Ах, морето…
Турция граничи на три морета. Ние „акостирахме” на Егейско. Водата на Егейско море е кристално чиста и някак си – друг цвят има, не е като нашето Черноморие. Топваме крак – „Брррр!”. Всъщност температурата на водата е около 24 градуса, но разбираме, че Черно море тази година много ни разглези. Със своите неестествени 30 – 31 градуса, всеки друг водоем ни се струва „хладилник”. Е, на втория ден свикнахме с водата и дори си беше приятна. Толкова е чиста и бистра, че чак цветът й става друг. Плажът, на който бе разположен нашият хотел, бе от ситен пясък, сякаш стъпваш върху памук.
И пак се пренасяме в романтика – всяка вечер вечеряме на фона на пурпурен залез, който досега бях виждала само по филмите. Дори шумът от вълните е сякаш по-екзотичен и не пропуска да ни напомни, че сме на Егейско море.
Затова и решихме да се възползваме от друга една романтика – екскурзия в подводния свят. Скъпо е, но си заслужава. Пък и нали сме в Турция – една екскурзия можем да си спазарим!
Гмуркаме се с професионален гмуркач, който предварително ни отдели време да ни научи на това-онова. Предостави ни специална екипировка и ето че бяхме на морското дъно. Пред нас се открива приказна гледка и ни оставя без дъх, което си е опасно, когато си под вода. Мятам с плавници и стискам ръката на гмуркача, който за мен сега е като Посейдон – без него съм удавник. Той намира морско таралежче, чупи го и дава по една половина на мен и приятеля ми. Защо ми е? А, ето защо! Изведнъж към нас се задават ято риби – шарени, жълти, червени, зелени, че даже и златната рибка! И всички искат да си хапнат от хайвера на малкото таралежче в ръката ми! Посягам да ги погаля – бързи са! Толкова са пъстроцветни и разнообразни по вид, че се чудим – къде са били досега?! Но това е едно от нещата в живота, които трябва да се видят – не могат да се опишат. Аз ги видях. Дори ги пипнах!
Памуккале

Памуккале всъщност бе една от причините да изберем именно Кушадасъ за 8-дневната си почивка. Природният феномен се намира на около 200 км от курортното градче, а това прави екскурзията дотам що-горе достъпна. (Екскурзиите из забележителностите на Турция като цяло са много скъпи.) По пътя до Памуккале обаче също има какво да се види. Това е предимството да пътуваш с екскурзовод – всяко камъче изведнъж става историческо. И всяко градче по пътя до Памуккале имаше своята история. Така например минахме през град, чиито символ е
петелът, който е на почит.
Известен е с това, че като започне да кукурига, не спира в продължение на 15 минути, а след това припада. Друго градче пък се слави със своите камили. Веднъж в годината по време на панаира на градчето там се тичат хора от целия вилает, за да гледат
двубой между камили.
Да обучаваш двугърбото животно на бой си е истинска наука, но и търговия. Когато се изправят една срещу друга, идва интересната част. Но щом започнат да се плюят, бягай надалеч. Миризмата била непоносима. Накрая печели по-добрата, а победената не става от земята с часове – от срам! Победителката пък е толкова горда, че няма да слезе от сцената, докато не й дадат наградата – килимче за гърбиците!
С целувки от Кушадасъ…
(Вижте продължението ТУК)
Чудеса.net