Зад невинната разсеяност могат да стоят сериозни психологически причини.
Има хора, които сякаш са орисани, щом нещо им потрябва, да не могат да го намерят.
Тяхната разсеяност можеше и да е забавна, ако не им създаваше толкова проблеми. Без самолетните билети дългоочакваната почивка няма как да се състои, а изгубените ключове могат да станат причина часове наред да висим пред заключената врата на дома ни. Каква досада и загуба на време!
„Вече не губя вещите си толкова често, но това е, след като доста се напатих от своята разсеяност – споделя 35-годишната Наталия. – Един от най-неприятните ми спомени е свързан със завършването на университета. Провалих се на първото явяване на държавен изпит, защото изгубих картончето с датата и мястото на изпита и отидох на следващия ден.“
Разсеяността може да е резултат от лоша организираност, но може и да е червената лампичка, чрез която подсъзнанието се опитва да ни алармира за нещо по-сериозно.
Да забравим излишното
На повечето хора се случва понякога да забравят или губят вещите си. В това няма нищо странно, тъй като забравянето е съвсем естествен и необходим процес. Нашето съзнание е постоянно атакувано от множество потоци информация. За да не се „блокира“ или дори експлодира от претоварване, то се самопочиства от някои факти, най-често от излишната информация, но понякога покрай нея елиминира и нужната.
Колкото до обичайните действия, ние ги вършим абсолютно машинално – пускаме ключовете в джоба си, прибираме мобилния телефон в чантата и даже не си даваме сметка за това. Да, много неща правим, без да се замисляме. Но защо все пак някои хора губят вещите си по-често от други…
Несъзнаваните послания
„Със съпруга ми дълго не можехме да постигнем съгласие къде да почиваме през отпуската. Аз исках на море в България, а мъжът ми в чужбина. В края на краищата отстъпих, но почивката ни така и не се състоя. В деня на заминаването загубих самолетните билети“ – разказва 34-годишната Биляна.
Често изгубването на дадена вещ може да означава някакъв несъзнаван проблем или неразрешен вътрешен конфликт. Обикновено въпросната вещ е свързана с онази сфера от живота ни (работа, дом, човешки взаимоотношения), в която се чувстваме неуверени, неудовлетворени или пък нещо там силно ни тревожи. Загубата на самолетните билети от страна на Биляна е всъщност послание към съпруга й. Това е нейният протест, че почивката им не я устройва, че той не се е съобразил с нейното желание. Най-често губим или забравяме вещите си, когато се намираме в стресова ситуация или когато сме погълнати от нещо, което ни вълнува. В момента, в който осъзнаем какво всъщност ни безпокои, излишната разсеяност изчезва.
Не искам да поемам отговорности
„В работата постоянно губя разни дреболии. Или ще забравя ключовете от офиса вкъщи, или не успявам да си намеря визитника, или ще забравя в кафенето мобилния си телефон – споделя 28-годишната Милка, която работи като статистик. – Първоначално се самоиронизирах, откривах чар в своята разсеяност и се шегувах с нея пред колеги и приятели. Само че с времето започнах да усещам как те не ме възприемат насериозно. В работата възлагаха поредния важен проект на някого другиго, а веднъж моя приятелка ми каза, че не би ми поверила детето си даже и за половин час. Това ме озадачи и започнах да чета психологическа литература. Замислих се дали пък всичките тези загубвания и забравяния не са знак, че просто не желая да поемам отговорности. Дали тайничко не се боя, че няма да се справя със задълженията си? След като осъзнах това, станах по-стриктна и сега вещите ми са си на мястото. А отношението на околните към мен се промени в положителна посока.“
Какво да правим, когато си губим вещите?
Сприятелете се с вещите
Най-простият начин е да се отнасяте по-емоционално с тях. Бъдете по-грижовни, влагайте чувства. Купете си забавен ключодържател, красив калъф за телефон… Или свързвайте тези вещи с приятни преживявания. С предметите, които обичаме, се отнасяме по-внимателно.
Поемайте отговорности
Мисълта, че губите вещите си заради външни обстоятелства, прехвърля отговорността за съхранението им някъде в небитието и ви отнема увереността, че имате контрол над ситуацията. А отговорността е ваша и само ваша. Изгубената вещ нерядко символизира някакъв ваш проблем.
Задавайте си въпроси
Полезно е да се запитате: „Ако съответната загуба означава нещо за вас, то каква именно е тя?“ Вслушайте се в своите емоции: чрез своята разсеяност може би облекчавате раздразнението, което изпитвате по друг повод.
Анализирайте повода, това може да ви даде правилния отговор. Какво ви безпокои? Възможно е вътрешно да отхвърляте някаква част от живота си, или обратното – да й придавате прекалено голямо значение и това да предизвиква тревога, с която не сте в състояние да се справите.
Ако близките ви непрестанно си губят вещите
Да, досадно е наистина, особено когато постоянно искат от вас да им помагате в търсенето.
Все пак не ги смазвайте с упреци. От една страна, колкото по-често вземате участие в търсенето, толкова по-често ще се обръщат към вас с подобна молба. От друга страна, вашият близък може би по този начин ви напомня, че се чувства объркан и самотен. Ако се отдръпнете, това може да означава и отказ да реагирате на сигнала SOS, който човекът, макар и несъзнателно, ви праща.
Проявете проницателност и се постарайте да разберете какво се случва с него. Защо не може директно да ви каже, ако има проблем, а иска заедно да търсите изгубените му вещи. И тогава реагирайте не на симптома, а на причината.
