Чудеса.net
Медитация на Фред Пьопих върху знака на зодия Риби и една от 12-те добродетели в антропософията на Рудолф Щайнер: Великодушието се превръща в любов
По това време (22 февруари – 22 март) Слънцето се издига още по-високо над точката на своето най-дълбоко потапяне: постепенно Светлината надделява над Тъмнината. Лесно е да се видят първите признаци на пробуждане на живот в природата; по същия начин в душата се пробуждат нови жизнени сили. Сякаш ликуващи гласове звучат в дълбините на предпролетното битие, светлината пронизва всичко с радост и предчувствие.
Съдържание:
Човекът е повече от природата
И все пак чрез тези тържествени припеви във външното и вътрешното може да се чуе известно предупреждение – Човекът е повече от природата и той не трябва просто да се отдава на нейните прелести. В човешката душа живее едно отражение на великите ритми на формиране на природата, но духът му се издига в царството на непреходното, откъдето той постоянно получава нови импулси.((Из Fred Poeppig. „Das Jahr der Seele – Ein Begleiter durch den Jahreslauf“))
Нашето странничество към Дървото на живота протича по два начина в хороводите на природното формиране на този сезон. От една страна човек преживява в себе си констелацията на Земята и Слънцето като образ на победоносната борба на светлината срещу тъмнината. Усещането за изобилие от отдаващи се жизнени сили съответства на знака Риби, чиито рунически писмена сме призовани да четем и разбираме.
Водата и Рибите
Сред образите на зодиака Рибите и Ракът са единствените, които живеят във вода. Средата за водните животни играе различна роля, в сравнение с тази на сухоземните животни. По същия начин човекът-Риба има по-малко ограничения в тялото, той живее сякаш изливайки се във водния елемент и не се отличава с особена сдържаност: при него „сърцето е в главата“.
Този импулс е свързван със силното размножаване на рибите (в хайвера на рибите има около 5000 хайверни зърна) и ни насочва към предекзистенциалното (т.е. това, което е било преди съществуването), стеснявано от подсъзнанието към светлината на съзнанието. Това е ехото на природното ставане. И в царството на Рибите, както то се стреми от морските дълбини към светлата повърхност, се отразява гладът на душите за светлина. – Това е волята да се родиш, волята, която те тласка от тъмните дълбини към раждането, към светлината.
В човешкото царство обаче, ако се гледа от духовната „камбанария“, съзвездието Риби проявява противоположния аспект. И тук за първи път задачата ни е изпълнена.
Знакът на умирането
Живеем в епохата на Рибите. Астрономическият преход на пролетното равноденствие от Овена към Рибите вече е настъпил в Поврата на времената. Руническите знаци на рибите са избрани от ранните християни като знак на Спасителя. – Но не само защото гръцките инициали („Синът на Бога Исус Христос Спасителят на света“) ΙΧθΥΣ – означават Риби. Но – основно поради това, че в жертвоприношението на Христос се е изпълнило космическото същество на небесния знак Риби. Навсякъде, където божественият живот на Логоса се жертва за земното (от Кръщението до умиването на нозете и Жертвата на Голгота), се осъществява небесният шрифт (окултната писменост) на външно бедния на звезди космически образ на Рибите.
Следователно от тази духовна гледна точка, знакът на Рибите е знакът на умирането. Смисълът на това умиране се разкрива особено в сцената на нахранването на 5-те хиляди (Евангелие от Йоан, 6 глава). Точно както при измиването на краката се облагородява най-ниското в човека (стъпалата, които възникват у човечеството благодарение на действието на съзвездието Риби, те са и подобни на рибите), при това именно благодарение на стъпалата човекът е силно свързан с материята, така се жертва пълнотата на силите на Логоса (отпечатана в космическия образ на Девата, носеща класове, съзвездието Дева) в сцената на нахранването, когато небесните сили на Логоса пронизват тъмното царство на под-сетивните земни сили с космически живот.
