Манастирът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ в Поморие е прочут в цялата страна с чудотворната си икона и лековитото аязмо.
Поклонниците разказват десетки истории за чудотворни изцеления. Смята се, че най-голяма сила иконата на свети Георги има в навечерието на храмовия празник – 6 май.
Тогава от всички краища се стичат вярващи, за да преспят в светата обител. Преди около 40 години едно момче с психични отклонения пренощува под изображението на светията и оздравява, обяснява игуменът на манастира йеромонах Йеротей.
Игуменът си спомня и за един руснак, който всяка година идвал в България и пиел от аязмото. Така се излекувал от язва. Легендата за появата на лековития извор отвежда в годините на робството. Сегашният манастир тогава представлявал чифлик, собственост на богатия турчин Селим бей.
Той страдал от лоша болест, за която не можел да намери лек. Един от ратаите му – християнин на име Нено, сънувал, че в чифлика е заровена икона. След като няколко пъти в съня му се явил светия на бял кон, решил да разкопае мястото. Ямата стигнала около метър. Турчинът забелязал дълбокия ров и не му позволил да копае повече. Но един ден се случило чудо.
Дошли гости на Селим бей и при разходката из имота той решил да използва дупката за отходно място. В момента, в който влязъл в изкопа, почувствал, че се схванал и не можел да мръдне от мястото си. Повикали Нено да обясни какво става. Възрастният човек разправил за съновидението си. Тогава беят заповядал да извикат митрополита, който посъветвал да се разкопае по-дълбоко.
Оригинална снимка на чудотворната икона от Поморие.
Изведнъж в пръстта се открил каменен баралеф на свети Георги (б.а.- изображението и до днес може да бъде видяно в църквата на манастира). Когато извадили иконата, под нея бликнал извор. Митрополитът полял Селим бей и той мигом оздравял. В знак на благодарност турчинът приел християнството и се преименувал на Георги.
До аязмото построили параклис „Свети Георги“. Новопокръстеният основал манастира и му подарил целия си имот от 3800 дка. След като овдовял, приел монашеството и станал игумен в светата обител.
В наше време, през 1966 г., е издигната 30-метрова кула-камбанария. Под нея се намира аязмото. Каменният баралеф на свети Георги, за който се говори в легендата, е вграден над чучура на извора.
