Прошката е един от най-големите дарове, които можем да направим на самите себе си, за да живеем живот изпълнен с покой и душевен мир
Прошката не може да бъде дадена на сила, да бъде измолена или изпросена – това личен акт, който се случва в душата и съзнанието.
Страхът е този, който ни пречи да простим.
Смятаме, че дадем ли прошка ще станем уязвими, но не осъзнаваме, че именно прощавайки обезоръжаваме омразата и даваме път на любовта в живота си.
Един от най-мощните Вселенски закони е този на прошката. За да простим, трябва да съумеем да се поставим на мястото на другия, да съблечем всички предразсъдъци и да видим истинската причина за случващото се.
За да спазваме Закона на прошката трябва да проумеем, че когато искаме да сме прави на всяка цена, ние сме подвластни на егото и то ни управлява.
Човек съсипва здравето си ежедневно, изпитвайки омраза, ненавист, завист – емоции, по-опасни от всяка физическа травма.
Прошката е един от най-големите дарове, които можем да направим на самите себе си
За да се освободим от затвора на егото, от всичко онези токсични емоции, които ни карата да се състезаваме с другите, да ги превъзхождаме, трябва да простим.
Прошката не може да се осъществи, ако не сме искрени в желанието си да простим и убедени, че това е нашата истина.
Никой и нищо не може да ви накара да простите, ако вътрешното ви убеждение не се промени.
Осъждането, критиката и опитите да превъзхождаме другите са начините на егото да живее, ние го подхранваме и отслабваме собствените си сили.
Колкото повече отрицателни емоции изпитваме, колкото повече стени изграждаме около себе си, убедени, че ние сме прави, а другите грешат, толкова по-далеч се озоваваме от самите себе си и попадаме в хватката на егото.
Когато дадете възможност на прошката да озари живота ви, ще видите, че светлината е там, където сте вие и, че не е нужно да прекарвате живота си в бесен бяг – състезание с целия свят, в което няма победители.
Почти не е имало нужда и без проблем съм простила на другите.
Но как да простя на себе си!? Не спирам да се обвинявам…
И ние имаме същия проблем, Галина! Най-трудно е да простиш на себе си. Но това ни предпазва и от извършването на нови грешки.
Можем обаче да ви препоръчаме един филм – „Остров“ на Павел Лунгин от 2006 година. Гледали сме го два пъти – когато излезе и в началото на тази година, тоест през 10 години интервал. И двата пъти стоеше като чисто нов и добавяше нови послания и значения към вече научените. Той много ще ви помогне за художествено осмисляне на проблема.
Излишно е да казваме, че филмът е прекрасен, нали? Оценката му в IMDB към днешна дата е 8, а това е ужасно много. Вижте сама: http://www.imdb.com/title/tt0851577/ – Ще го намерите лесно на обичайните места, при това с прекрасни БГ-субтитри, които почти не дразнят!