Чудеса.net
Как да стигнем до Мачу Пикчу и къде се намира
Екскурзии, билети и цени. Забележителности. История, инки. Куско. Защо го наричат „Изгубеният град“. Къде другаде в Перу? Златото на инките.
Мачу Пикчу – най-голямата гордост и тайна на Инките и до днес буди любопитството и интереса на хората с уникалната си архитектура и историческа стойност.
Градът е древна крепост на изчезналата нация и част от огромната им империя, която се е простирала на хиляди километри.
Архитектурата на Мачу Пикчу не е изненада за специалистите-археолози, тъй като Инките са били известни именно със строежите си.
За тях се знае, че са построили 40 230 километра павирани пътища и много мостове, част от които запазени и до днес.
Мачу Пикчу безспорно е сред най-забележителните им постижения.
Разположен високо в Андите и закътан между два планински върха, Мачу Пикчу привлича туристите, желаещи да се докоснат до миналото.
Градът е едно от малкото древни селища в Южна Америка, които са открити в почти напълно запазен вид.
Като най-вероятната причина за това е местоположението му (на 2440 метра надморска височина), което го е спасило от разграбване и опустошаване по време на инвазията на испанските конкистадори в района през 1532 година.
Мачу Пикчу е бил не просто столица на великата империя на Инките, а също и част от планинска крепост, през която е минавал Пътят на Инките.
В града е имало 150 къщи, а най-голям интерес буди полукръгъл храм.
Склоновете около града са насечени от тераси, където Инките отглеждали различни земеделски култури.
Смята се, че Мачу Пикчу е бил построен между 1450 и 1500 година – почти непосредствено преди империята на Инките да бъде унищожена от испанците.
Забравен в продължение на векове, Мачу Пикчу е бил открит отново през 1911 година от англичанина Хайръм Бингъм.
Каква е историята на този забележителен град, как да стигнем до там, любопитни факти за инките – от chudesa.net събрахме всичко най-интересно за Мачу Пикчу в тази тема.
Как да стигнем до Мачу Пикчу и къде се намира
Мачу Пикчу е разположен на територията на днешно Перу, на 2440 метра надморска височина.
Именно високото му разположение е предпазило града от разграбване по време на нашествието на испанците, за да можем днес да разберем повече за културата и начина на живот на Инките.
Градът се намира в планинска верига, издигаща се над долината Урубамба, която се намира на 80 километра от град Куско.
Селището е разположено в седловина между два върха на планината – единият е едноименния Мачу Пикчу, а другият е Уайна Пикчу, което ще рече Младият връх.
За да посетите Мачу Пикчу, трябва да си резервирате самолетен билет до Перу като обикновено се налага да се направи прекачване в Париж.
От там с директен полет ще стигнете до столицата на Перу – Лима, откъдето трябва да хванете автобус, за да стигнете до Куско – градът, разположен до Мачу Пикчу.
От Куско до там има редовни организирани бусчета, които тръгват от площада в центъра на града и извозват туристите до града на Инките.
Това е най-изгодният начин на придвижване, тъй като влакът, който ще ви отведе до подножието на Мачу Пикчу, е изключително скъп и излиза три пъти повече от пътуването с бусче.
Без значение кой начин на придвижване ще изберете – влак или бусче, те ще ви откарат до Хидроелектрическата централа, намираща се в подножието на Мачу Пикчу. От там до самия град ви очакват около два-три часа ходене пеш.
Изживяването обаче си заслужава напълно, категорични са туристите, посетили забележителността.
Любителите на адреналина пък могат да заменят пътуването с бус или влак с каране на колело до централата.
В Куско се дават велосипеди под наем за по-приключенски настроените туристи.
Екскурзии до Мачу Пикчу, билети и цени
Заради голямата си отдалеченост от България, екскурзиите до Перу и съответно до Мачу Пикчу не са от най-евтините и не винаги са по джоба на всеки.
Най-добрият вариант да посетите тайнствения град на Инките е чрез туроператорска агенция, която да се погрижи както за организирането на самото пътуване, така и за престоя ви в Перо и за самата екскурзоводна програма.
