Петър Димков: Човек е дошъл тук да слугува на ближните си, не да господарува

Съдържание: ⊕ Книги на Петър Димков, ⊕ Рецепти на Петър Димков, ⊕ Диета на Петър Димков, ⊕ Петър Димков за билката черен бъз

Петър Димков – следовник на древната българска лечителска традиция

Петър Димков (1886-1981 г.) вярваше в силата на човешкия дух и се смяташе за продължител на неумиращите през вековете народни лечителски традиции. Традиции, преминаващи през обобщения образ на тракийската култура в лицето на Орфей и Евридика, и на еволюцията във взаимоотношенията между човека и природата. Вечната придружителка на здравеносните божества при траките е змията – символ на човешката душа и олицетворение на мъдростта.

Роден в края на 19-и век, Петър Димков беше от онези народни будители, които следваха пътя и завета на възрожденците, успявайки да обедини духовните традиции на древността с настоящето. Той проповядваше необходимостта от дълбокото и взаимно проникване на човека с природата в едно време, в което думата „екология“ се възприемаше като „вражеска пропаганда“. Той притежаваше онзи поглед към вселената, който прави от всяка личност неповторима хармонична ценност.

В българските корени на тези традиции стоят имената на Боян Мага, Свети Василий Врач, Свети Иван Рилски и неговите последователи Йоаким Сарандапорски, Гавриил Лесновски, Варвар Охридски и много други жреци на великата любов към човека. Днес още по-навременно звучат възгледите на Петър Димков за корените на българския род и уникалното му присъствие в историята на Европа и света.

„Корените на нашата народна медицина са много дълбоки и идват от другите народи. Египетските жреци са предали своите знания на Вавилон, вавилонците на Асирия, асирийците пък на древна Елада, елините на траките, които ги предават на Рим, после на Византия. А ние сме наследници и на траките, и на Елада, и на Рим, и на Византия“ – твърди народният лечител Петър Димков.

„Всяко едно добро по отношение на човечеството дело влиза в огнения кръг на любовта и не загива, а се усъвършенства.
Вярата е основата на медицината. Ако един болен няма вяра в лекаря си, той не може да се излекува. Вярата е на първото място. Важното е семето да се посее, после то ще даде плод. След младите лекари има много идеалисти – аз им свалям шапка. Само трябва да им се даде малко повече простор, за да работят“ – смята Петър Димков.

Рецепти на Петър Димков

„Започнах да събирам народните рецепти преди 1900 година. Както се казва, капка по капка вир става. Едни обичат да играят табла, а на мен ми доставяше удоволствие това да събирам рецепти. Тук имам и книгата на Авицена от преди 1000 години, в която той разглежда отделните болести като групи“ – споделя Петър Димков.

„Учих средно военно училище в Полтава (днешна Украйна, бел. ред.), а завърших в Петербург висшето си военно образование, след което се върнах в България през 1909 г. Това бяха твърде интересни години, в които руският народ се пробуждаше от политическия си гнет.

От малък проявявах интерес към народната медицина. Майка ми беше народна лечителка. Още на 10 години присъствах, когато тя преглеждаше болни. Караше ме да записвам – за тази болест, запиши това, за другата – друго… Така започнах и цялото си свободно време посветих на тази цел. За щастие мои приятели бяха братя и синове на такива лекари като Павлов, Мечников, Слижников и с тях беседвахме на тази тема.

Народната медицина е на не по-малко от 250 000 години. До Европейската война алопатията беше доста разумна. Тогава лекуваха хората по съветите на Павлов. Той казваше: „В света няма два еднакви организма. Следователно хората трябва да бъдат лекувани индивидуално“.

След войната обаче медицината попадна в ръцете на монополистите, които се интересуват от печалбите, а не от здравето на хората. Тогава започнаха да се създават лекарства не за отделния човек, а лекарства за всички. Всеки завод произвеждаше лекарства не за обикновения индивид, а за 4 милиарда души.

Затова резултатите не бяха добри, напротив – дори бяха печални. А навремето лекарят ще те прегледа, ще ти постави диагнозата, ще помисли на колко години е пациентът, в какво състояние е организмът му, тогава ще напише рецепта, ще се подпише и резултатите бяха налице“ – разказва Петър Димков.

