Въпросът с Адамовото ребро е един най-загадъчните и мистични, дори е обект на много по големи изследвания от теолози и библейски експерти към Откровението.
Някои специалисти са на мнение, че всъщност Ева е създадена преди Адам базирайки се върху изчисленията на хромозомите.
Други пък развиват буквалистиката в библията, че Ева е извадена от половината на Адам като един вид „помощница” на мъжа в случаят Адам.
Ето и едно друго тълкование.
Ако проследим библейския разказ, ще установим, че заявяването на другостта личи още от мига на сътворяването на човека.
“ И сътвори Господ-Бог човека, мъж и жена ги сътвори.” (Битие, 2:7). Последователите на Традицията обаче отхвърлят казаните по този начин Божии думи. Според Симон бен Йохаи словата Господни звучат така:
“И сътвори Елохим човека, мъж-жена го сътвори”. Именно от този двойнствен Адам, човек, съдържащ мъжа и жената (аза и другия) в себе си, по-късно Елохим изважда другостта (реброто). Обратното би намекнало за пропуски при превода, изтървани пасажи, указващи съществен момент от Сътворението. Или, ако се съгласим с официалния превод, трябва да се търси някаква допълнителност при създаването, изваяние на повторната жена.
Действително еврейските тълкуватели разглеждат тезата, че Елохим (Бог) не харесал първото си творение на света и неколкократно го развалял и усъвършенствал “само да устои” (“Берешит Рабба”). В “Зохар” (Книга на сиянието) се лансира версията, че Бог отначало е създал небесния човек (Адам Кадмон), а след това бил оформен земният Адам, на когото била изпратена първата жена Лилит.
Подстрекавана от Луцифер, Лилит се разбунтувала срещу Адам и отказала да ражда.
Като наказание Създателят я превърнал в Демон, а от реброто Адамово сътворил втората жена – Ева. С този акт Бог без колебание изявява другостта: Ева е другата жена, различната жена, отделената жена. Но дали самата женскост не е проявление на другостта у мъжа? Изваждането на реброто Адамово символизира отделянето на Другия от себе-то, измъкване на сянката/душа/.
Талмудистките текстове пък разкриват, че по време на Сътворението Бог не е бил един(ствен), тъй като в него, непроявена е съществувала София-Шекина, премъдростта, т.е. Той е съдържал другостта вътре в Себе си. Разглеждана по този начин, Другостта е съотносима с изначалния Логос, с движещата енергия на проявяването, с Духа Божий (не случайно агностиците приемат Светия Дух в женски род и приписват на Христос думите “Моята майка е Божия Дух, Светата пневма”).
Богомил Герасимов /„Мистерията Ева”/ казва: Основното доказателство е самата Библия. Известно е, че съществуват повече от 5000 версии на Светото писание, т.е. толкова, колкото пъти е било преписвано, понеже всеки преписвач е добавял нещо от себе си или е махал нещо, което не му било по вкуса.
Някой обаче е гледал през пръсти на тази работа. Подозирам, че това е бил Мойсей. Той просто не е изхвърлил от първа глава на своето „Битие“ стиховете 26, 27 и 28. В 27-и ясно се казва: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божии образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“. След това Бог ги благославя и им поръчва да се плодят, множат и да напълнят Земята.
Първата жена не е Ева, нейното име е Лилит и тя фигурира като важно лице в юдейската митология.
В Библията нейната роля започва и свършва в първата глава на „Битие“. Ева се появява чак във втора глава, като сътворение уж от „реброто Адамово“. Между двете жени има съществена разлика. Лилит е като Адам, равноправна на него, защото и тя е била създадена от пръст. Ева е от по-ниско качество, понеже е направена от реброто на Адам и точно затова трябва да му бъде подчинена за цял живот.
Лилит символизира независимия дух на жената, нейната воля да отстоява своето равноправно положение и да се бори за него,
затова напоследък влиянието й сред феминистките в света все повече расте. За разлика от нея Ева, според религията, следва да се съобразява с предназначението си да служи на мъжа.
Въобще има основания да се мисли за извънземен произход на човека. Немалко изследователи смятат, че човекът е резултат на генно инженерство, извършено от извънземни сили. Няма, обаче, никакви основания да се мисли за различен произход на мъжа и жената.
В различни изследвания на Корана се срещат и тълкования, които са по крайни като схващане.
Въпросът за сътворението от ребро се разглежда в трудовете на Бухари, Муслим, в книгата „Муснед“ на Ахмед ибн Ханбел. Споменатите в тези книги хадиси разясняват сътворението на Ева от реброто на Адам. Последният Пратеник е изложил този благословен хадис и обезателно трябва да се обърне внимание на това.
Хадисът повелява: „Давайте на жените си добродетелни съвети.“
Да се препоръчват насоки за да извършват добрини, наставлявайте ги да не се отклоняват от правия път. Защото жената е създадена от ребро. Ако се опитате да я поправите бързо, може да се счупи. Ако я оставите без наблюдение – ще остане „крива“ като реброто. И така хадисът показва как трябва да се възпитава жената и как да се гради семейство. Наистина, ако решите да я поправите набързо – ще я пречупите, тоест ако я насилвате и тормозите, ако не я направлявате – ще си остане такава, каквато е.
