гигантските пустини. В същото време се наблюдава уплътнение на атмосферата от водните пари. Появяват се облаци, което спасява планетата от повторни потопи. Промяната в климата не може да не повлияе и на процесите, случващи се във вътрешността на Земята: мощни земетресения, активизация на вулканите. Появата и изчезването на океани и материци окончателно прекъсва връзката между хората (макар че вероятно тя отдавна не съществува). А вековете, прекарани в подземията? В резултат на мутации и заради различните климатични условия са се образували различните раси.
ВЪЗРАЖДАНЕТО
Климатът се е стабилизирал, радиацията се е самоликвидирала, но последствията й са ужасяващи: интелектуалното ниво на оцелелите хора е паднало почти до нула! Историческите факти са се превърнали в митове. Масово се появяват култове, религии, конфесии. Запазени са определени знания, но те се предават само сред жреците, които държат в подчинение останалите хора. С времето много знания се изгубват поради тяхната ненужност.
А по-нататъшният ход на историята ни е известен. Безусловно, едва ли би могла да бъде възстановена на сто процента пълноценната структура на гена. Но може би в бъдеще, ако все пак имаме такова, ще можем да пресъздадем супер-цивилизацията и да възстановим Рая на Земята?
Да допуснем, че всичко е било не така или не съвсем така, но е безспорно, че тази актуална хипотеза заслужава специално внимание. Защото, ако не узнаем причините за краха на съществувалата някога супер цивилизация, не бихме могли да избегнем повторението на катастрофата. Според изследователите съществува увереност, че изчезналата супер цивилизация е оставила след себе си някакъв спомен, но се е постарала да скрие тези сведения, за да не попаднат те случайно в ръцете на невежи и да не бъдат изгубени безвъзвратно. Навярно нашите древни предци са предполагали, че човечеството ще се възроди, и са положили максимум усилия техните ценности, знания и опит да не изчезнат безследно. Дали ще успеем да се възползваме от тяхната мъдрост?…
