Психология на мотивацията

Психология на мотивацията. Как да намерим начин да правим нещо, което не искаме. Какво да правим, когато мотивацията не работи

В определена степен мотивацията е борба със себе си, присъщите на човека леност и нежелание за действие. Не случайно много хора си определят цели, към които да се стремят, и по този начин се мотивират да полагат усилия.

Важно е да се постигне емоционална съпричастност у даден човек, за да го подтикнем към действие и желаният ефект няма да закъснее

Млад човек иска да има собствен автомобил. За целта са необходими финансови средства. Това го мотивира да потърси работа или да започне проект, от който би могъл да получи необходимите му пари и да осъществи мечтата си. В този пример движещата сила, мотивацията на човека са парите.

Човекът е сложно същество, чиито мотиви по правило са повече от един.

Какви други видове мотивация можем да установим в нашия пример.

За какво е необходим автомобилът на младия човек? Лесният начин за придвижване от точка А до точка Б, вероятно не е причината, заради която той би бил толкова мотивиран да се сдобие с кола. Автомобилът е статус, начин да заеме по-високо място в иерархията на своята среда, да стане по-привлекателен за противоположния пол. А може би автомобилът му е необходим за да пътува до съседния град, където заплатите са двойни.

Най-общо казано, мотивацията е движещата сила, която стои зад действията на всеки човек.

Ако съставим рейтинг на основните задачи на психологията с голямо приложно значение, то разбирането какво стои зад действията на конкретен човек или група хора, какво ги е подтикнало да постъпят по определен начин, би се наредило в най-горната част на списъка. Ключът към решението на този въпрос се намира в психологията на мотивацията.

Мотивацията включва в себе си целевата насоченост на поведението и изисква реализацията на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати.

Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност.

Основните въпроси, с които се занимава психологията на мотивацията

  • какви са причините, принуждаващи човека към действие
  • какви потребности цели да задоволи индивида посредством проявяваната от него активност
  • защо и как човек избира конкретната стратегия за действие
  • какви резултати предполага да постигне, тяхната субективна значимост за конкретния човек
  • какво точно помага на хората с по-висока мотивация да успяват

В психологията мотивацията се отнася до началото, посоката, интензитета и постоянството в поведението, казано по друг начин – това е желанието, готовността и възможността да направиш нещо.

Повечето учени определят мотивацията като обединени вътрешни фактори и външни стимули, определящи човешкото поведение:

  1. Вектор на прилагане на усилието
  2. Целеустременост, последователност и организираност на действията
  3. Активност и напористост
  4. Устойчивост на избраните цели

Необходимо е да правим разлика между понятията мотив, потребност и цел.

Мотив наричаме човешка потребност, придобила конкретна предметна форма.

Потребност е несъзнаваното желание на човека да преодолее съществуващ дискомфорт.

Целта е желанието на човека да получи резултат от своите съзнателни целенасочени действия.

Пример: Човек е гладен, иска да се нахрани, поръчва си пържола.

В този пример гладът е естествената потребност, желанието да се нахрани е мотивът, а апетитната пържола е целта.

Видове мотивация

Външна и вътрешна мотивация.

Към външната мотивация спадат обстоятелствата, условията и стимулите, които въздействат на обекта отвън и не са свързани с конкретната дейност.

Вътрешната мотивация е свързана с жизнената позиция на личността, нейните желания, потребности, стремежи, влечения и интереси. При вътрешна мотивация човек действа доброволно, без да се влияе околната среда.

Необходимо е да отбележим, че човекът, като социален индивид, никога не е свободен от влиянието на външните фактори.

Позитивна и негативна мотивация

Първият вид мотивация се базира върху стимули и очаквания от позитивен характер, а вторият – от негативен. Ще илюстрираме позитивната мотивация с фразата: ако извърша това действие (може да бъде и „ако не извърша това действие“), ще бъда възнаграден. Негативната мотивация звучи така: ако постъпя (не постъпя) по този начин, ще бъда наказан.

Устойчива и неустойчива мотивация

Устойчивата мотивация се прилага доброволно и не се нуждае от допълнителни стимули. Пример: човек се храни, когато е гладен. Облича се, ако му е студено.

При неустойчива мотивация са необходими постоянни външни стимули и подкрепа. Пример: отслабване, отказване от вредни навици.

 

Фактори, определящи нивото на мотивация

  • колко значимо за човека в перспектива е постигането на целта
  • каква е вярата и надеждата на човека за постигане на високия резултат
  • субективната оценка на човека на съществуващата вероятност да постигне конкретната цел
  • субективните стандарти и еталони за успех на конкретния индивид

Начини за мотивация

Начините за мотивация се делят условно на три групи: социална мотивация (мотивация за работа, мотивация на персонала), мотивация за учене и самомотивация (мотивация за спорт, мотивация за отслабване).

Мотивация на персонала

Социалната мотивация цели да повиши активността на работника и да достигне максималната ефективност от неговия труд. Методите на мотивация на персонала биват икономически (материална мотивация), организационно-административни (системи за подчинение, иерархия и дисциплина) и социално-психологически (въздействие върху съзнанието на работника, активизиране на естетични, религиозни и социални ценности и интереси).

Мотивация за учене

Мотивацията на учащи и студенти е важно звено в организирането на учебния процес. Добре оформените мотиви и осъзнатите цели придават смисъл на учебния процес и спомагат за дълбоко и качествено усвояване на знанията.