Обичайно пакетите на родните туроператори включват посещение на Мачу Пикчу, а също и на езерото Титикака, линиите Наска, свещената долина, в която се намира Мачу Пикчу, както и разглеждане на град Куско.
Самолетният полет е до столицата Лима, а от там има организиран транспорт до Куско. Цената на една такава екскурзия е от порядъка на 6 – 7 хиляди лева на човек.
Съществува вариант сами да организирате екскурзията си и да не се съобразявате с програмата на туроператори. Този вариант обаче не е особено препоръчителен, най-малкото от финансова гледна точка, тъй като само цената на самолетния билет до Лима е около две хиляди лева в двете посоки.
От там ще ви се наложи сами да търсите начин за придвижване до Куско, както и сами да организирате престоя си като намерите хотел, в който да нощувате. А шансът да бъдете измамени с парите, не е никак малък, предупреждават специалисти от сферата на туризма.
Ако все пак решите да пътувате сами, не чрез агенция, имайте предвид, че най-изгодните самолетни билети до Перу са на Канадските авиолинии – малко под две хиляди лева за двупосочен билет на човек.
Най-скъпи са Delta Airlines – над пет хиляди евро на човек за отиване и връщане. В цените са включени и летищните такси.
Забележителности
Мачу Пикчу, макар да е огромна забележителност сам по себе си, всъщност е изграден от множество по-малки забележителни архитектурни постижения.
Площта на изоставения град е цели 325 хиляди квадратни метра, а в него има над сто паметника, представители на цивилизацията на инките.
Това са фонтана, парковете, светилищата на племето и куп други.
Всички постройки в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките стил – с полирани каменни стени.
Главните му здания са забележителния храм на слънцето – Интихуатана, стаята с трите прозореца, Вратата на слънцето – Интипунку, която е входът към Изгубения град, самата долина Урубамба, в която се намира Мачу Пикчу.
Комплексът е разположен в близост до върха Уайна Пикчу, накъдето можете да се отправите на поход. От там минава Маршрутът на инките – минаващ през цялата долина Урубамба и два прохода, като общата му дължина е 56 километра.
Този маршрут дава възможност на туристите да се насладят на неповторимия пейзаж, а също и на цялото великолепие на Мачу Пикчу – крепостите и терасите, построени от инките.
Най-добре запазената крепост в долината е Олянтаитамбо и именно тя е и най-посещаваният от туристите обект. Малко известен факт е, че Мачу Пикчу е запазил оригиналните имена, които инките са дали на улиците си, както и планът, напоителната система и самите къщи.
История на мачу Пикчу, инки
Историята на Мачу Пикчу е не по-малко завладяваща и от самия комплекс.
Градът е бил изоставен от инките в самия разцвет на своето съществуване като през 1532 година всичките му обитатели изчезват абсолютно мистериозно.
Смята се, че градът е построен около 1440 година като имот за великия владетел на инките Пачакутек, и най-вероятно е бил използван като жилищен комплекс за членовете на неговото семейство, а също и за аристокрацията на племето.
Местоположението за строеж на Мачу Пикчу е избрано неслучайно.
Разположението му е буквално уникално – заобиколен е от джунглата от една страна и от три планини – Помасило, Салкантай и Вероника от друга.
В същото време градът гледа към река Вилканота, а площта му е цели 400 декара.
След като жителите му го напуснали, Мачу Пикчу бил непознат за хората в продължение на векове, чак до 1911 година, когато бил открит от Хайрам Бингам, американски изследовател.
Той стигнал до града след като местно момче на десет години му го показал. Любопитното е, че по принцип педантичните испански конкистадори така и не го били описали в журналите си.
Скелетите, открити на територията на града, са около 200 на брой, а съотношението им като бройка мъжки-женски е почти еднакво. Домовете са били напълно обитаеми към момента, в който населението ги е напуснало.
Със сигурност местните са имали много сериозна причина, за да напуснат подобно по мащаб и значимост укрепление. В Мачу Пикчу липсват гробници и мемориали, които да предполагат, че жителите му са се възпроизвеждали там, живели са и са умирали.
Тази липса потвърждава хипотезата, че населението на Мачу Пикчу просто е изчезнало, като най-вероятно жителите му са били отведени в робство.
Тъй като изследователите са категорични, че не може и да става въпрос за масово клане.
Най-малкото заради липсата на повече тела и на следи от разруха, причинена от агресор, по постройките на града.
Това означава, че най-вероятно жителите доброволно са се предали доброволно, без всякакви опити да се защитят.
Но все още липсва логично обяснение защо инките биха направили това, при положение, че Мачу Пикчу нарочно е построен по такъв начин, че да дава възможност за защита на града срещу агресори и нашественици.
Което отвежда историците към хипотезата, че градът е запустял вследствие не междуособици и неразбирателство между самите инки.
По това време много племена водят войни помежду си и те не са правели изключение.
Като, типично за индианските племена, са проявявали голяма жестокост в битките.
Но откритите в комплекса скелети не подкрепят тази хипотеза, тъй като по тях няма следи нито от насилие, нито пък от заболявания.
Което изключва възможността жителите на Мачу Пикчу да са загинали вследствие на епидемия от болест.
Тъй като, ако случаят е такъв, здравите хора напускат града, за да се предпазят, а след това се завръщат, за да погребат мъртвите.
Но масови гробове в Мачу Пикчу липсват, откритите 200 скелета са били погребани по различно време.
Така че загадката с изчезването на населението на комплекса остава неразгадана и до днес.
Според една по-нова теория пък целта на съоръжението е била да се обособи като административен център на по-голям и населен район. Като в същото време градът е служел и за наблюдение на пътя, водещ към Куско.
За изграждането на този град са били необходими нужда от няколко тона камъни!
Навсякъде по склоновете са разпръснати огромни камъни. Необяснимо е как тези петнадесет и двадесеттонни каменни късове са били придвижвани и подредени по този начин.
Една най-малка грешка може да доведе до истинско бедствие, а именно – цялата сграда да се срути пред тях! „Инженерите“ на инките е трябвало постоянно да се борят с гравитацията, да балансират на върха на билото.
За тази цел са били издълбани терасите, подкрепящи града – за да го държат на място.
Само на долните тераси системата не е успяла да сработи. Стените на сградите са се сринали, а някои са напълно изчезнали под повърхността. Най-вероятно това се дължи на свлачище.
За да се предотвратят по-нататъшно увреждане на сградите, жителите на Мачу Пикчу направили отводнителни канали и канализация – общо 130 бройки.
Всички те насочват водата в голяма дренажна яма, която се излива в тропическите гори. Което ще речем че без значение колко дъжд вали, нито пък колко е силен пороят – водата винаги се излива извън града, без да го застрашава!
Любопитното е, че Мачу Пикчу е бил открит вследствие на грешка.
Откривателят му търсел изгубеният град на Инките Вилкабамба. Той е бил основан от Манко Капак Втори, след като той успял да се измъкне от Куско при нашествието на испанските завоеватели в Перу.
Манко се установил на северозапад от Олантайтамбо, където основал въпросния град.
Той бил нападнат от испанците през 1572 година и след дълги сражения с инките, успели да заловят наследника на Манко Тупак Амаро и да го върнат в Куско. Където го екзекутирали.
С хода на времето хората забравили за Вилкабамба.
Хайрам Бингам бил този, който се заел да изследва и открие подробности за цивилизацията им, тъй като бил силно заинтересован от живота и изчезването им.
През 1911 година той се отправил на експедиция в джунглата на Перу, за да открие Вилкабамба и използвайки изследваните от него испански ръкописи, бил убеден, че градът е именно в тази част на джунглата.
След като голяма част от хората му се обезкуражили и го изоставили, Бингам се изкачил на една стръмна планина, където срещнал местно момче, което го отвело до изоставения град, непознат за изследователите до този момент.
Първоначално Бингам бил напълно убеден, че е открил Вилкабамба – факт, който не бил оспорен в продължение на около 50 години, когато Джин Савой открива истинските руини на града през 1964 година.
За самата култура на строителите на тези два града – инките, не се знае много, макар информацията за тях в никакъв случай да не е оскъдна.
Те са почитали природните феномени, случващи се на земята и небето, които за тях са били резултат от божествена сила.
В Мачу Пикчу изследователите са открили уникална комбинация от природни явления, които са създали религиозен феномен, известен днес като оста на света, или свещения център на Земята. Това е място, за което инките са вярвали, че е като свещена ос, свързваща небето, планините и реките.
В Мачу Пикчу всеки компас трябва да сочи към свещената планина. Точно над свещената планина е Светият кръст, и ясното подреждане на звездите на небето през есента бележи началото на реколтата.
Куско
Куско е не по-малко интересен от намиращия се в непосредствена близост до него Мачу Пикчу.
Градът е известен като археологическата столица на двете Америки. Самото място действително е уникално, запазило в себе си вековна култура и носещо красотата на обкръжаващите го Анди.
Куско носи името си от езика на местните кечуа – коско, което в буквален превод означава „пъпа на земята“.
Именно Куско е считан за родното място и за самия център на могъщата империя на инките.
В града, разположен на цели 3 300 метра надморска височина, се намира и самият „пъп на пъпа“. Става въпрос за Пласа се Армас или Уакаипата на езика на инките, площадът е самото сърце на някогашната столица, която е била основана от Манко Капак.
Сред най-забележителните места в града е Старият град, който и до днес е колониално хранилище на всички години, които следват пристигането на Писаро през далечната 1532 година. И съответно нашествието на испанците, които донесли със себе си унищожаването на някогашната най-голяма империя на Запад – тази на инките.
Площадът е заобиколен от катедрала в типично бароков стил, която е бляскав образец на архитектурата по време на колонизацията на двете Америки.
В този стил са построени всички църкви, колонади и резиденции, издигнати на мястото на разрушените храмове и дворци на инките.
А причина за разрушението са богатите украшения от скъпоценни камъни, злато и сребро, с които племето кичело светилищата си.
Ако смятате да посетите Куско, е добре така да организирате пътуването си, че да бъдете там на 24 юни, когато местните празнуват Инти Раими.
Това е датата, на която инките са празнували Слънчевия си празник – най-големият им празник, който се е запазил и до ден днешен и се отбелязва под формата на фестивал.
Датата съвпада с християнския празник на Свети Йоан, който е и денят на празника на Куско, както и Денят на индианците според перуанската традиция.
Празникът се отбелязва с процесия, запазила своята оригиналност през векове, която се възпроизвежда по всички площади в града, както и по улиците му.
Организират се шествия, танци и церемонии, основна част от които в някогашния Храм на слънцето на инките Кориканча. Който днес е ограден от храма „Свети Доминго“.
Добър избор за отсядане в Куско е хотел „Монастерио“, запазил своята историческа стойност най-вече заради факта, че се помещава в семинарията от 17 век „Сан Антонио де Абад“. Мястото, на което е построен пък е мястото, на което се е намирал дворецът на Амару Кала – император на инките.
„Сан Антонио де Абад“ пък е сред най-емблематичните семинарии в цяла Латинска Америка в продължение на около два века – от края на 18 век чак до 60-те години на 20 век. Към днешна дата хотелът предлага уникална комбинация от исторически моменти и съвременен лукс.
Някогашните килии на монасите са превърнати в удобни стаи, а старинните мебели са запазени, за да съхранят атмосферата на мястото. До Куско се стига лесно след едночасов полет от столицата Лима, а от почти всички големи градове в Перу има ежедневни самолетни полети.
Градът е задължителна спирка за всички, които са тръгнали на посещение към Мачу Пикчу и долината Урубамба.
Най-подходящото време за екскурзия до Куско и до Перу изобщо е от април до октомври, когато е сухия сезон в страната.
Защо го наричат „Изгубеният град“
Както вече споменахме, в продължение на векове Мачу Пикчу не е бил известен на широката общественост и само местните са били наясно с неговото съществуване. Неговият откривател Хайрам Бингам пръв го е нарекъл „Изгубеният град на инките“, което е и името на книгата, която той издава и която се превръща в бестселър.
Творбата му превръща Мачу Пикчу в световноизвестна дестинация, която ежегодно привлича туристи от целия свят. Истината е, че експедицията, ръководена от Бингам през 1911 година, е била организирана за откриването на Викабамба – друг изгубен град на инките, който всъщност е бил целта на Бингам.
Това е и причината той да даде на комплекса това име. Който и до ден днешен смайва експертите с постройките си, издигнати без помощта на хоросан. И без помощта на животински впряг или коли.
В същото време огромните каменни късове са скрепени изключително прецизно, дотолкова, че помежду им не би могъл да премине дори и тънък нож.
Благодарение на градежа конструкциите са толкова здрави, че могат да издържат дори и най-силното земетресение. Археолозите все още нямат отговор и на въпроса как точно са били местени тежащите тонове каменни блокове.
Най-вероятно те са били изсичани със сечива, направени от камък или бронз, а след това инките са ги полирали с пясък.
Заради грандиозния строеж на Мачу Пикчу, някои учени стигат толкова далеч в предположенията си, че дори намекват за използването на лазерни технологии и помощ от извънземни цивилизации.
Мистерията на Изгубеният град на инките се засилва и от факта, че за неговият строеж липсват каквито и да било останали писмени сведения. За него се знае, че цивилизацията на инките е разполагала с много умели архитекти, които са се славели със способността си да приспособяват постройките към особеностите на околната среда.
Къде другаде в Перу?
Мачу Пикчу безспорно е сред най-известните забележителности в Перу, но истината е, че туристите имат избор да посетят много други, не по-малко интересни места в някогашната империя на инките.
Само в столицата Лима могат да се видят цял куп забележителности. Сред тях са гробът на испанския завоевател Писаро, небезизвестният Дворец на Губернатора, вече споменатата Пласа де Армас, както и църквата Сан Франциско и прочутите й катакомби.
Модерната част на Лима привлича погледите с жилищните и търговските си квартали, както и с възможността да разгледате цялото крайбрежие на Тихия океан докато се возите в трамвай в ретро стил .
Освен това Лима е известна и като столицата на гастрономията в цяла Южна Америка, затова не бива да пропускате да опитате местната кухня.
Археологическият комплекс Уака Пуклана също заслужава внимание.
• Пачакамак е друго място, което не бива да се пропуска. Там се намира известният церемониален център на инките Храм на Боговете на Слънцето и Луната. Чиито храмове, улици и стенописи са се запазили в продължение на над 400 години. 
• Паракас – националният резерват съдържа в себе си куп рибарски селца, които разкриват красиви пейзажи. Освен това мястото е среда за естествен живот на хумболтовите пиннгвини.
• Балестови острови и Писко – най-големият природен резерват в страната. Островите са убежище на китове, пеликани, делфини, червеноглави лешояди, морски лъвове и други. Туристите могат да се насладят на двучасова разходка с лодка край островите.
• Наска – друга много популярна забележителност в Перу.
До ден днешен учените нямат обяснение как са се появили в пустинята мистериозните линии на културата Наска, сред които са папагала, маймуната, колибрито и други.
Желаещите могат да се насладят на полет, който трае 30 минути точно над линиите.
• Арекипа – този град също е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, а в Перу е втори по големина след столицата Лима.
• Колка Каньон – обиколката тук включва посещение на резервата Пампа Каняхуес, където туристите могат да видят типични представители на фауната на Южна Америка като викуня, ибис, фламинго, алпака, лама и андински орел.
Освен това имате възможност да се насладите на гледката на вулканите Ампато, Хуалка, Мисти и Сабанкая.
Същинският каньон с река Колка, чието име носи, също заслужава внимание.
От там се отива до Кръста на Кондорите, а след него следва и пристанището Пуно, разположено на езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в целия свят.
Маршрутът за всички тези забележителности е общ и определено си струва да бъде извървян.
• Титикака – самото езеро, което представлява интерес с надморската си височина.
Както споменахме в предишната точка, то е най-високо разположеното езеро в света, което се използва за плаване.
Екскурзията до него включва разходка с кану около т.нар. плаващи острови и посещение на някои от тях, които са били обитавани от народа на Урос.
Уникалното при тях е, че всичко, свързано с бита им – къщи, канута, цялата им покъщнина, са направени от тортора – тревата, която расте на островите.
• Тиахуанако – още един град в Перу, който задължително трябва да бъде посетен от туристите. Той е най-древният град в Южна Америка и се намира само на 44 мили от столицата на съседна Боливия Ла Паз.
Желаещите могат да посетят руините на някога величествения Храм Каласасая, както и двореца Каласасая, а също и пирамидата Акапана и Вратата на Слънцето.
• Пуно – като преминете през прохода Ла Рая, който е най-високия проход в страната, имате възможност да се насладите на спиращи дъха гледки и да разгледате автентични планински селца.
• Пукара – малко селце, което е известно със своите керамични изделия.
• Куско – освен изброените по-рано забележителности, в някогашната столица на империята на инките трябва да посетите задължително и Храма на Виракоча, както и църквата Андахуайлиляс, която е известна като Сикстинската Капела на Андите.
Задължително е да се насладите на панорамната обиколка на града, известен като Археологическата столица на Южна Америка.
Обиколката включва още посещения на вече споменатия Храм на Слънцето, на Военната крепост Сакскайхуаман, позната още като Червената крепост, Храма на водата Тамбомачай и Церемониалния център Кенко.
• Долината на инките – екскурзията през свещената долина Урубамба включва много повече неща от разглеждането на уникалната природа. Можете да се насладите на селцето Писак, както и на „Живия град на инките“ – Олантайтамбо. В който да разгледате автентично запазените храмове, улици и акведукти.
От там можете да се отправите на пътуване до Чичерия, където да видите как се приготвя най-известната напитка в Андите.
Други места в Перу, които заслужават внимание заради запазените в тях свидетелства за живота на инките или пък, за да се насладите на уникалната им флора и фауна са Чивай, в непосредствена близост до каньона Колка, Янке, вторият по посещаемост град до каньона след Чивай, Трухильо – третият по големина град в Перу, носещ името на родния град на испанеца Франсиско Писаро.
Град Мака, макар и доста по-малък като размери, също си струва да бъде посетен като огромен интерес за туристите представлява интересната бяла сграда на местната църква.
Златото на инките
Златото на инките от векове вълнува умовете не само на историците, но и на иманярите.
Според легендата един избран ще бъде в състояние да намери входа на трезора и да открие несметните богатства на племето.
И тогава Богът на слънцето ще се смили, ще премахне проклятието и ще съживи някога могъщата империя.
Инките не са имали право да изнасят от столицата си Куско каквото и да било злато. Наказанието за неподчинение на тази заповед било смърт.
Всяка година, от всички части на империята в Куско са пристигали около 170 тона злато.
Никой европейски монарх не е можел да се похвали с подобно съкровище, което обяснява интереса на испанските завоеватели.
Голяма част от златото на инките е разграбено от испанците, които са претопявали огромните златни статуи на боговете на племето, за да могат да ги пренесат обратно в Испания.
Заради нашествениците са изгубени забележителни златни произведения на изкуството, създадени от инките, в това число известната „златна градина“ с прецизно изработени от злато човешки фигури, пеперуди, птици и растения.
Те обаче не са представлявали интерес на европейците, които са искали само златото, заради което са претопили творенията на племето.
Според специалистите след нашествието по тези земи испанците са отнесли около 10 тона злато и 70 тона сребро със себе си в Испания.
Все още обаче съществува огромно количество от благородния метал, скрит в горната част на Мачу Пикчу. Което и до днес не е открито.
Видео
Ако по една или друга причина нямате възможност да си подарите екскурзия до Мачу Пикчу, винаги можете да намерите алтернативен вариант все пак да се докоснете до забележителностите и духа на мястото.
В Интернет има доста качествено направени видеа, които максимално добре пресъздават усещането от комплекса.
Сред отделните клипчета изпъква краткият филм на Дейвид Греъм, пътуващ режисьор, който успява в рамките на само няколко минути да пресъздаде както местните хора, техните навици и обичаи, така и красотата на джунглата и разбира се, величествения Мачу Пикчу.
Карта
Добра идея е да разполагате с карта на Мачу Пикчу, преди да се отправите на пътешествие към Перу, за да сте сигурни, че ще се ориентирате без проблем в целия забележителен комплекс.
И няма да пропуснете някое важно място.
