Смутително дълъг коридор. Почти празен. Секционната зала е заключена. Аутопсиите са били до обед.
Тук, в съдебна медицина, можеш да видиш дъното, баласта на живота – насилствена смърт, самоубийства, скоропостижна смърт, нещастни случаи, трудови злополуки, костни останки, разложени просяци, мумифицирана плът, метални бухалки, смазали нечий череп, посинени жени и деца. Тук има тайни, а зад тях се крие истината. Да търсиш истината, е професия, по същество философска, а на практика медицинска.
Разбира се, че няма да ме пуснат нито на аутопсия, нито в моргата, т. е. трупохранилището, над което стои табелка: „Вход за външни лица, строго забранен”. Затова пък единият от санитарите – Симеон Илиев, е доста словоохотлив.
Средно
минават по 40-50 трупа,
които застояват и с месеци не могат да бъдат погребани. Това е стар проблем, който продължава да стои без решение вече години наред. Починали клошари и неизвестни мъртъвци задължително минават през съдебна медицина, но не могат да бъдат погребани служебно, без да се потърсят близките им. В други случаи пък човек е бил болен, починал е в дома си, но личният лекар не е издал смъртен акт – дали защото е заминал някъде, или е видял някакво охлузване и се усъмнил за насилствена смърт. Така залежалите трупове се съхраняват при минус 5-10 градуса с месеци, докато останалите престояват по-кратко и при около 0 градуса, защото ако замръзнат, не могат да бъдат облечени за погребението. Колкото и иронично да звучи,
има и нещо като ВИП камери,
близките си плащат, за да се съхранява мъртвецът по-дълго време, докато се организира погребението.
В съдебна медицина работят основно мъже. Има дни, в които в центъра се правят по 10-12 аутопсии, а по някога 1-2. Задължително се отварят трите кухини – черепна, гръдна и коремна. Цялата процедура отнема до 3 часа. Симеон Илиев с гордост ми показва инструментите за аутопсии, които блестят от чистота. Веднъж докарали толкова разложен труп, че
запушил с бели червеи канала
за оттичане на аутопсионната маса. А такъв канал има, защото човек, в края на краищата, се превръща в течност и се оттича.
Професия като професия, нито я обичам, нито я мразя, разказва санитарят. Опитва се да избяга от действителността, като се подкрепя с алкохол. Трудно е да живееш на ръба на живота, а алкохолът, дори като бягство от действителността, помага. Обикновено тук идват само недоволни. Положителните емоции са рядкост.
Тя е оставила своя отпечатък навсякъде – в кабинетите, в самата зала за аутопсии и дори в душите на работещите в Съдебна медицина, където всъщност е родният дом на смъртта. Тук не обичат да разказват много, макар че е пълно с невероятни истории. Най-трогателни за “външния” свят са тези на мъже и жени, които са решили, че не си струва да бъде живян този живот. Някои се самоубиват показно, други тайно, някои оставят бележки, но всичко това е интересно само навън. Тук, в залата за аутопсии, всички са еднакви – трупове.
Според статистиката най-много хора се самоубиват, като се хвърлят от високо. Винаги когато се образува предварително производство, се прави задължителна аутопсия, за да се установи дали няма данни за насилствена смърт. Тогава аутопсията се плаща от органите на предварителното производство.
Между 150 и 400 лв. струва аутопсията
В съдебна медицина преминават и т. нар. живи лица. Това са пострадалите от насилие, които се освидетелстват в специален кабинет. Прегледът се плаща, ако е по желание на лицето. При леки телесни повреди се плаща 14, 40 лв. , а при полови престъпления – 30 лв. Живите лица обаче може да са дошли и за друго – за установяване на бащинство. По-евтини, 200-300 лв. , са тестовете, които изследват т. нар. кръвно-групови фактори, а по-скъпа, но и по-точна, е ДНК експертизата. Тя струва 700-800 лв.
Най-фрапиращ е случаят, когато изследвали 54-годишен мъж, който обвинил жена си, че детето не е от него.