Силите на Възкресението
От този момент нататък човек може да влезе във връзка с криещите зло дълбинни сили, за да освободи силите на Възкресението в знака на Рибите. Тази тайна лежи в основата на нашата материалистична култура. Който проникне до нея със своето познание, на него ще се разкрие нейният дълбок смисъл, както е изразен в „12-те настроения” на Р. Щайнер
Нека загубата бъде твоята придобивка!((вж. Р. Щайнер, “Стихове и медитации”, Събр. съч. 40, GA 40))
В разсъжденията си започнахме с великолепната разточителна красота на жадуващата и щедра природа в знака на Рибите, когато в навечерието на пролетта тя се стреми от предрожденото си битие към светлината и след това спира в мистерията на смъртта. Това противоречие се разрешава, като се погледне загадката на човека, чийто смисъл се изпълнява само в шествието на живота от раждането до смъртта. Както пълнотата на формирането на природата буйно се проявява във всичко през пролетта и се увенчава есента с образуването на плодове и семена, така човешкото съществуване се изпълва със смисъл само когато пълнотата на неговите предекзистенциални жизнени сили не се пропиляна безплодно, но се формира в земни способности, което означава:
ВЕЛИКОДУШИЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛЮБОВ.
Този път, който ни се възвестява всяка година от Страстната седмица, минава през игленото ухо на Аза, където се извършва велик алхимичен процес. Това е и смисълът на човешкия земен живот.
Алхимичният процес
Нека следните думи ни послужат като водещ мотив за нашия духовен живот по това време на годината:
Как природните процеси се трансформират в човека в духовни сили и се отдават на света в любов – това ни учи знакът Риби, след като в този знак Христос се пожертва на Земята. Това ни учи за мистерията на Земята и в същото време определянето на човека в борбата със силите на съпротивление срещу материята.
Защото цялата пълнота на силите и великодушието, които живеят в природата и човешката душа като духовно наследство, трябва да се трансформират в Любов в Аза. Това е чудото на „сватбата в Кана Галилейска”, когато безличната вода на предрождението се превръща във виното на жива кръв, проникнато от духа на Аза. Благодарение на това старата мъдрост на земната душа, стояща пред нас в образа на майката на Исус като Гея-София, се превръща в християнизирана земна душа, която под кръста възприема Аза на човечеството като свое най-съкровено същество. Навсякъде, където обвяващата земята житейска мъдрост се задълбочи в Аза, там възниква Любовта. И само тази Любов е наистина вечна, защото е свободна от симпатии и антипатии.
* * *
„Нищо в живота не е напразно. Нито една сълза не е пролята напразно, нито една стъпка не е направена напразно. Колкото и да се лутаме сред заблуди и грешки, ние все пак се приближаваме към целта. Придобиваме нови духовни сили, които ни позволяват да видим, че нашата съдба е помъдряла от опита на полемиката между вътрешното и външното.”
(Ханс Кюнкел: Слънчевият път)
„Лично мен малко ме притеснява бедността или гладът … Измъчва ме това, че във всеки човек има нещо като убит Моцарт! Само дух, който пече глина, може да създаде човек.“
(А. дьо Сент-Екзюпери)
„Само този, който има благоговение пред духовното същество на Другия, може да бъде нещо реално за него.“
(Алберт Швейцер)
„Не обичай този, който съм, а този, който мога да стана“
(Кристиан Моргенщерн)
„Трябва всеки ден поне да послушате хубава музика, да прочетете добро стихотворение, да видите прекрасна картина и, ако е възможно, да кажете няколко разумни думи.“
(В. Гьоте)
Преходът от Риби към Овен
(30 декември – 1 януари 2021 г.)
