Легенда за съкровището на Вълчан войвода

В търсене на златото на Вълчан Войвода. Загадъчната карта. Книги и нишани. Иманяри и търсачи на антики разучават една от най-интересните български легенди.

Вълчан войвода е фигура, за която до ден днешен иманярите говорят със страхопочитание. За него се носят легенди, че е успял да събере несметни богатства благодарение на страхотния си ум, с който обирал безчет хазни. В народния фолклор той е описван като герой, а името му добива огромна популярност през XIX век.

Той е бил закрилник на хората като са му приписвани черти, характерни за българските хайдути.

Любопитното е, че според много историци Вълчан войвода е съществувал наистина, а не е плод единствено на фолклора. Легендите за съкровището му до ден днешен предизвикват небивал интерес и мнозина са с опитвали да го открият, но безуспешно.

Кой е бил Вълчан войвода, какви са легендите за него и златото му, има ли наистина карта към несметното съкровище – всички тези отговори и още много любопитна информация можете да откриете в тази тема на chudesa.net.

В търсене на златото на Вълчан Войвода

Златото на Вълчан войвода не спира да смущава съня на иманярите. Според легендата става въпрос за наистина несметно богатство, състоящо се от тонове злато, натрупано от българските чорбаджии и турските онбашии преди над 3 века.

Неслучайно златотърсачите са го търсили къде ли не – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар, където Вълчан войвода е кръстосвал постоянно, както и в Средна гора.

Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан войвода е това, че то е заровено в близост до родопското село Косово, което се намира в близост до Асеновград.

Възрастните хора дори твърдят, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижникът на Вълчан войвода, е описано подробно как и къде точно е заровено имането.

Загадъчната карта

За картата, указваща пътя към имането на Вълчан войвода, се носят легенди. Във вече споменатия дневник на поп мартин се казва, че огромното богатство е скрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм.

Свещеникът дори разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.

Най-търсената карта

Въпросната карта неслучайно е блян на иманярите от векове. Смята се, че е подписана от самият Вълчан войвода и отец Марин. На нея са начертани и точните указания на маршрута – тръгва се от Троянския манастир право нагоре, върви се срещу течението на река Черно Осъм и след около четири часа ходене се стига до Чаушов дол.

съкровището на вълчан войвода карта

Загадъчната карта сочеща къде е съкровището на Вълчан войвода

Точно над него, по залез слънце, високо на скалата е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, за да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден нарочно люляк, под който е била направена пътека.

Тази пътека отвеждала до тайна пещера, използвана още от латините, когато нахлули по тези земи.

Там било зазидано имането с дувар и камъни, а пътеката била пресечена, за да не може никой да открие богатството.

Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на богатство до указаното място. Нито един от тях обаче не успял да открие така бленуваното съкровище.

Самата карта е само легенда, затова иманярите продължават да я търсят със същата упоритост, с която търсят и имането.

Легендите пък разказват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го пазят скрито от хорските очи. А над него тежи проклятие, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.

Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към богатството и никога повече не се появила. Около половин век по-късно, през 70-те години, родното БКП изпратило хора да ровят за златото на Вълчан войвода.

Те започнали да дирят с металотърсач и да разпитват местните. Стигнали и до местния бай Яне, който им разказал, че като дете се запознал със съратник на страшния хайдутин.

Той му разкрил къде е съкровището и бай Яне показал на търсачите мястото. На следващата сутрин, като отишъл при тях, намерил само огромен трап. От хората нямало и следа.

Книги и нишани

Въпреки, че името на Вълчан войвода е известно до ден днешен, истината за живота и битието му продължава да е обвита в мистерия. Това е причината за личността му да бъдат издавани книги, в които авторите се опитват да хвърлят малко повече светлина върху този митичен хайдутин.

„Съкровищата на Вълчан войвода“

Сред най-популярните е „Съкровищата на Вълчан войвода“ на Христо Красин. Всъщност творбата е практически препис на записките на вече споменатия поп Мартин. Които, както вече писахме, разказват за начина, по който хайдушката чета заравяла златото, а също и описват пътя до богатството.

Освен това книгата разглежда като цяло бита на българите в онези времена и начина, по който те оцелявали от набезите на поробителите.

