Само най-силните ли живеят ПОД София?

Хиляди хора живеят в подземията на София. Някои от тях са станали  Господари на катакомбите преди повече от 20 години. За себе си казват, че са много по-силни и задружни от тези, които живеят над земята и уж водят нормален начин на живот.

Разбира се, и тук има някаква йерархия и всеки трябва да се подчинява на Главния. Под цяла София има множество тунели, а Господарите са десетки. Те са ония, които отговарят за групи от по 200-300 души и определят кой, къде и какво трябва да работи. Всъщност, разнообразието, което предлагат никак не е голямо: те могат да „бачкат“ или като крадци, или като просяци, като втората работа е много по-сложна, защото трябва да си голям актьор, за да събудиш жал у „нормалните хора“. Но Господарят е Господар дотогава, докато послушните работници му носят парички. Ако съвсем случайно полицията ги хване, той не се занимава с тях – всеки се спасява, както може.

Животът в подземията тече така, както и над земята, с единствената разлика, че има неща, които, ние, „хората, обичащи светлината“, няма как да разберем. Например, пак се създават семейства, само че доста по-разкрепостени. Един мъж може да си позволи лукса едновременно да е с 10-20 жени. Раждат се деца, които още от малки се научават на „труд“ – крадат и просят, редом с по-възрастните.

Освен от клошари, тези места се населяват и от наркомани, които рано или късно намират смъртта си, именно тук – далеч от хорските очи, потънали в мръсотия и забрава.

Хората-къртици не обичат гости. Трудно приемат новите членове на голямото семейство и в началото се отнасят с известна доза недоверие. А журналистите и по-любопитните хора, които се престрашават да се потопят в опасния свят на подземна София, обикновено ги гонят.

Освен клошари и наркомани обаче, по тези места се крият и всякакви бандити и затворници, но техният брой е много по-малък в сравнение с другите.

Малко са хората, които се осмеляват да помогнат на тези „къртици“, но все пак ги има. Част от тези „отрепки“ са живи, благодарение на хора, които са повярвали в тях и са им помогнали. Така например, софиянец, който не е много заможен, преди време е помогнал на младо момче, което дишало лепило. Приютил го, намерил му работа и днес той е жив, защото е попаднал на точния човек, който му показал правилния път.

Неведнъж и премиерът Бойко Борисов се е виждал с хора, които живеят в подземията на столицата. Но дори да ги убеждава, че ще им даде жилище, където да живеят и работа, от която да се препитават, много са малко ония, които се осмеляват да се слеят с тълпата.

И докато София се развива и след всяка изминала година прилича все повече не европейска столица, отдолу гъмжи един друг свят, чиито жители предпочитат да обвият лицето си с тъмнина и да са Господари на подземията.