Чудеса.net
Легенди за несметни богатства, прокълнати джуджета и пръстен, който твори златни съкровища! Кога са породени и колко истина има в тях?
Съдържание:
Нибелунги е династия от Бургундия, запомнена с несметните си богатства. Така ни информират справочни сайтове тип уикипедия. Но изследователи се връщат по-назад в легендите, търсейки доказателства за друга теза: че нибелунги са древен народ, по-древен и от най-ранните източници, в които са споменати.
Защо сме уверени в съществуването на викингите, а нибелунгите се приемат за мит, задават въпрос привържениците на тази идея. Ако вярваме на историческите факти, първото споменаване на викингите се датира от VIII век, само 200 години след гибелта на бургундския крал Гунтер (Гундахара) – 437 г. А самите нибелунги са обвити в мъгла? Като името си?
Накратко за името: лингвистите превеждат думата „нибелунг“ от немски като мъгла или тъма – деца на тъмата. За тях знаем от преведената на много езици „Песен за Нибелунгите“, съставена през XIII век от странстващи поети. Писателят Етиен Касе изнорира „Песента“ като източник. Той твърди, че тя е плод на лично творчество.
Етиен Касе и Нибелунгите
Съкровищата подхранват властта на своите притежатели и са олицетворение на принадлежността към рода, пише Етиен Касе в книга за кода на Нибелунгите. Ако те са окрадени – което според легендата се случва два пъти, званието „нибелунги“ минава към новия собственик. А предишните притежатели на загубеното богатство губят името на рода, а често и живота си.
Кои са от историческа гледна точка реалните Нибелунги и какво е общото с княз Нибелунг и прокълнатото съкровище?
Реконструкцията на историците прониква в дълбокото минало – в VII и VIII век, когато в Източна Франция (днешна Белгия) се появява младо благородническо семейство, чиито членове по непонятни причини се почувствали Призвани. Не е ясно в какво конкретно се изразява тази прословута „призваност“, но фактически е доказано, че семейството се нарича по името на неговия предтеча Пипин Старши (580–640).
Наследниците на Пипин отначало завладели Фландрия и Северна Логарингия. После, служейки на меровингските крале, те се качват до самия връх на „кариерата“ – станали „мажордом“ (нещо средно между глава на генщаба и премиер-министър).
Впоследствие семейството разпространило своето влиение над Елзас, Бургундия и Бавария. То се разклонило в множество родови линии, които в началото на VIII век започнали да се наричат Нибелунги.
Защо се нарекли Нибелунги?
Нищо изненадващо. Във владение на този родов клон влизала местността Нивел (южно от Брюксел), където жената и дъщерята на Пипин Старши основали през 650 г. манастир. Германистът георг Холц през 1907 г. заявява, че названието на фламандската местност се е прехвърлило на целия род:
Нивел – Нибелунги
Няма причина да не се доверяваме на Холц. В историята на франките от 750 г. се намира граф Нибелунг Бургундски. Легендарните Нибелунги са историческото семейство Пипиниди – наследниците на Пипин.
Тезата се опровергава от историка Юрген Байер. През 2006 г. той издига достатъчно убедителни контрааргументи. Ако историята на рода започва от времето на Каролингите, защо нито франките, нито Пипинидите, нито Каролингите нито веднъж не са споменават в различните версии на сказанията за Нибелунгите? Защо действието на епоса се разгръща не по родните места на Пипин, а около Рейн и Дунав?
Съгласно изследвания на Вилхелм Щермер, през VIII и IX век името Нибелунги се среща не само във Фландрия, но и в Бавария. Той доказва, че легендите за Нибелунгите имат по-древни източници, отколкото е рода на Пипин. В епохата на първите Каролинги те я била толкова популярна, че някои семейства носят имена от тези легенди, които са им традиционни. По-скоро граф Нибелунг от Пипинидите просто е взел легендарно за своето време име.
Това е само началото. В книгата си авторът тръгва по трудния път да реконструира историята на Нибелунгите от най-тъмните векове, от които не са се съхранили никакви източници. До голяма степен се градят догадки.Изтриване на картинката за публикацията
Дори до първите изображения и текстове за Нибелунгите са изминали цели векове. Има много бели петна.
Касе извежда тезата, че единственото, на което днес стъпваме – „Песен за Нибелунгите“, е доста късен източник, голяма част от който е плод на лично творчество, комбиниране на сюжети от по-стари тестове на немски език, които са били загубени.
Нибелунгите определено са една от загадките на историята. Фантастични теории се роят поради липсата на достоверни източници. Някои от тях са приказни като самите легенди.
Съкровищата на Нибелунгите
Някои гледат на нибелунгите като на древен народ или още по-смело: на древна цивилизация. Според митологията те са духове-пазители. Живеели под земята –митичен древен род джуджета, пазители на несметни съкровища по поречието на Рейн.
Разглеждат се като потомци на цвергите, събрали неизчислими съкровища. Немското „цверг“ (zwerge) обозначава гном (от лат. gēnomos — подземен жител. В различните езици присъстват като „дверг“ (древноск. dvergr), „дворф“ (англ. dwarf), „трепясток“ (църковносл. трьпѧстъкъ), „краснолюд“ (полски krasnolud). От митовете: „подземни алви“, „тъмните алви“, „коболди“.
Според сказанията, те живеят под земята, носят бради и се славят с магически дарби и богатство. Бургундски владетели от левия бряг на Рейн присвоили тези съкровища, а заедно с тях и прозвището „нибелунги“.
Една от древните истории разказва, че златното съкровище било скрито в рейнските подземия от прокълнатото джудже Андвари, известно от други митологични източници и като Албрих.
В германските и скандинавските традиции съкровищата на нибелунгите са материално въплъщение на власт, щастие, късмет за който ги притежава.
Най-голямата ценност на прокълнатото съкровище е магическият пръстен на силата. Той бил способен за умножава богатството, но не било безплатно – това носело гибел на притежателя. Пръстенът коствал живота на много негови пазители
„Песни за нибелунгите“
Средновековната поема е удивително произведение, изпълнено с гноми, елфи и древни богове. Според изследователи, в нея са преплетени исторически личности. Те са от толкова далечни времена, дотолкова са се слели с приказните персонажи, че е невъзможно да бъдат отличени. Днес е как да се отдели истина от измислица.
Несметни богатства от сребро, злато, скъпоценни камъни и изработени от тях украшения дразнят ума на любителите на съкровищата. От това богатство можело да се черпи без притеснение, защото пръстенът възстановява пълния обем на съкровището на всеки 9 години.
А какви били гномите?
Тази древна цивилизация била с дребни на ръст, но с огромна магическа сила същества. Те чувствали скъпоценните метали и камъни, живеели невероятно дълго и знаели тайни начини за създаване на злато.
Нибелунгите били невероятни златари. Те творили уникални бижута, които не можели да бъдат повторени от никой по-късен майстор.
Злите гноми проклели своето съкровище – който го докосне, да завърши живота си трагично. Това се случило и с цялата цивилизация. Не останал нито един потомък, според песента.
Огърлицата на Фрея
Скандинавската повелителка на плодовитостта Фрея имала магическа огърлица. Тя се сдобила с нея, след като преспала с 4 джуджета.
Наречено Бризингамен, бижуто от злато и кехлибар придавало необикновен чар, на който никой смъртен, нито бог можел да устои. С огърлицата богинята подпомагала воините на бойното поле.
Находки на археолозите
Нито едно от описаните в „Песента“ съкровища не е намерено, но археолозите попадат на украшения, които ги отнасят към съответния древен отрязък от време. Освен това те са представители на най-фината ювелирна работа.
Най-често такива изделия са откривани в обитанията на древните викинги, които по стечение на обстоятелствата са сменили нибелунгите 1 век по-късно. Възможно е тези войнствени племена просто да са присвоили съкровищата на древната цивилизация, а може би самите викинги да са малка част от оцелелите потомци на нибелунгите?
Нито една от находките не доказва без съмнение съществуването на древния народ, оприличен на зли гноми. И все пак периодично излизат съобщения като следващото.
Откриха легендарното съкровище на Нибелунгите?
Немски любител археолог откри предмети в южната част на Германия, които според него са свързани с легендарното съкровище на Нибелунгите, пише “The Independent”.
Намерени са златни и сребърни чаши, брошки и други бижута, няколко малки фигурки, които специалистите смятат, че са част от украса на трон. Стойността на предметите се оценява на около 1 млн. евро.
Учените допускат, че вещите може би са собственост на богат и знатен мъж, принадлежащ по всяка вероятност към управляваща династия. Предполага се, че съкровището е заровено заедно със собственика си през 406–407 г., а мястото, на което е открита находката, както и датировката карат специалистите да допускат, че става въпрос за легендарното съкровище на Нибелунгите.
Нибелунгите са бургундска кралска династия от град Вормс на левия бряг на Рейн. Несметното богатство на династията поражда голям брой митове и легенди, в това число и легендарния немски епос “Песен за Нибелунгите”. Постепенно думата “нибелунги” става нарицателно име и с нея започва да се назовава митичен род джуджета, пазители и владетели на съкровища. Митът за Нибелунгите заема едно от централните места в немската митология. Той е предаван в различни версии от устната традиция, някои от които са записани в манастири и по този начин са съхранени до наши дни.
Котките нибелунг
Под това име познаваме и рядка порода дългокосмести котки. Цветът им е сив, като мъглата.
Те са нова селекция и сравнително скоро са признати за порода. Изключително редки и мистично красиви, напълно заслужават своето име.
Първоначално публикувано на:11.05.2020 @ 12:08