Нека да изразя моето тълкование, тъй като въпросът е отправен към самият мен. И така да проследим и разкодираното в Библията и Коранът.
Във втора глава седми стих четем: „ И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Забележете ЧОВЕКА, не се споменава за мъж или жена, няма определен пол. В следващите стихове в Библията вече имаме яснота за мъжки и женски пол.
Ето и извадка от Корана – “ Той ви сътвори от един човек.“ (39:6)… от един ЧОВЕК, и тук има неуточнен пол. Но нека разгледаме тази фраза по-подробно. От нея следва, че Всевишния е създал Ева не от самия Адам, а от същността на Адам. Това е много тънък детайл. Човешкото естество на Адам и същността на Адам не са едно и също нещо. Например, когато описват някого, казват, че той е еди-колко си висок, изглежда така и така, тежи толкова килограма, със следните маниери.
Но той притежава и същност, вътрешен свят, свои мисли и прочие. Адам – Съществуват всичко пет свята: Адам Кадмон – пра образ на бъдещия човек („Адам” – човек, „Кадмон” – предишен, пра образ), след това световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Чрез тези пет завеси Творецът ни управлява. От една страна, Той е създал системата от светове, а от друга страна е създал човека, състоящ се от тяло и душа. Даденото му име е ЧОВЕК, но без определен пол.
В Свещен Коран /сура Кравата/ Аллах съобщава на Своите ангели, че създаде нещо велико и ново – „И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.” Кое не са знаели ангелите, които са еднополови? Бог прави нещо ново, което ще управлява Земята и ще се размножава.
На много места в Свещенните книги пише – „плодете се и се размножавайте”.
Но как, нали е само едно полово същество, се питат всички себеподобни. „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” Битие /2 : 18/. Ева – (даваща) живот (от еврейското име Chavva). Ако ги обединим като едно цяло във вид на име ще получим – Адам Ева или Човек /даващ/ живот. Би следвало да се запитаме, как един човек ще даде живот, нали?
Но именно един фрагмент от по горе описаният стих ни дава едно „ключе” за тълкование – „…ще му създам подходящ помощник.” В случаят се визира Ева, която ще бъде помощник на човека. И така – помощник – даващ живот – нещо в помощ да се сътвори живот?! Аз го тълкувам така, създава се за посяването на едно семе необходимата плодородна почва, или почвата е яйцеклетката и впоследствие утробата. И като съберем пъзелите до тук се оказва, че Великото творение наречено Човек е в две части и е двуполово. Създадено по същност да твори като се размножава само.
Така на небосвода изгрява звездата Зорница символ на мъжкото и женското изначалие, наричана звездата на Давид.
Ще продължа с анализите след тълкованието.Карл Юнг пише „И така, в божествената градина, Едем, Богът от библията поставя човека, след като го създава за втори път, ала този път сам и един. Поставя го там за да „я обработва и пази“. По-късно му създава и компания, както знаем от реброто на Адам била създадена Ева.
Битие 2:24 съдържа интригуващ езотеричен смисъл, с който ще се занимаем отделно на друго място. Непосредствено следващия стих 2:25 изрично споменава, че и двамата са били голи и „не се срамуваха“. Което двусмислено намеква за отсъствието на самосъзнание в Адам и Ева.
Въпреки че са можели да се погледнат един друг, но все пак да не забравяме, че тази притча описва символично един душевен процес, разиграл се в умът на древния човек. Битие 3 започва с въведението на змията, която била „най-хитра от всички полски зверове“. Змията е широко използван религиозен и езотеричен символ сред човешките култури и един от най-древните, може би дори и най-стария запазен на скални рисунки.
Змията в средновековната алхимия, например, служила за символ на пълнота и завършеност, когато умът вече се е утвърдил по пътя на себепознанието – това е уробороса.
Познатия на всички символ на фармацевтиката – чашата със змия е жезъла на Хермес, който олицетворява будното съзнание и изобщо стремежа към познание. Когато в пустинята отровните змии нападат лагера на юдеите, Мойсей закача метална змия на жезъла си, която лекува ухапаните.
За психологическия символ на змията Карл Юнг казва „Змията освен хтонично (земно от Гр.) е духовно същество и символизира не съзнаваното“. В Едем имало всякакви плодородни и красиви дървета, но от едно Адам и Ева получават изрична забрана да не ядат – това е дървото насред градината за познаване на доброто и злото. Добро и зло, като мрак и светлина, са две противоположни понятия, които очертават универсалния закон на противоположностите във Вселената. Разделянето на понятията предполагат разделянето на обекта и субекта като две отделни същности.
Тъй като, ако обекта и субекта не са разделени, то понятието за противоположностите не би могло да съществува, поради причината че всичко би било едно неразривно цяло. Или с други думи съзнанието се е обособило от несъзнателната цялост на първичното същество. Да продължим с разиграващата се драма с оглед на символите по-нататък. Не случайно змията предлага ябълката на жената. Жената е това древно женско начало, запечатано в душите на хората като могъщия архетип на Анимата (Анима – душа, Гр.). В случая изобщо не става въпрос за физиологичната жена, а за Анимата като символ на потенциалното съзнание.
Ябълката е също харесван символ от мистично настроения ум. Интересно е защо точно ябълка? Защо не круша, смокиня или фурма?
Всички сме чували, че Нютон „измислил“ гравитацията, когато отново този енигматичен плод на познанието се стоварил върху главата му най-неочаквано. Разбира се, това е чиста фикция подтикната от все същите психологически мотиви, тъй като теорията за гравитацията и движението на небесните тела на Исаак Нютон е била интелектуален плод на дългогодишни размисли и наблюдения върху невидимия аспект на природата. Вероятно всеизвестната сцена с падащата ябълка изобщо не се е случила.
Нека сега разтълкуваме сцената с подаването на ябълката от дървото, за познаване на доброто и злото, въз основа на споменатите съдържащи се в нея символи. Дървото символизира потенциала на човешкия ум за самосъзнание. Змията е несъзнателната, неразделена цялост на първичния човешки ум. Ябълката описва самия процес на осъзнаване, а Ева е не пробуденото съзнание, което вече е узряло. Символично тази притча описва как несъзнателната душа подтиква себе си към осъзнаване.
Между другото, този механизъм на несъзнаваното е познат на психолозите днес и стои в основата на неврозите и тревожността. Битие 3:7 – „Тогава се отвориха очите им и те познаха, че бяха голи.“ – хората за пръв път възприемат себе си като субект, като Аз (съм гол). Отделянето на обекта от субекта се е осъществило, самосъзнанието е покълнало в човешкия ум като венец на творението. Както в първичния мрак на космоса се е родила слънчевата светлина, така и светлината на съзнанието се е родила в мракът на несъзнателността. Х .Библейския разказ за грехопадението описва психологическия процес на зараждането на самосъзнание в човека и изобщо момента, в който човека се е превърнал в разумно същество.
Разбира се, този момент съвсем не е бил спонтанен, точно както Нютон и теорията му за гравитацията, а е резултат от постепенно разгръщащ се еволюционен процес. Но, не това е смайващото в случая – смайваща е дълбочината на интуитивните прозрения, до които хората са достигали далеч преди съвременните науки. Може би от тук е залегнала и тази колективна представа за изгубената мъдрост и съвършенство в миналото – ние разполагаме с много повече знание днес, но човека все още не е опознал това, което се крие в собствената му душа и от там идва вътрешното ни усещане за мрак и празнота.
Интересно е все пак, защо сме нарекли този процес с гръмкото и осъдително наименование Грехопадение? Що за противоречие е това, тъй като човешкия разум от една страна е венец на еволюцията и от друга – грехопадение? Ако направим аналогия със съзнателния акт на осъзнаване в процеса на само познанието ще си припомним, че този процес никак не е лесен и дори на моменти може да се определи като мъчителен. Мъчителна е искреността със самия себе си, когато личността се изправя лице в лице със собствените си непълно ценности и несъвършенства и трябва да признае грешките и вината си пред себе си. Този, който го е изпитал ще разбере.
Това е тотален крах за горделивото човешко его и често е съпроводено с неприятни и тягостни емоции. Съзнанието изпитва вина за отделянето си от първоначалното единство на съществото и тъгува за изгубения покой, който е имало преди да се натовари с бремето на съзнателността. А ето и целта на човешката душа – да постигне отново своето единство, ала този път не в първичния мрак на несъзнателността, а в постепенното осъзнаване на вътрешния си мрак до пълната му интеграция в съзнанието, така че единството да бъде постигнато в светлината на съзнателността.
Това е ключът към „идването на Раят на Земята“.
Това е духовната еволюция, която е започнала в онзи миг с раждането на самосъзнанието и която, за най-голямо съжаление, съвсем не се развива от само себе си.
А хората досущ като слепци се отдалечават все повече от себе си.
Остана един въпрос само и той е, защо Ева е извадена от реброто на Адам, а не от друго? „И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.” Битие /2 : 22/. Не се уточнява, от кое от 20-те ребра е сътворена Ева. Реброто е кост, символ на гъвкавост и грация, на нежното, но и на острото.
Но най-важното, защото в костният мозък се съдържа най важният код наречен ДНК – Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността, тъй като тя се наследява и се използва за разпространение на белези. При възпроизводството тя се копира и се предава на потомството.
ДНК – то в реброто на Адам…
Красимир Куртев-Алеф, Езотеричен изследовател и окултен наблюдател. Член на Международната Академия по Българознание, Иновации и Култура- МАБИК.
Из книгата „Защо не ни върви” © 2010,
© Красимир Куртев-Алеф – автор, All rights reserved!
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: