Чудеса.net
Твоята природа е любов и мир. Когато разберете единството в Създанието, не е нужно да се правят усилия, за да разберете, че трябва да обичате другите! – Ведически отговори.
Друмила, един от деветте мъдреци, описва Вселената като гигантско тяло, направено от следните елементи: вода, огън, въздух и етерно пространство. В рамките на това вселенско тяло Сътворението е подредило съвършено звездите и планетите , като ги е разделило на груби, фини и райски.
Всяка една от планетите и звездите излъчват светлинни трептения към още един елемент – Земя. Всички тези елементи са обединени в едно цяло – Човек и Природа. Човекът се размножава в Природата и се образува човечество.
Човечеството има една цел, една мисия, да излъчва всички елементи в Природата, докато Земята се превърне в етерно пространство – Любов.
Вечното, непосредствено присъствие на собствената ми личност не се е потвърдило от сетивното възприятие така, както бих могъл да проверя съществуването на някакъв материален обект. Нито пък се подразбира от моите логически спекулации. Всичко, което възприемам и мисля, идва и си отива. Моето присъствие просто е. Моето преживяване на възприятия и мисли е определен от времето контекст, в който аз – изплъзващата се личност – съм „излят“. Само в този контекст аз мога наистина да видя себе си и да мисля за себе си като придобиващ сили, ограничаван, трансформиран, изкривяван и наказван от бремето. Този контекст наричаме нашата „човешка природа“.
Макар човешкият контекст да не представлява личността, той е неговият начин на себе-представяне. Човек се представя пред себе си и другите чрез своите възприятия, привличания, отвращения, емоции, мисли, спомени, убеждения, разговори, действия и взаимоотношения. Но неговият начин на себе-представяне не е самият той. Отново, това е сянката на личността, сформирана от биологически, психологически и обществени материали. Така човек не винаги предпочита да участва в собствения си начин на себе-представяне. Той често е неудовлетворен, срамува се, дори се гневи от това, което представя. И все пак, за добро или за зло, това е образът на неговия Аз. Ето я разкрита най- важната истина за нашата личност и власт да правим избор: ние сме ограничени. Нямаме свободната воля да бъдем всичко, което бихме искали да бъдем.
Може да се попита дали изобщо имаме някаква свобода.
Дали действията, които ни изглеждат продукт на собствената ни воля, вече не са предопределени да се случат? Ако е така, тогава къде е нашата власт да правим избор? Много хора смятат, че животът е напълно извън техния контрол. Но това само по себе си говори за свободна воля. Как би могъл човек да усеща надвисналата над него съдба като препятствие, ако същевременно не усеща и свободната воля в себе си?
Късчето свободна воля, явяващо се като неговото неудовлетворение, показва, че колкото и да се излива в ограничения от времето образ на своя Аз, от това изливане той никога не се изпразва. Той никога не става изцяло това, което представят неговите действия, колкото и добри или лоши да са те. Този факт е очевиден в изказването: „Не бях на себе си, когато го направих“. Не привързаността започва с това осъзнаване.
Силата на волята е основна за личността, но както и другите сили, ние можем да я укрепваме или отслабваме в определени граници.
Като развива не привързаност, личността укрепва волята си и придобива повече контрол върху живота си. Като развива привързаност, личността отслабва волята си и губи контрол. Но свободната воля не може при никакви обстоятелства да бъде угасена или всемогъща.
Освободената личност е свободна да прави истински избор. Истинският избор е осъществим там, където има възможности за истинско удовлетворение. За съжаление матрицата на нашия опит не ни позволява свободен избор. Защо? Отговорът е съвсем прост: ние сме вечни, а възможностите, с които разполагаме в този свят, не са. Ние желаем да изпитваме чисто блаженство, а възможностите, с които разполагаме в този свят, са примесени с нещастие.
Изборът такъв, какъвто го познаваме сега, в рамките на матрицата на настоящия ни опит, не притежава същност.
Ние избираме сенки – на любовта, на работата, на обществения живот, на отдиха и тъй нататък – които се появяват и изчезват във времето. И все пак в пределите на нашия опит изглежда много трудно да разберем, че не притежаваме реална свобода на избора.
Доколкото човек е в плен на трите проявления на материалната природа, истинската свобода наистина е невъзможна. Така живот след живот, след многобройни опити да намери свободата в проявленията, човек може да стане склонен да премине изцяло отвъд материята. Но за да премине отвъд материята, човек трябва да премине отвъд желанието да властва над материалния свят – а именно, отвъд властта да бъде не привързан към света (добро), властта да го контролира (страст) и властта да го отрича (невежество). Цялата тази власт принадлежи на Бога – Висшата енергия.
Както светлината е средството, свързващо нашето зрение със слънцето, така и съзнанието е средството, свързващо душата с Бога.
Това е вярно, независимо дали душата е обърната към Всемира, или не е. Всичко, което знаем в живота, е върху повърхнината, разделяща индивидуалното съзнание от върховното съзнание. Ограничената от времето матрица – механизмът на умствения, емоционалния, сетивния и физическия опит – също е продукт на тази разделяща повърхнина, както и облакът в небето е продукт на слънчевата светлина, взаимодействаща със зрението ни.
Но този продукт е нежелан като атмосферните смущения, които ни пречат да чуваме радиопредаване. Да зърнеш вечното съвършенство на знанието и красотата чрез мимолетни думи и музикални тонове, е като да зърнеш слънцето през преминаващ облак или сред смущаващо бучене да хващаш откъслеци от радиопредаване.
Облачното покритие е резултат от нашето невежество за присъствието на Бога пред нас. Както слънцето е много по-огромно от облака, така и Бог е много по-велик от онова, което нашите сетива и ум ни подсказват за Него. Невежеството ни за Неговото присъствие пред нас е резултатът от нищожната ни перспектива. Ние сме толкова мънички, че и един неголям облак може по същия начин да скрие гигантското слънце от погледа ни.
Струва си да видите и:
От същият този заложен в нас поглед ние сме слепи и невежи, Нашето его не ни позволява да осъзнаем, че сме част от етерното пространство.
Сляпото „Аз съм”, води Човекът слепец към материалното, онези бездна, която я наричат Ад.
Умът трябва да бъде отворен, защото има да свърши много работа. Подобно устата на огромен питон,той трябва да налапа цялата Вселена парченце по парченце. Колкото повече поглъща Вселената, толкова повече се издува от „знание“. Едно изказване на астронома и математика Пиер-Симон дьо Лаплас (1749-1827) изяснява, че :
„Един ум, който в определен момент знае всички сили, чрез които природата оживява и положението на всички тела, от които е съставена, ако е достатъчно необятен, за да включи тези данни в своя анализ, би могъл да обхване движенията и на най-големите тела във Вселената, и на най- малките атоми в една-единствена формула; за него нищо не би било неопределено; и бъдещето, и миналото биха били пред очите му.“
Съвсем ясно: умът трябва да бъде „необятен“, за да погълне „движенията и на най-големите тела, и на най- малките атоми във Вселената“. Така науката се надява да постигне знание, подобно на Божието и да стане господар на природата. Но данните, които умът ми поглъща, идват от моята матрица на опита. Данните, които твоят ум поглъща, идват от твоята матрица.
Несъмнено в много отношения опитът от Вселената на един човек е подобен на опита на друг. Но винаги остават значителни разлики. Независимо колко се опитваме да се смирим пред творението, моите данни никога не ще могат да бъдат тъждествени с твоите.
„Независимо колко се опитвам да пречистя ума си от мнения, идоли и фалшиви представи, това, което аз мисля за Космоса, и това което ти мислиш, никога няма да бъде едно и също.”
Източник: „Трансцендентален персонализъм”
Красимир Куртев-Алеф
Езатеричен изследовател и окултен наблюдател. Член на,
Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура-МАБИК.
the se zamislim…