„Вълчан войвода и златото на Рим“

Друга книга по темата, която също заслужава внимание, е „Вълчан войвода и златото на Рим“ на същия автор – Христо Красин. Освен, че и тук той разглежда записките на отец Мартин, той свързва начина, по който

Вълчан войвода скрил златото си с начина, по който древните римляни укривали собствените си съкровища.

Които най-често използвали ръчно изкопани галерии под земята, за да са сигурни, че имането няма да попадне в чужди ръце.

Любопитното е, че още преди години авторът признава, че много висши членове на БКП са се домогвали до златото, но безуспешно. Тъй като го пазят могъщи сили.

„Вълчан войвода! Златният Бог на България“

Интересно произведение е и „Вълчан войвода! Златният Бог на България“ на варненеца Васил Гинев. В него отново се разглежда живота на хайдутина, а любопитното е, че самият автор е потомък на стар хайдутски род.

Като прапрапра-дядо му е бил част от четата на Вълчан войвода. Именно той е човекът, който разказва на внучката си – бабата на автора, много от историите за четата, които са пресъздадени в книгата. И които до този момент не бяха известни дори и на историците.

Приносът на Христо Красин

Христо Красин е авторът, който представя най-задълбочен анализ върху живота и дейността на Вълчан войвода. Освен писател, той е и заклет иманяр и твърди, че притежава автентичния дневник на поп Мартин – огромна книга, изписана върху заешка кожа.

Нишаните

Естествено, както с всяко заровено съкровище, до имането на Вълчан войвода водят нишани, които той, заедно с жена си Фатме и поп Мартин, направили из цялата планина. За да им бъдат ориентир за местоположението на пещерите, в които скрили златото и скъпоценностите си.

Един от тях е скрит в улея в дроздовата дупка. Другият, „баш нишанът“, както го нарича поп Мартин, е върху кожа, скрит под земята.

Точно както съкровището обаче, и нишаните все още не са открити от никого. Въпреки множеството опити това да се случи.

Според по-възрастните, народът ни все още не е узрял, за да открие огромното богатство и заветът на войводата.

Иманяри и търсачи на антики разучават една от най-интересните български легенди

Както вече нееднократно споменахме, легендата за Вълчан войвода е сред най-интересните в родния фолклор и не е случайно, иманяри и търсачи на антики не интересуват от нея не по-малко и от учените-историци.

Страшният хайдутин е почитан като истински герой, тъй като е закрилял народа срещу насилниците турци.

Историците са категорични, че Вълчан войвода е съществувал наистина и до голяма степен е притежавал героичните качества, които легендите описват.

Няма категорично доказателство кое е родното му място. Доста историци смятат, че той се е родил в село Паспалево, а дружината си я водил в планините Странджа, Витоша, както и Стара планина.

Освен, че е водил собствена чета, той е подпомагал и хайдутите, предвождани от легендарния Стоян войвода.

Легендарният хайдутин раздавал парите, откраднати от османците, на бедните, а останалата част заравял, за да може да ги използва по-късно, най-често, за да купува оръжие и да подготвя хората за въстание.

Типично за народния фолклор, истината за житието на Вълчан войвода се е преплела с разказите на хората, за да се роди легендата за хайдутина, жива и до днес.

Други легенди

Една от легендите разказва, че златото на Вълчан войвода е скрито в местността Дервиш, която се намира в югоизточния край на планината Сакар. Там някога е било построено огромно кале, точно под което е минавал подземен лабиринт от тунели, които са водели чак до морския бряг. Именно там Вълчан заровил имането си, като оставил само два входа, разположени високо в скалите, скрити от очите на хората.

Според друга от легендите за хайдутина, богатството е скрито на 200 метра над Устремския манастир Света Троица, закопано в скалите. Мястото било избрано неслучайно. Някога там минавали както турската поща, така и турската хазна.

Хората на Вълчан ги издебвали в близката местност Даркая, обирали ги и веднага скривали заграбеното. С това богатство те построили наново манастира, който бил опожарен до основи от турците.

Поетът П. Р. Славейков пък смята, че Вълчан войвода е бил заловен от османлиите. Човекът, успял да хване хайдутина, е леденишкия спахия Ахаладолу. От тук насетне съдбата на войводата не е известна. А начело на четата му застава силната българка Рада, неговата сестра. Която войводата взел в четата си, за да я спаси от местния ага, който й бил хвърлил око.

