Чудеса.net
Често пъти майките носят отговорност за анорексията на детето им, казва известният психолог, специализирал в лечението на анорексия, Веселина Стаменова. Тя се съгласи да разкрие част от своя опит пред читателите на Чудеса в интервю!
Д-р Стаменова е завършила медицина и психология в София и е практикувала дълго време във Варна. В момента има свой частен кабинет в столицата, където приема хора от цялата страна.
ВЪПРОС: Кога става ясно, че говорим за анорексия?
В. С.: Страдащите от анорексия често пъти признават, че имат проблем, когато е твърде късно и това възпрепятства сериозно лечението им.
Когато говорим за анорексия, трябва да подчертаем дебело, че това е психическо заболяване, което се изразява под формата на хранително разстройство и физическите проявления са резултат от проблем с психиката.
ВЪПРОС: До каква степен родителите носят отговорност, ако детето им се разболее от анорексия?
В. С.: Често пъти анорексията се появява при момичета, чиито майки са имали или все още имат строго изисквания по отношение на тялото им и външния вид или такива, които не получават достатъчно внимание от страна на родителите си.
ВЪПРОС: Жените или мъжете са по-податливи на анорексия?
В. С.: Жените са най-често засегнати от анорексия като често пъти заболелите дори не осъзнават, че имат проблем, дори и това да е очевидно. Въпреки това съществуват и немалко случаи на мъже-анорексици, но там говорим за наистина тежки психиатрични отклонения. Те са по-скоро изключение. Анорексията засяга всички аспекти на живота и колкото повече време минава, толкова по-трудно става да се овладее заболяването.
ВЪПРОС: По какви физически симптоми можем да познаем анорексията?
В. С.: Симптомите на заболяването варират в зависимост от индивидуалните особености, но има някои, които са общи за повечето случаи. Анорексията е доброволно гладуване. Заболелите смятат, че са с наднормено тегло, като в повечето случаи теглото е нормално и се подлагат на стриктни диети, които изтощават организма до краен предел. Имайте предвид, че някои от симптомите може да са признаци и на друго заболяване!
- Аменорея (липса на менструация)
- Прекалена чувствителност към студ
- Бледа, суха кожа
- Чупливи нокти
- Замайване и световъртеж
- Ниско кръвно налягане и пулс
- Поява на синини
- Екстремна загуба на тегло
- Мускулна слабост и загуба на мускулна маса
- Крайна дехидратация
- Чупливи кости
ВЪПРОС: А има ли обезпокоителни симптоми в поведението, характерни за анорексия?
В. С.: Често пъти тези симптоми се забелязват от приятели или роднини и това е първият сигнал, че нещо не е наред.
- Разговорите за диети, калории, килограми са основна тема на разговор за страдащия от анорексия
- Изморителни и изтощителни тренировки, дори и в крайно неподходящи условия като дъждовно време или пропускане на важни ангажимент в името на тренировките
- Чести разговори за страх от напълняване или оплакване от напълняване, дори и, когато това видимо не е вярно
- Отказ от консумацията на цели групи хранителни продукти (например въглехидрати и десерти)
- Странни хранителни навици и хранителни ритуали, като например настояването за използване на специални прибори
- Консумацията на странни комбинации от храни
- Готвят за другите, но отказват да ядат
- Изглеждат обсебени от готварски рецепти, готвене, готварски книги или други области свързани с храна
- Настояват да обличат дебели дрехи, дори и навън да е топло
- Отдръпване от приятели и роднини
- Избягват събиранията свързани с храна като семейни вечери, срещи с приятели
- Внезапни промени в хранителните предпочитания, като например възприемането на вегетарианстовото или преминаването към консумацията само на органична храна
- Краен перфекционизъм
- Може да крият храна, за да не я ядат
ВЪПРОС: Настъпват ли някакви промени в характера и „вътрешния живот“ на заболялата от анорексия?
В. С.: Това са така наречените емоционални симптоми:
- Ниско самочувствие
- Раздразнителност
- Висока самокритичност
- Желание за одобрение
ВЪПРОС: Как осъществявате лечението на анорексията?
В. С.: Както при всяко друго заболяване, изходът от анорексията се крие в навременната намеса и адекватно лечение.
Една от най-засегнатите групи са момичетата в тийнейджърска възраст, което прави откриването и овладяването на състоянието още по-трудно.
Лекарската намеса включва помощ от психолози и диетолози. Въпреки че анорексията е заболяване, трябва да се подходи много внимателно с момичетата, страдащи от анорексия, които са в пубертета. Намесата на психолози (не психиатри) е от особено важно значение, защото, когато се работи върху същността на проблема, физическите проявления се овладяват много по-лесно.
