Чудеса.net
(Вижте тук втора част)
Разказаха ни и за традицията в едно от местните селца – ако в дома има мома за женене, на покрива на къщата се слага
празно стъклено шише.
Кандидат-женихът трябва да счупи шишето с прашка, а след това да похлопа на портата с думите „В името на Аллах, отворете!”. Макар и счупено да е шишето, крайното решение остава за бащата на момата, който трябва да реши дали да даде дъщеря си. И колкото и невероятно и старомодно да звучи, до комините видяхме да блещукат доста шишета. Някои бяха с обърнато гърло – значело, че в къщата има вдовица или разведена. И буркани имаше – като за по-закръглена и пищна мома.
Малко преди Памуккале спряхме за обяд. Програмата ни включваше посещение на четиризвезден хотел, построен до
гейзер с извираща гореща минерална вода.
Колко гореща? 47 градуса! Гейзерът бе образувал естествени кални бесейнчета, където водата беше по-поносима за плацикане. С годините течащата вода дори е образувала големи кални сталактити, по които се стичаше. Мазахме се с лечебна кал и плувахме в минералните басейни… Блаженство. А обядът, включен към цената, бе разкошен – отново разточителство и глезене, докато ти се пръсне коремът.
Ето, че стигнахме и до
Памуккале.
В непосредствена близост до него се намират развалините на древния град Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. Именно оттам извират минералните води, богати на соли, които с вековете заради варовиковия си състав са превърнали скалата в бяло чудо.
Водата извира с температура 37 градуса, като с годините водните струи са образували скални бели тераси. В тях водата е кристална, толкова чисто синя, че сякаш се намираш на малко живописно островче насред океана, където пясъците са бели. По цялата скала на Памуккале се стича минерална топла вода, но толкова нежно, леко и гальовно, че почти не се забелязва.
От другата страна на калето пък е Басейна на Афродита. Там, уж, се е къпала някога и самата Клеопатра, но дали е така, само тя си знае. Легендата носи, че всеки, който се потопи в басейна, излиза с 10 години по-млад. Затова сигурно и само „младежи” имаше там…
Първата реплика на всеки, който види „Белите тераси”, е „Как е възможно?!”.
Възможно е! Това е Памуккале!
И още…
Струва си да видите и:
Отдохме в Кушадасъ, а не успяхме да видим античния град Ефес. (Все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата!) Затова и няма да ви разкажа за него, макар че научих много. Там се намира и Къщата на Дева Мария и Храмът на Артемида. Не можахме и да си организираме „разходка с лодка”, която да ни отведе до живописните плажове на Кушадасъ.
Има още толкова много да видим в Перлата на Егейско море. Там, където романтиката и шумното веселие вървят ръка за ръка. Там, където залезът от сънищата се превръща в реалност.
Там, където се сбъдват мечтите – Кушадасъ ме целуна с топла, екзотична целувка и ме плени завинаги…
С целувки от Кушадасъ…