Петър Димков за богомилите и техните лечителски умения

Приказвахме с нобеловия лауреат Кумановски, който твърди, че се натъкнал на древновизантийска книга за това какво са знаели прабългарските лечители. Византийски предводител твърди, че бил свидетел на чудото, за което се чуло из цялата империя.

Един от византийците успял да разреже през корема прабългарския воин. На помощ му се притекъл прабългарски лечител, който зашил раната, превързал я с ризата си и отгоре я намазал с нещо като туткал от едно гърне. Не минал и час и българският воин бил отново готов да влезе в боя. Какво е това чудо? Сега то се показва във Филипините с безкръвните операции.

Когато Карл Велики се е подписвал с пръста си, ние сме имали книжнина преславска, култура и цивилизация. После идва богомилството, в което жените са били не само равноправни, но са ставали и старейшини. Булгар ходжа, един от големите богомили, надарен като Василий Врач, е отишъл сред мюсюлманите да разпространява идеите на богомилството. Самият той приема исляма и се проявява като един велик лекар. В Кабул го посрещат като велик лечител и отиват при него, както българите са ходили при Иван Рилски.

Богомилите дадоха права на жените през 10-и век, а в Швейцария това се случи едва през 20-и – с хиляда години след нас. Историята трябваше да знае това – какво сме им давали на европейците, а те са взимали.

Боян Мага е бил великопосветен човек. Завършил е Магнаурската школа. В неговата група впоследствие се оказал поп Богомил, който пък бил съветник на стария княз Борис I. Тази група създава школата за лечението в народната ни медицина. Богомилите на това са учили хората – на благородство. От религията признават само молитвата „Отче наш“, нищо друго. Христос никога не е правил черкви, нито манастири. Той е искал от нас едно – да правим добро. Това е! Повече усуквания са нетърпими! Човек е дошъл тук да слугува на ближните си, не да господарува“ – счита Петър Димков.

„Единственото ми желание е било и си остава хората да си подадат ръце и братски да живеят. А то може да се постигне, когато хората култивират мислите си – да имат чисти мисли, чисти думи и постъпки и Раят настава на земята. Не сме дошли на тази земя да се убиваме, а братски да живеем и да си помагаме.

Петър Димков за природосъобразния начин на живот

„Природата така е устроена, че тя самата си поддържа равновесието. Поддържала го е, поддържа го и ще продължава да го поддържа. Когато хората оставят природата, тя си ги изхранва и без азотни торове. А сега на какво сме свидетели? Като унищожиха цялото птиче царство, сега какво остава? – пита реторично Петър Димков.

По-рано океаните можеха да изхранват милиони, но сега ги отровиха. Реките също.
Науката бива истинска и лъженаука. Истинската е тази, която работи за доброто на човечеството. А всяка една наука, която унищожава природата, е лъженаука. Стигнахме до там, че си изкопахме гроба – отровихме си земята, отровихме си въздуха, отровихме си земята… Унищожихме царството на насекомите, унищожихме царството на рибите, това на птиците, унищожихме царството на животните и сега ще плащаме с това, че ще има самоунищожение на човешкия род.

Според земните закони всяко едно същество, посегнало на живота на друго, се наказва. А тук посягаме към живота на цяла една планета. Човек е също вирус на два крака. Като си вирус на два крака, ще изпълняваш законите на природата! А не да мислиш да я командваш! Пуяци!

Турят си в рамка дипломата и си мислят, че всичко знаят! Затова най-великите мъдреци, най-великите учени смятат, че знанието ни е все още нулево. 250 милиона години сме на тази планета Земя, а не знаем какво има в центъра й.
Затова гледай да си живееш разумно живота тук на Земята. Страдаме от безумието си, а не от ума си.

Истинският човек, който слиза на земята (а то не е случайно да слезе), има следното предназначение: да носи със себе си доброто, любовта към хората, мъдростта и правдата.
Ако имам още дни да живея, ще се стремя да оставя още две книги за спомен на хората и това е! Първите да си върнат физическото здраве. Вторите да разберат, че по-велико нещо от природата няма. И че по един очен ирис може да се определи диагнозата на всички болести – без скенери, без нищо. И трето – да се научим услугите ни да не бъдат платени, а да бъдат приятелски – аз на теб едно, ти на мен – друго. За да живеем човешки!“ – смята Петър Димков.

Статията се базира на документалния филм на БНТ „Срещи с Петър Димков“, заснет през 1981 г. и преиздаден през 2003 г. Текстът продължава и след видеото.

Диета на Петър Димков

Една от най-разпространените диети на Петър Димков е 7-дневна и се радва на значителен успех и последователи. Тя се прилага минимум седем дни и наистина води до трайни резултати без отегчителния йо-йо ефект. Добре е диетата да бъде съчетана със спорт и тогава тя наистина гарантира свалянето на минимум 3 кг на седмица.

По време на диетата на Петър Димков човек трябва да приема само плодове, зеленчуци, млечни продукти и яйца, от месата само пилешко, както и риба. Забраняват се захарта, тлъстите меса, вакуумираните готови храни и консерви, както и тестените изделия.
В закуската калориите не трябва да надхвърлят числото 400, обедът трябва да съдържа 300 калории, а най-малко храна трябва да се приема вечер – не по-късно от 3 часа преди лягане.

Примерно меню:
Закуска – препечена филийка черен хляб, някакъв плод – ябълка или грейпфрут, примерно, и купичка нискомаслено кисело мляко и чаша кафе или чай, които обезателно обаче трябва да са без захар.
Обяд – голяма зелена салата, която съдържа 100-150 грама печено пилешко филе на скара
Вечеря – салата, подправена само с ябълков оцет и зехтин, както и едно сварено яйце
Междинните хапвания могат да бъдат сведени до една или две ябълки дневно, или пък няколко мандарини.

Ето какви съвети дава Петър Димков за храненето. Той ни препоръчва да не отделяме на яденото повече внимание, отколкото е необходимо. Да приемаме точно толкова храна, колкото е нужно, за да поддържаме огъня на живота у себе си.

Преяждането и тъпченето започва още с първата излишна хапка и е първата крачка на онзи грях, наречен чревоугодничество. Този грях превръща иначе висше същество като човека в долно същество, което само обработва храна, и живее без всякаква духовност. Необходимо е да се храним само три пъти на ден, като за предпочитане е вегетарианска храна, която е по-лесно усвоима от организма и съдържа всичко, което е необходимо за живота.
Молитвата преди храна не е препоръчителна, тя е задължителна, за да приемем цялата енергия на храната.

Какво казва Петър Димков за билката черен бъз

Широко известен е сиропът от черен бъз по рецептата на Петър Димков.
Събират се само добре узрели зрънца от черния бъз. Трябва да се знае, че зелените са токсични и човек трябва да бъде внимателен към тях. В буркан се сипва слой около 2 см зърна, които се покриват с захар. Така се продължава на пластове, докато останат два пръста до гърлото на буркана, което се покрива и връзва с марля. Така се оставя на хладно и тъмно място, без пряка слънчева светлина за 3 седмици. Полученият сироп се прецежда и съхранява в хладилника в стъклени бутилки. Пие се по една супена лъжица на гладно всяка сутрин като имуностимулант.

Като имуностимулатор за месеците през зимата сиропът от черен бъз започва да се пие в края на октомври по една супена лъжица сутрин на гладно концентриран, или разреден в чаша вода. А иначе може и целогодишно да се приема по една чаена лъжица от концентрата. За деца над 5-6 годинки може да пият от него по една чаена лъжица сутрин – сиропът е сладък, липсва натрапчивият аромат като от растението бъз и приятен за пиене.

Книги на Петър Димков

Народният лечител Петър Димков е автор на следните книги:
„Наръчник по природно лекуване и живеене“ – 3 тома. Издаден цели четири пъти в периода от 1926 до 1939 г. Последното издание от 1939 г. е най-подробно – то се състои от 1800 страници, на които са разгледани общо над 600 болести.
„Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне“ – тази книга излиза през 1931 г. и съдържа 122 страници.

„Българска народна медицина“ – книга, отпечатана 4 пъти през годините 1977, 1991, 1993 и 2008 г.

„Очна диагноза“ на издателство „Астрала“, отпечатана през 1999 г., съдържа 331 страници.

„Хигиена и лекуване на душата“ – издателства „Астрала“, издадена през 2009 г., съдържа 479 страници и разглежда новия човек като творец на съдбата си. Има издание и през 1995 г.

„Молитвеник“ – издателство „Астрала“, отпечатане през 2009 г. в джобен формат, като съдържа 183 страници.

„Болести, профилактика и лечение на жената и детето“ – издателство „Астрала“, 2001 г.