ИЛИ КАК ЧРЕЗ ДОСТИГАНЕТО ДО НАЙ-ЛИЧНОТО И СЪКРОВЕНО МЯСТО В ДУШАТА ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ СВЪРЗВАНЕ С „ГРУПОВАТА ДУША“ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, С ХРИСТОС
Разглежданият 21-ви абзац от “Как се постигат познания за висшите светове” е доста дълъг, има 17 изречения, но ако се разделят на две части по смисъл, те пасват идеално на Рибите и на Овена. В първата част се казва, че не е достатъчно у нас да се роди висшият човек, а трябва да се добави и нещо друго:
ЯСНОВИДСТВОТО НА РИБИТЕ И ПСИХИЗМЪТ
„Но чрез раждането на висшия човек се загатва само една страна на вътрешната дейност на окултния ученик. Към това трябва да се прибави и нещо друго. Човек, макар и да застава пред себе си като страничен наблюдател, все пак разглежда само себе си; той отправя поглед само върху онези изживявания и постъпки, които са свързани с неговата лична съдба. Обаче той трябва да се издигне над тази степен.
Той трябва да се извиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той е длъжен да се издигне до там, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да живееше при съвършено други условия. По този начин в него оживява нещо, което надхвърля личния елемент. Неговият поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.“
С други думи не бива да разглеждаме само себе си като страничен наблюдател, а да се издигнем с още една степен нагоре. Това е степента на чисто човешкото. А човекът като десета йерархия знаем, че съответства на знака Риби. Като светоглед това е психизмът, да достигнеш до душата на другите и в частност на човека, с когото взаимодействаш. В тази част от абзаца Щайнер ни насочва към въпроса кое е чисто човешкото и какви неща биха ме интересували въобще като човек, дори и да живеех при съвършено други условия. Така се надскача личният елемент и се търси общата душа с другите. Това, което ни обединява и ни кара да се стремим към подобни цели.
ПРЕХОДЪТ КЪМ ОВЕНА, ХРИСТОС
В търсене на общочовешкото окултният ученик достига до областта на идеалите, на идеализма и Овена. Той излиза от всекидневието чрез любовта, на която Рибите са способни, чрез емпатията и ясновидството. Когато се вгледаш с периферното си зрение в даден човек и потърсиш в него Христос, се получава едно издигане от човешкото към божественото. Именно Христос е идеалът на хората, по негов образ сме създадени и в процеса на живеене се опитваме да изградим и подобието.
Във “Философия на свободата” пише, че хората в крайна сметка имат общи идеали, нищо че са абсолютно уникални индивидуалности. Когато преодолеят егоизма си (а това се случва много честно в процеса на човекоставане с напредването на възрастта), те започват да се стремят към едни и същи неща, общи за всички. Макар и да не бива да разглеждаме човечеството като “биологически вид”, лесно ще забележим, че зад всеки негов представител стои един общ за всички дух. И този дух е Христос, архетипът на цялото човечество. Той е източникът на всички Азове и до него стигаме, когато настойчиво търсим “собствения си аз”.
Можем да използваме известното остроумие, че Азът е като кромида: Когато се опитваш да разбереш кой си ти всъщност, махаш обвивка след обвивка, белиш и плачеш, белиш и плачеш и накрая – нищо. Но това “нищо” важи само за хората, които не могат да виждат какво стои зад материята, защото нямат желание да се пробудят. Ако пожелаеха и положеха съответните усилия, те щяха да открият именно Христос като обща (духовна и съответно невидима) сърцевина на всички Азове.
ОБРАЗ И ПОДОБИЕ: ФОРМА И ДВИЖЕНИЕ
По образ (като “биологически вид”) ние имаме два крака, две уши и тъй нататък и това е в резултат на фиксиращото действие на Духовете на формата. Ние носим сравнително непроменлива физиономия, която преминава от детството до старостта. Тя търпи огромни изменения, но те не са чак толкова големи, че съвсем никой да не може да ни познае. Защото същността преминава от едно въплъщение в друго.
Докато подобието е различно от образа. То е динамично, там се иска действие. Подобието се постига с помощта на Духовете на движението.
Ние успяваме да се издигнем една степен нагоре от това, което е затворено в нашата личност и в нашите странности. И отиваме в общочовешкото, което е един идеал в движение. От тази гледна точка се вижда, че личността е само стопкадър на едно вечно същество, което е в постоянно движение. Този стопкадър продължава 80-100 години или повече и е разделен на по-малки стопкадърчета от по 7 години, от по година, месец, ден, час, миг и прочие. Миг с миг не се повтарят, но са обединени от общата жива идея, която стои в основата на всички тези постоянни превъплъщения в рамките на по-големия стопкадър.
ОВЕНЪТ И НЕГОВИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ
Ето и какво се казва във втората част на 21-вия абзац:
И той започва да усеща, че сам принадлежи на тези висши светове. За тях неговите сетива не му говорят нищо. Сега за първи път той пренася центъра на своето съзнание в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешните гласове, които се обръщат към него в минутите на вътрешно спокойствие. Човекът започва своето общуване с духовния свят. Той се откъсва от всекидневието, чийто шум заглъхва. Навсякъде около него става тихо. Той отстранява всичко, което го заобикаля, както и всичко, което му напомня за външния свят. Спокойното вътрешно съзерцание и диалогът с чисто духовния свят изпълват цялата му душа.
Тук се вижда идеализмът на Овена, според който идеята, а не материята стои в основата на всичко. Вижда се нещо подобно на Гьотевото прарастение (виж картинката по-долу), което съществува някъде в духовния свят и хвърля своите шурикени, застиващи във формите на отделните хора. Ученикът констатира със сетивата си само формите, а в моментите на вглъбяване може да достигне и до там, да види и самото действие на Духовете на движението. Как са свързани отделните мигове и събития? Кои са преходните етапи между тях? Каква е посоката и тенденцията? Откъде идвам и накъде отивам? Това според мен е една много интересна трансформация на Рибите в Овен, която ясно може да се наблюдава с духовното ни зрение.
ПРЕВЪРТАНЕ НА ИГРАТА
И техниката е такава, както се посочва и в „Как се постигат…“: Раждането на Висшия аз е само едната част от вътрешната ни дейност. Истинска работа ще свършим, ако превъзмогнем личното и се ориентираме и към общочовешкото, което в основата си е божествено. То е един идеал, към подобие с който всички се стремим. Тогава, когато го постигнем, ние вече сме се научили да виждаме самия Христос. Той не се регистрира с очите, а със сърцето. Това е голямата загадка на Рибите, които са ясновидци. Те са преди всичко хора и като хора седят на най-долното стъпало от стълбата на йерархиите.
Но когато се вгледат в себе си или в човека, с когото се срещат, се извършва един огромен скок до най-високото – до божествеността и до Христос. Те виждат идеала в себе си и затварят кръга, превъртат играта. Така и за нас 31 декември премина в 1 януари. Извърши се една трансформация, в която всички участваме като един човек. Имаме възможност да наблюдаваме как се реализира обещанието „Когато двама или повече се съберат в Мое име, и Аз ще бъда между тях“.
По този начин и съвсем неусетно се извършва преходът от Риби към Овен*, от старата към новата година, от “Аз съм” към “Аз сме”. Така човекът прониквай в най-дълбоките си душевни бездни в състояние на вътрешен покой и достига до едно най-съкровено място. Там личното се превръща в общочовешко. И чрез него се осъществява свързването с всички, с “груповата душа” на човечеството, с Христос.
––––
* Може да се намери връзка между прехода от Риби към Овен и Нова година:
- Допреди Юлианския календар новогодишната вечер се е празнувала през март. Едва през 46 г. пр. Н. е. Гай Юлий Цезар въвежда 1 януари като първи ден от новата година. И то по политически или административни причини. Просто на тази дата са били назначавани новите консули на завладените от Рим територии.
- По-късно през средните векове в Европа на много места новогодишният празник е бил отново през пролетта. Край на това се слага през 16 век с Григорианския календар.
- А в Русия първата нова година на 1 януари се празнува чак през 1700 година по нареждане на цар Петър Първи.
Тук не твърдя, че е лошо празнуването на 31 декември срещу 1 януари. То си има своите духовни основания. Но е добре да се има предвид и че празнуването на нова година през пролетта в историята на човечеството също не е за пренебрегване като духовен факт.
Георги Календеров
Вижте и ТОВА:
