Има философски загадки, които вероятно никога няма да намерят своя отговор
Тези три философски загадки са част от огромния потенциал на невидимото и мистичното, което философията разглежда и, където науката няма думата.

1. Реална ли е Вселената
Този класически декартов въпрос вълнува философите едва ли не от векове.Всъщност истинският въпрос е от къде знаем, че всичко това, което виждаме около себе си е истинско, а не голяма илюзия, управлявана от невидима сила, която Рене Декарт нарича „зъл демон“. В последно време все по-често въпросът се трансформира в това дали всички не участваме в сложна симулация. Ако трябва да отидем още по-дълбоко трябва да се запитаме дали цивилизацията, която извършва тази симулация, също не се намира в симулация – нещо като суперкомпютърна регресия. Освен това ние може би не сме това, което мислим, че сме. Тази философска главоблъсканица също ни принуждава да обмислим какво имаме предвид под „истински“.Модалните реалисти твърдят, че ако Вселената е рационална, то нямаме друг избор освен да признаем, че е истинска. Или може би както Шифър каза след като изяде парче от „симулираната“ пържола: „Невежеството е блаженство.“
2. Имаме ли свободна воля (има ли съдба)
Според детерминизма, ние не знаем дали нашите действия са контролирани от причинно-следствена верига от предходните събития (или от някаква друга външна намеса), или взимаме решенията си посредством свободната воля. Философията (вече дори и някой учени) дебатират този въпрос от столетия и няма изгледи някога да се намери категоричен отговор. Ако решенията, които взимаме са повлияни от верига от причинно-следствени връзки, то теорията за детерминизма е вярна и ние нямаме свободна воля. Но, ако е вярно обратното, наречено индетерминизъм, то нашите действия са произволни – което обаче според някой пак не е проява на свободна воля. Обратно либералите ( не политическите) изповядват философията, че идеята за свободната воля е съвместима с теорията за детерминизма. Проблемът се усложнява от невро-науката, която показва, че мозъците ни взимате решенията преди да сме го осъзнали. Но ако нямаме свободна воля, защо тогава имаме съзнание, а не сме зомбита, без способност да мислим?
Квантовата механика съвсем усложнява нещата с теорията, че живеем във Вселена с неограничени възможности детерминизмът е невъзможен.
3. Има ли живот след смъртта
Тъй като никой не се е върнал да каже дали има Ад и Рай и дали добрите хора прекарват Вечността върху пухкави бели облаци, а лошите се пържат в Ада, то всичко, което можем да кажем са само хипотези. Материалистите смятат, че няма живот след смъртта, но това е само предположение, което не може да бъде доказано. Ако се вгледаме по дълбоко в квантовата механика или класическите Нютонови закони, то по-логично би било да мислим, че имаме повече от един шанс на тази земя. Това е един от онези въпроси, подобни на този съществува ли Бог, който учените нямат ресурса да разрешат и едва ли някога ще имат и за това го оставят на философите, които имат богат ресурс от теории догадки.
Чудеса.net