Чудеса.net
Процесът на духовно пробуждане се разглежда от много философски течения, но всеки ги изживява различно
Всеки има своя индивидуален процес на духовно пробуждане и много автори го описват като „тъмната нощ на душата“.
Това е процес по намиране на самия себе си и той може да бъде дълъг и плашещ, но и освобождаващ и мобилизиращ. Всичко зависи от вашата гледна точка и способността ви да останете осъзнати.
Задължително погледнете и ТОВА: Защо се случва така, че при духовно пробуждане „загубваме“ някои от приятелите си?
Духовното пробуждане може да е оприличи на белене на лук
По време на духовното пробуждане сякаш смъкваме пласт след пласт от себе си, сякаш белим лук. Пласт след пласт сълзите се стичат от очите ни, спираме за малко, за да се възстановим и след това продължаваме. Когато достигнете същността на вашия гняв, достигате същността. Това е най-трудната част и за това е и последна.
Изграждате си способността да се изправите срещу самите себе си. Висшият Аз не позволява да достигнем до същността си преди да сме напълно готови за това.
Фактът, че това понякога продължава години наред, не трябва да ви плаши – това не означава години на страдание, а на осъзнаване. Дължината и интензивността на процеса се определя от степента на пречистване, от които имате нужда.
„Тъмната нощ на душата“ е и смъртта на (зловредното) его. Егото осигурява на душата илюзията за разделяне. Тъй като живеем в ерата на егоцентризма, култът към „аз“, се изразява с обожествяване на знаменитости, слава, богатство, власт и специфична красота. Външният свят е резултат проекция на злокачествено заболяване на нашето колективно его състояние.
Излишно е да казваме, че егото не се включва с удоволствие в процеса на пробуждане и просветление. То вижда процеса на духовно пробуждане като заплаха за съществуването си и в много отношения това е точно така.
Колкото повече си спомняме за духовните си корени, съблазънта на егото намалява.
По време на духовното пробуждане човек изпитва екзистенциална криза, която постепенно ви отдръпва от останалите. Битката ви е вътрешна и наподобява депресия,но има по-скоро духовен характер, не е състояние на ума. Егото се бори за живота си и това е резултат от процеса на пречистване.
Навсякъде срещам едни и същи писания и никога откровение на посветен.Никога! Тъмната нощ на душата е много повече от това което сте написали. Освен чистене на егото, циклите и чистите чуждите вулгарности и простотия. Тези с болно его за властване , известност и къпане в разкош не изживяват тъмната нощ на душата! Животът ви такъв какъвто сте го имали се срива. Лишени сте и от малките неща , които са ви давали радост.Следва дълъг процес на мизерия, липса на приятели, липса на хора, които да ви успокоят или дадат съвет. Започват физически промени, често спохождани от рани, болка , напълняване. Стигате до момент в който не се чувствате човек, камо ли мъж или жена. Иска ви се да творите и да действате, но сте като в капан. Нито напред , нито назад. Чувствате се жив мъртвец. Нищо не работи във ваша полза. Нямате пари, нямате работа. Или попадате временно на задници и се налага да се махнете.Сякаш някой ви е отнел всяка дори минимална възможност . Борите се с гнева дори ако е справедлив, но изход няма. Установявате, че на никого не му пука за вас. Предполагам след това следва „новораждане“.Само предполагам. Никой не го е споделил. Щото явно не е изживяно. А щом нямате опитност , която да споделите по-добре не преписвайте хипотези!
краят на егото