  • Създаване на занимателни ситуации, които привличат вниманието на учениците и предизвикват техния интерес
  • Емоционални преживявания
  • Прилагане на научните факти в реалния живот
  • Създаване на ситуации за научен спор
  • Създаване на ситуации за постигане на успех от ученика

Мотивацията се задвижва от емоцията (не напразно и двете думи са с един и същи корен „Motion“ – движение).

Ето защо, когато искаме да предизвикаме даден човек към някакво действие, можем да се насочим към неговите емоции и ако успеем да постигнем емоционалната му съпричастност, то и добрият краен успех не закъснява.

Самомотивация

Щастието не се състои в това да правите само каквото ви допада, то е винаги да ви допада това, което правите. Лев Толстой

Мотивацията е временно и динамично състояние, което не бива да се бърка с индивидуалните черти от характера или с емоционалните състояния на даден човек, но е абсолютно задължително да се разглежда във взаимовръзката и съпоставката с тях.

Самомотивацията може да се определи като въздействие на човека върху своето състояние, когато външните фактори за мотивация престават да действат.

Например, когато нещата не вървят и човек иска да се откаже от целта и примири със съществуващото положение, но намира в себе си сили и стимули да продължи.

Самомотивацията е строго индивидуална за всеки човек.

Стандартните начини за самостоятелно мотивиране са добре известни:

  • да си поставим ясна цел,
  • да визуализираме позитивните промени в живота ни след постигане на целта
  • да визуализираме негативните следствия, ако не постигнем целта
  • да използваме паричния еквивалент (пари, награда, подарък) като мотиватор
  • да се мотивираме посредством книги, филми, музика
  • да изучаваме историите на успеха на други хора
  • да поставим своята цел публично
  • да се съревноваваме с някого
  • да водим дневник на успеха

Какво да правим, когато мотивацията не работи

От една страна, мотивацията е силно желание, което ни кара да се задействаме за постигането му. Колкото по-голяма е целта, толкова по-силно трябва да бъде и желанието.

От друга страна обаче, е аспектът „дали имам достатъчно сили, пари, енергия, ресурс, знания за преодоляването на разстоянието между точката, в която се намирам сега, и целта“.

Ако единият от двата компонента липсва, то постигането на целта става проблемно или дори неизпълнимо. Тогава говорим за липса или недостатъчност на мотивацията.

Когато споменаваме за липса на мотивация, най-често подразбираме, че не ни достига желание. В реалността желанието обикновено присъства, а недостигът е в подкрепящите елементи – енергия, пари, знания и т.н.

Тоест, липсата на мотивация можем да разбием на две подточки:

  1. недостатъчно желание
  2. недостатъчен ресурс

1. Липса на желание

Много често човек иска да задоволи някакво свое друго желание, което асоциира с декларираното желание. Тоест, настоящата му цел за него е средство за постигане на съвсем други, често несвързани със сегашната цели.

Примерно, някой решава, че не получава достатъчно внимание от противоположния пол. И решава да започне собствен бизнес, или да стане известен, или да отслабне, натрупа мускули във фитнеса и т.н. Втурва се смело в начинанието, често без необходимите знания и умения, бързо се сдобива с целия букет грешки, а резултат междувременно не само няма, но и самата крайна цел отдавна е забравена в борбата с настоящите натрупани вече проблеми.

В такива случаи началната мотивация се поддържа от вярването, че постигането на желаната цел ще стане бързо и лесно. Стартирането на бизнес подразбира, че резултатите от него могат да се забавят с няколко години, през които мотивацията естествено се губи.

Разбира се, че човек няма ни най-малко да е мотивиран да отслабва, блъска във фитнеса или да продължава бизнеса си години наред, след като истинската му цел е съвсем различна.

В този случай, по-добре е да си зададе въпроса: За какво ми е всичко това? Това ли е истинската ми цел? Може би има друг метод за постигане на реалната ми цел?

Условно казано, ако средството за постигане на целта е твърде мащабно, тогава то не бива да се разглежда като такова.

Определянето на истинското желание е ключово за решаване на проблема с мотивацията.

Искате да се сдобиете със собствено жилище, а реалното ви желание е да не ви досаждат  родителите. Желаете да сте обвързани, а в същото време ви е страх от обвързване и просто искате да се покажете пред останалите, че не сте по-зле от тях.

Подсъзнанието се разкъсва между истинското и декларираното желание, блокира и увисва като в паяжина, неспособно нито да се насочи към купуване на жилище, нито към отделяне от родителите. Човек активно търси отношения, но избира само неподходящи партньори, с които не може да има трайно обвързване.

2. Липса на ресурс.

Ресурсът е не само реалното количество енергия, но и навиците за нейното бързо възстановяване, работа в агресивна среда, под натиск, умението да се прогнозират ситуациите поне няколко крачки напред и да се разпределят силите. Не е достатъчно само да се определи целта и да се набележи маршрута. Необходимо е реално виждане на пътя, възможностите за получаване на адекватна и навременна помощ.

Но и това не е достатъчно. Обикновено дори пресмятайки собствените ресурси, човек не отчита вероятността да загуби желание да извършва конкретната дейност. Ако това се случи, за поддържане на мотивацията се хаби огромно количество вътрешен ресурс.

Какво се получава, в крайна сметка. В 50-70% от случаите, започвайки нещо, ние не сме наясно какво е нашето истинско желание. Вторичната мотивация е недостатъчна да издържим тежкия период, в който очакваме първите резултати от нашата дейност. Ние започваме да изразходваме ограничените си ресурси за поддържане на мотивацията и се отказваме някъде по трасето. Неправилно желание, неправилни средства – недостигната цел. Мозъкът отчита поражение, човек губи вяра в себе си и формира убеждение, че е лузър.

Психология на мотивацията
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *