Божията благословия е важна! А защо е така, научаваме от разказа на Учителя Петър Дънов
Когато в миналото християните срещнели свещеник, те не го поздравявали с „Добър ден!“ или с друг поздрав, а с „Отче, благослови!“
Тогава свещеникът вдигал ръка и с кръст благославял хората. Някои му целували ръка, други не, но по-важното е, че те се чувствали емоционално по-добре, защото усещали как сноп с положителна и градивна енергия е насочена към тях.
Мъдростта на Учителя Петър Дънов е безкрайна
Тази положителна енергия, доведена от благословията, позволява на човек да се чувства добре, по-спокоен, по-работоспособен.
Колко е важна Божията благословия, научаваме от една любопитна притча, разказана от Учителя Петър Дънов.
Турски султан имал навика да посреща в дома си пътниците. За тях пригодил една специална стая. Когато дойдел някой пътник, той бил посрещан от слугите на султана. Те го гощавали с чудни храни. Слагали го да спи в меко легло, но му хвърляли и по един здрав пердах.
Така се разнесла славата на султана из цялата империя. Пътниците знаели, че щом спят в дома на султана ще имат вкусна вечеря, постеля, но ще ги бият.
Обаче, за да спестят някоя лира, пътниците предпочитали да ползват гостоприемството на султана, писаха в .
Една вечер странник закъснял в града на султана и решил, че няма друг избор – отива да спи в стаята за гости, знаейки че ще го бият.
Слугите най-напред измили краката на пътника. После му сервирали цяла трапеза, отрупана с вкусна храна.
Започнал пътникът да яде от едното ястие и постоянно казвал „Господ да благослови!“, „Господ на наспори!“.
Така през цялата вечер докато се хранил, пътникът все повтарял благословия след благословия.
Преди да легне да спи отново повторил, а след като станал от сън пак продължил да благославя.
На тръгване все още не го били, затова той започнал да се ослушва. Попитали го какво още иска, а той казал, че си чака порцията бой.
Тогава султанът се разсмял и отвърнал, че никой пътник в продължение на 20 г. никога не казал подобни благословии нито пред отрупаната с храна маса, нито пред пухеното легло.
Вместо това, те постоянно повтаряли „Стига!“, а когато човек каже „Стига!“ за него, и в дома на гостоприемния султан може да настане немотия.
Заключението на Учителя Петър Дънов е категорично. Трябва да се радваме на имането и да търсим Божията благословия, за да се умножава.
сподели бутон
