В кола с таласъм

Измислица ли са таласъмите? 24-годишна сервитьорка на „Макдоналдс“ от Остин /Тексас/ прекарва с таласъм 25 минути и съвсем не смята така. Тази случай бил отразен в пресата от цял свят. Психолози и изследователи на аномални явления са единни в мненията си: жената е абсолютно здрава и фактът на тази среща е напълно възможен!

След края на вечерната си смяна в крайпътен „Макдоналдс“, Хилда Кълив сяда във „форда“ си и потегля към другия край на града по пуст среднощен път. След няколко минути рязко спира:в мъглата край пътя крачел мъж подаващ знак за автостоп.

Предпазливата иначе шведка незнайно защо се подчинява на неясно чувство и натиска спирачките. Както споделя по-късно Кълив, косматото чудовище вече се било настанило в колата, когато я сполетяла мисълта, че нейният среднощен пътник е истински таласъм! „Изглеждаше съвсем обикновено с непретенциозни дрехи, но доста разчорлен и леко възбуден. Когато намалих и го попитах дали всичко е наред, той неизвестно по какъв начин вече седеше до мен в колата! Едва не припаднах от страх, видях, че ръцете и лицето му плътно до очите са покрити с гъста козина, точно като на вълк или мечка. От устата му се показваха големи остри зъби. Бях на границата на припадък…“ Младата жена успяла да запази самообладание, с нищо не показала, че се страхува и не пострадала, оставяйки с таласъма в колата 25 минути. След това чудовището заповядало на Кълив да спре, мълчаливо отворило вратата и изчезнало в мрака на нощта. Властите са убедени, че това космато чудовище е избягалото преди 11 месеца същество от затвора Мобайл. Експертите са категорични, че човекът-вълк е опасен, ако бъде раздразнен или ако е в лошо настроение. Единодушно се приема, че тази нощ Господ е изпратил ангел-хранител да избави Хилда от страховитата опасност. Смята се, че жената е спасена от голям черен облак, закрил светлината, идваща от луната, която както е известно провокира таласъмите към активни действия. Тъкмо по време на „срещата“ той се намирал в „неутрално“ настроение и не навредил на жената. Мис Кълив разказва -„Миришеше на куче, но и още на някакво животно. Още в началото видях стръчащите нагоре остри и тесни уши. Беше покрит с кафяво-рижа козина, а когато се прозяваше от голямата му уста се показваха големи остри зъби…

Беше страшно до смърт, не помня как карах колата. Той измърмори нещо от рода, че бърза, понякога ръмжеше издавайки звук подобен на звука на куче готово да се хвърли в бой. Помислих си, че нещо го тревожи или нервира и реших да започна успокояващ разговор: шегувах се, питах го за времето и за футбол. През цялото това време буквално умирах от ужас, но, слава богу с нищо не се издадох, иначе това чудовище със сигурност би ме разкъсало на парчета. На въпроса ми за къде е тръгнал, гледайки през прозореца той отговори:“В щата Мичиган, там ще прекарам хубаво лято и ще се забавлявам…Тук, на юг е много топло за мен“. По-късно все така гледайки през, прозореца, чудовището: казало, че не обича да седи на едно място, много харесва пътуванията и иска да обиколи цяла Америка…Когато му предложих алуминиева кутия със сода да се освежи, той не я отвори по приетия начин, а много бързо просто я проби и изсмука съдържанието,, смачка кутийката и я изхвърли през прозореца. Както си пътувахме рязко заповяда да спра. Наоколо беше пусто, луната се закриваше от облаци, духаше вятър, реших че това е краят! Той отвори вратата, мигновено като звяр се измъкна и изчезна в тъмното без да каже и дума. Натиснах рязко газта и благодарих на Бог, тракайки от страх със зъби и преглъщайки сълзите си. Вкъщи изпаднах в ужасна истерия прекарах два дни в болница“.