Последната версия обаче не е особено популярна, предвид факта, че историческите източници показват, че хайдутинът забягнал в Браила, където живял остатъка от живота си заедно със съратника си поп Мартин.

Съратници на Вълчан по-късно пък разказвали, че те зарявали на различни места злато като всяко било наречено за определена цел. След което го заричали кога да се появи над земята.

От тук са тръгнали и легендите, че над златото на войводата тегне прокоба, ако не бъде използвано по предназначение.

Съществува и още една любопитна легенда, свързана този път с начина, по който хайдутите натрупали богатството. Смята се, че навръх Петровден най-личните войводи се събрали на Чемерикова поляна, където съединили четите си и взели решение да натрупат богатства, с помощта на които да освободят България от Османското иго.

Вълчан войвода и поп Мартин

Именно Вълчан бил избран за главен предводител, а негова дясна ръка станал начетеният поп Мартин. В продължение на седем години двамата предвождали четата, с която унищожавали всички римски знаци по пътя си и ги сменяли с хайдушки. Помагали им петима италиански професора, седем каменоделци и двайсет турски учени.

вълчан войвода и поп мартин

Вълчан войвода (седнал) и поп Мартин (вдясно от него, с брадата)

Когато поставили всички нишани, те избили свидетелите, за да не издадат тайната, след което още десет години пренасяли богатствата, които скрили в различни пещери из Балкана.

След това проводили пратеници до руския цар, за да измолят войска като обещали лично да платят – по един фес с жълтици за войниците и по два за командирите им.

Ако се вярва на легендата, руският цар изпратил пратеници в България, на които хайдутите показали богатствата си, за да ги убедят, че могат да платят. По същото време обаче избухнала Руско-Турската освободителна война и нещата се провалили.

Четата се разтурила, най-вероятно след предателство, а поп Мартин, останал до последно верен на Вълчан, се погрижил никой да не остане жив, за да умре и тайната на богатството с тях.

Защо Македония претендира за него?

Не е изненада, че Македония, поради липсата на своя собствена история, се опитва да си присвои личността на Вълчан войвода. Редица местни историци се опитват да пропагандират, че страшният хайдутин е бил македонец.

В подкрепа на тези твърдения обаче липсват каквито и да било солидни доказателства. Вълчан войвода е роден в днешния Лозенград (по старому Къркларели), град в Турция, намиращ се непосредствено до днешната граница с България.

Действително, четата на войводата е действала и на територията на днешна Македония, чак до Цариград и най-вероятно това дава претенции на местните да настояват, че хайдутинът е с македонски произход.

Село Раювци

В еленското село Раювци се намира първият и единствен досега паметник на Вълчан войвода. Той е издигнат от скулптурите Владо Мъников и Димо Бойчев, които са работили по него в продължение на 12 месеца.

Любопитното е, че паметникът на хайдутина е направен в София и в последствие транспортиран до Раювци.

Идеята за скулптурата е на местни хора, които са събрали и средствата за нея. По думите им войводата заслужава да бъде увековечен за идните поколения, тъй като е дал силите си за свободата на страната и е бил готов да даде и живота си.

А в същото време за него се знае твърде малко и историята незаслужено го пренебрегва.

Има ли магия в цялата работа?

Мистерията около съкровището на Вълчан войвода неминуемо е довела до легенди, в които се говори, че имането е пазено от магия. Това се дължи на факта, че въпреки многото опити, богатството до ден днешен не е открито.

съкровището на Вълчан войвода магия

Има ли магия край съкровището на Вълчан войвода?

Най-популярната история разказва, че хайдутинът нарекъл златото за определени цели. И всеки, който го открие, но го използва за друго, не по предназначение, ще бъде сполетян от проклятие.

Граничещи с приказното са историите, че три вещици пазят имането.

Разбира се, прагматиците са убедени, че в цялата легенда няма нищо магическо, а невъзможността за откриването на златото си има съвсем логично обяснение. А то е, че всъщност имането вече е било открито.

Това най-вероятно се е случило през 70-те и 80-те години на миналия век, когато управляващите постоянно организираха експедиции за откриването на разни съкровища и това на Вълчан беше едно то тях.

Бивши служители на ДС споделяли пред свои близки, че съкровище наистина е имало, но то вече е било изтъргувано с цел покриване на национални дългове.

Дори и в тези прагматични истории се прокрадва и мистерията. Според разказите хората, продали имането, са били застигнати от неговото проклятие, въпреки, че са заминали да живеят далеч от България.

Бивши агенти на ДС шепнешком разказват за банкрути, обири, отвличания и дори за мистериозни болести, покосили не само изтъргувалите богатството, но и техни близки.

Филм

Заради не особено голямата популярност на личността на Вълчан войвода в исторически аспект, съответно липсват и филми за него. Най-популярните клипчета на тази тема са двете части на любителски запис, в който главният герой разказва за живота на Вълчан, тъй като уж е много добре запознат с него.

Поради факта, че въпросният мъж е видимо подпийнал, много хора приемат скептично записа. Още повече, че разказвачът твърди, че след разпускането на четата си войводата заминал за Америка.

Биография

Както вече споменахме по-нагоре в темата, за личността на Вълчан войвода не се знае много, освен че наистина е съществувал.

Къде е роден?

Дори информацията за рожденото място на Вълча войвода не е категорично доказана. Най-разпространеното твърдение е, че той се е родил в село Паспалево, някои смятат, че родното му място Осеновлаг, което се намира в Стара планина, в близост до Своге.

Има хора обаче, които смятат, че хайдутинът се е родил в Странджа, в Лозенградско. Което, към днешна дата, се намира на територията на Турция. Със сигурност се знае, че става хайдутин след като убива турчин.

Но и тук историята не е единодушна. Някои историци твърдят, че жертвата му се заглеждал по сестра му, а други твърдят, че става въпрос за годеницата му.

При всички положения, след убийството той се е принудил да бяга, за да остане жив. В бягството си стигнал до Бяло море, където се запознал с гръка Спирос.

Двамата се побратимили и решили да обират богати кервани. За тази цел Вълчан събрал голяма дружина, с която станал легенда. И страшилище за турците. Любопитното е, че в неговата чета е имало и турци, най-популярен сред които е Кара Емин ага.

Родословно дърво

Въпреки, че за семейството на хайдутина не се знае много, той се оказа част от родословното дърво на известната русенска фамилия Хаджииванови. От там черпим голяма част от информацията на живота на войводата след края на хайдутството.

Изглежда, че Вълчан е избрал да се установи в големия тогава град Тулча, който се намира в Северна Добруджа. Там той взема за жена монахинята Епраксина и им се раждат двама сина и две дъщери – Иван, Васил, Петра и Оксана.

Съпругата на хайдутина е погребана в намиращия се наблизо женски манастир Чипика. Най-големият им син Иван успява да се замогне и става търговец. Раждат му се трима синове и две дъщери.

Единият от тях – Петър, се установява в Русе, където се жени за дъщерята на Никола Станев-Шарапчията Тонка.

Механа в Приморско

Едно от най-популярните заведения в курортното градче Приморско носи името на Вълчан войвода. Не е ясно дали хайдутинът някога е бил в морския град или собствениците просто са търсели подходящо име, което максимално да представя атмосферата на обекта.

Която залага изцяло на битова обстановка и автентични български манджи.

Песен за Вълчан войвода

Естествено, като всеки народен герой, Вълчан войвода е увековечен и в народните песни, не само в легендите. На вниманието ви представяме две от най-харесваните музикални творби в чест на хайдутина

    • Гергана Иванова- Песен за Вълчан войвода

    • Добра Савова – Посъбрал Вълчан войвода

Има ли наследници?

Както вече споменахме в една от предишните точки в темата, след хайдутските си години, Вълчан войвода се е установил и е създал семейство. С жена му имат четири деца, а според някои исторически извори, все още има живи наследници на страшния хайдутин. Част от тях са представители на Хаджиивановия род в Русе. А други са се установили в Румъния.

Наследниците също са се опитвали неведнъж да открият легендарното съкровище на хайдутина, но без успех. То продължава да е мит и до ден днешен.

Легенда за съкровището на Вълчан войвода
3.88 (77.5%) 8 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

4 коментара по “Легенда за съкровището на Вълчан войвода

  1. Vapros otnosno :"Когато дружината се разтурила, поп Мартин, който криел и заклевал всички богатства, се погрижил никой от помощниците на Вълчан да не остане жив.":
    ima li spisak na imenata na ubitite ot pop Martin?

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *