Чудеса.net
Да си болен от анорексия, или какво е да се стопиш до 39 килограма на 22 години
Редовната ни читателка Костадинка Димитрова* разказва историята на своята дъщеря Стоянка*. Младото момиче попада в капана на булимията и анорексията на 17 години и сега – 5 години по-късно, все още се бори с тях.
Всичко започнало от една настинка, когато била на 17 години и тежала 57 кг. През зимата Стоянка* се разболяла и загубила апетит. В резултат свалила 4 килограма, без да го очаква. До момента на заболяването тя не се смятала за дебела, но виждайки разликата, й харесала мисълта, че може да отслабне още. Притеснявала се, че по-слабите момичета от класа ще откраднат приятеля й.
Да ограничи яденето не било трудно. Поради финансови затруднения цял ден била заета: ходела на училище, работела, взимала уроци по английски. Така не й оставало време да мисли за ядене. Мисленето за работа и пари толкова я поглъщало, че умът й отхвърлял храната и тялото в един момент последвало своите пориви.
Започнала да повръща. Умът й възприемал храната като нещо вредно и прекалено голямо и командвал тялото да я изхвърля.
Когато достигнала 48 кг искала да спре, но болестта вече била забила сериозно нокти в нея. От срам не смее да сподели с никой и винаги бяга да се крие в тоалетната, за да повърне всичко, дори стомашните киселини… А после се молела на Бог да й прости, че изхвърля храната, купена с последните пари на родителите й. Най-много я е страх, че хората ще разберат, че е булимичка.
Първата криза минава бързо, но миналата есен проблемът се връща с двойна сила. Останала без гадже, а най-добрата й приятелка отишла в друг град. Момчетата от обкръжението й намирали утеха в алкохола, а тя намерила спасение в измисления си свят на въображението.
Решава да постави в центъра на въображаемата си крепост храната. Постоянно чете информация за здравословно хранене и спазва диети до полуда, но порциите са като на бебе. Все още не може да се храни нормално, а изпитва страх от храната. Общува си само с момичета с булимия и анорексия и напълно осъзнава какво става. Това само повече я депресира.
4 месеца на “здравословна диета” довеждат до критичните 39 килограма и тя най-сетне се осмелява да потърси помощ. Майка й я води при психолог и двама психиатри, преди да срещне разбиране и да й помогнат истински.
В момента Стоянка* е успяла да върне 4 килограма и се чувства по-добре.
Тя и Костадинка Димитрова* разказват тази история, за да не попадаме в този капан на илюзии и фалшиви надежди.
*Имената са променени по желание на читателката ни.