Тръгвам си от това място, откъдето лъхат хлад и дезинфекциращи препарати, а порцелановите маси и лъскавите инструменти още дълго обсебват съзнанието ми.
Божидар ТОДОРОВ
Из фолклора на моргата
– Преди години ученик се увил в проводници, свързал ги с дръжката на вратата, легнал на леглото и зачакал. Първото момче, което отворило вратата, пуснало тока и станало убиец. После развило симптоми на психично разстройство. По-късно станало ясно, че посегнал на живота си заради нещастна любов.
– Понякога човек трябва да изстрада не само живота, но и смъртта си, както личи от опита на 80-годишна възрастна жена. Тя живеела с дъщеря си и зет си, но те й оказвали непрекъснат материален и психически тормоз, взимали й пенсията. Написала предсмъртно писмо, в което ги обвинила косвено, не пряко. Първият опит да се убие се състои в разглобяването на стара печка, от която тя взела реотаните, навила ги около главата си и се включила в мрежата. Реотаните обаче имат голямо съпротивление и жената не починала, а само получила големи изгаряния, на места стигащи до костта. Тогава жената се изключила от тока и направила опит да си пререже вените в областта между китката и лакътя. Твърде слабичка, не могла да натисне силно с кухненския нож, кръвоносните съдове бързо се свили, така че не умряла и от това. Тогава забила острието на ножа право надолу, в ямката на шията, срязала аортата, засегнала сърцето и вече издъхнала.
– Колата на 30-годишен мъж не успяла да запали и той решил да я избута от гаража, както обикновено се прави това – с рамо при отворена врата. В един момент колата се засилила и вратата й обесила мъжа до колоните на гаража.
Биологична бомба цъка в центъра на столицата
алармираха лекарите от центъра по Съдебна медицина към Александровската болница. В моргата на ул. „Здраве” 2 гният 80 тела, наблъскани от години в две камери. Те побират нормално по 10 трупа.
Тленните останки на покойниците са потенциално огнище за зарази, категорични са специалистите. Само на няколко метра от моргата е акушеро-гинекологичното отделение на института, където всеки ден се ражда нов живот.
Проблемът в столичната съдебна медицина е с 10-годишна давност, защото в България няма хранилище за трупове. Центърът по съдебна медицина на ул. „Здраве” не е мястото за съхранение на мъртвите. Тук работят висококвалифицирани лекари, а не погребални агенти.
Труповете могат да се съхраняват в камерите не повече от 15 дни, при температура над 1 градус, поясняват лекарите. Гниещата тъкан отделя токсичен метан, който е лесно запалим. Заразите плъзват веднага щом времето се затопли. Трябва да ходим с противогази, оплакват се съседите на съдебна медицина. Единственият начин да се спаси столицата от епидемия са служебните погребения. Такива обаче се извършват рядко. Процедурата е сложна. Първо трябва да се установи, че починалият няма близки. После трябва прокурор да разреши служебно погребение. Той пък иска уверение от полицията, че мъртвият няма роднини. Случва се те да нямат пари и отказват да си приберат покойника.
Има и такива, които взимат смъртния акт, за да наследят умрелия, но „забравят” да го погребат, обясняват лекарите.
Докато ангажираните с проблема си изясняват отношенията и прехвърлят топката, никой не се замисля за риска, който дебне от моргата. Достатъчно е живакът в термометрите да скочи отново, за да плъзнат пак зловонни миризми в квартала. Родилките от отсрещното АГ отделение пък продължават да живеят в страх от заразите.
Санитар облече труповете в моргата
Като анекдот се разказва случаят с уволнения преди години санитар на моргата от белодробната болница. 12 трупа чакали за аутопсии, а санитарят решил да си направи шега с патоанатома. Облякъл труповете, настанил ги, седнали по масите, и им сложил по една запалена цигара в устата. Когато патоанатомът пристигнал на работа, не издържал и получил лек инсулт. Санитарят бил уволнен дисциплинарно от работа.
