Чудеса.net
Как се иска прошка? Как се дава прошка? Сирни Заговезни. Прошката е важна, защото прекъсва потока на злото, който без нея щеше да ескалира до безкрайност.
Преди да минем към чисто религиозната и обредната страна на въпроса, нека да започнем с нещо по-дълбоко:
Окултната страна на въпроса
Принципът е такъв: „Прощавам ти, защото иначе в някой следващ живот може да ми се наложи да те убия или да ти причиня още по-голямо зло“. Но разбира се смисълът на прошката е много по-дълбок. Прощавайки, ние не само прекъсваме веригата, но и събуждаме нещо висше – и у човека, на когото прощаваме, и у себе си.
Другата страна е не по-малко важна. Сергей Олегович Проофиев не я е разгледал изобщо: Как да поискаш прошка. Можеш да я поискаш така, че злото да ескалира. Например „Извинявам се все пак“ или „Извинети мола ви са“. Но можеш и да достигнеш до самата зловредна същност, която е отворила вратите на Ада в твоята душа. И да се опиташ да я затвориш. Тогава виждаш, че и двамата сте за окайване: Ти, защото си влязъл в ролята на агресор и другия човек като жертва. Когато се подходи с такова разбиране, у жертвата също може да се пробуди ново съзнание.
Изобщо прошката – и дадена, и поискана, е чудесен повод за пробуждане. Защото в някакъв смисъл всеки, който не е пробуден, е потенциално виновен в нещо и има нужда от покаяние. Щайнер бил казал, че няма такова престъпление, което не може да бъде извършено от всеки непробуден човек. Не е нужно да си психопат като Хи*лер или Пу*ин, за да убиваш масово деца и техните майки. Всеки непробуден човек може да го направи при определени обстоятелства, дори и да не разполага с армия в момента.
Донякъде и затова се налага да прощаваме и да искаме прошка – за да се пробудим. От друга страна – ако се пробудим, можем да избегнем нещастието, да предотвратим престъплението както от нас върху другите, така и в обратната посока. Ако ти простя сега, няма да има нужда да те убивам после. Това е нагласа, която пробужда и двете страни. А „Око за око, зъб за зъб“ приспива и двете страни. Капсулира ги в черупката на предметното им съзнание и на временния им обречен Аз. Така те ще стъпват винаги върху извадени очи и зъби. Не си е работа!
Георги Календеров
Какво казва религията на Сирни Заговезни
И още малко по темата: Осъзната смелост да поискаш прошка от останалите е проява на духовна извисеност!
За да поиска човек прошка означава, че той е преосмислил своя живот, честно е открил своите слабости и се е извинил за всеки умишлен или неволен грях. Защото ние сме несъвършени. Съвършен е само Господ!
В нашето ежедневие, когато без да искаме блъснем някого, ние казваме „Извинявай (те)!“ Това означава, че без да искаме сме сторили нещо, с което сме причинили дискомфорт някому.
Но много често ние допускаме много по-сериозни грешки до големи грехове, а не се извиняваме. Понякога, защото не осъзнаваме какво сме сторили, понякога просто от безразличие.
Църквата е определила един ден в годината, в който човек да поиска прошка най-вече от своите близки, с които живее ежедневно. Прошка за това, че не е намерил достатъчно време да бъде с тях, че не им е казал, че ги обича, че ги е наранил физически или емоционално.
Когато човек поиска прошка е първата стъпка към духовното израстване.
Когато човек получи прошка е вторият етап, а когато вече не допуска тези грешки или грехове никога повече, това е третата стъпка към още по-високото израстване на личността.
Защото като поискате прошка ако сте сторили нещо лошо и я получите, а след няколко дни нещата вървят по старому – няма никакъв напредък за вас.
Струва си да видите и:
Прошка се иска за грубо държание, за причинени измами, вреди, изречени клетви, умишлено унижение на някого без той да е виновен. Прошка се търси, когато е нарушена някоя от 10-те Божии заповеди.
В миналото при прошка по-младите са целували ръка на по-възрастните.
Помните, че самият Иисус Христос изми краката на неговите ученици по време на Тайната вечеря. Това също е символ на прошка. Прошката е въпрос човек да смири своето ЕГО.
Но дори и да не целувате ръка на хората около вас, пак можете да поискате прошка. Или да се обадите по телефона на хората, които не са до вас, и пак да поискате прошка.
Смисълът на човешкия живот е всеки да реализира своята собствена съдба, но чрез нея да се доближава все повече до Бога. А Господ означава съвършенство. Подсъзнателният стремеж на всеки един от нас трябва да бъде духовното съвършенство!
Духовното съвършенство не се получава чрез носене на маркови дрехи, като пиете марков алкохол или като карате най-скъпия джип. Духовното съвършенство се получава чрез правене на спонтанни добри дела, чрез качество в работата, която вършим, чрез добри мисли и положителни емоции, като не си позволяваме да вредим умишлено и съзнателно на околните.
Няма значение дали човек е беден или богат, той може да бъде изпълнен с негативизъм или позитивизъм. Предполагам сте виждали бедни, но добри, щастливи хора, доволни от своето съществуване, както и много богати вечно недоволни, които постоянно искат да заграбват все повече и повече.
Следователно щастието не е материалното богатство, а в духовното!
Но за да се постига пълно духовно щастие трябва да постоянно да работим върху него.
Не е случайно, че всяка година се наблюдава повторяемост на едни и същи празници, традиции и ритуали. Всяка година честваме Рождество, всяка година честваме Великден. А човек се ражда физически един път и умира един път.
Да, но през своето земно съществуване човек ежедневно е поставен в различни ситуации на изпитания на неговата воля, сила на духа, на емоциите му, на страстите му. Ежегодното честване на тези светли празници ни напомня, че сме временно на Земята и че трябва да реализираме своето време тук възможно най-рационално!
За онези християни, които вече в продължение на години спазват постите, не от куртоазия, а за собственото си развитие, вероятно вече са осъзнали, че те не са онова, което са били. Така както човек с годините трупа житейска мъдрост и житейски опит, така той натрупва и духовен опит.
Не случайно в църковния календар има имена на светци, които са водили праведен живот и са постигнали най-висше духовно прозрение – Света Петка, Св. Пантелеймон, Св. Харалампий и други.
Интересен пример е житието на преп. Мария Египетска, която била блудница, а след осъзнаване на големия грях тя преживяла много години в пустинята. Накрая не само изчистила душата си, но получила дарбата да предвиди собствения край на земните си дни и да не бъде зависима от земната гравитация (можела да изминава огромни разстояния за отрицателно време).
Днес е много важен ден не само за силно религиозните християни!
Днес е ден за прошка! Изчистете емоционално своите души от всеки негативизъм, а през дните на пости обърнете по-голямо значение на собствената си истинска духовна същност!
Калинка Петрова
