Чудеса.net
Много родители желаят детето им да се държи наистина като лейди или джентълмен. Всеки обаче влага различен смисъл в представата си за вежливост. И за всеки „вълшебните думички“ са различни.
Първата среда, в която попада детето, е семейната. В нея то попива посланията, които гласно или негласно отправят възрастните. Вкъщи се полагат първите норми за вежливост. Нека разгледаме две примерни ситуации.
Теодор и Мина имат тригодишен син. В семейството се говори със спокоен тон. Думичките „ако обичаш“ и „благодаря“ винаги са на дневен ред, дори в най-обикновеното общуване помежду им. И когато разговаря със сина си, майката казва „Подай ми, ако обичаш, молива“, „Случайно те бутнах, извинявай“, „Добър апетит!“ и „Приятни сънища!“.
Мария и Кирил също са млади родители. Имат 11-месечна дъщеричка и момченце на четири годинки. Общуването в семейството им обаче е по-различно. Рядко използват думите „благодаря“ и „извинявай“ помежду си. Когато стане време за сън, се казва „Хайде да лягаш!“ или ако искат нещо: „Я ми дай…“
В първия случай детето съвсем естествено ще проявява учтивост, във втория ще са нужни доста усилия от страна на учителите, за да се научи на вежливи изрази.
Първият и най-важен етап от възпитанието в учтивост е възприемането на личния пример, който родителите дават.
Вълшебните думички
Следващият етап е попълването на речника на детето с вежливи обръщения. От двегодишна възраст малчуганите вече са в състояние да разбират кои изрази са подходящи и кои не. От тази възраст може да започне и ученето на учтиви фрази. Първоначално то няма да е в състояние да ги възпроизвежда, но това е периодът, в който малчуганите натрупват речников запас. Впоследствие те започват да боравят все по-умело с речта. Например думата „чао“ ще е по-лесна за произнасяне от детето, но към тригодишна възраст вече е време да му се обясни кога е подходящо да се казва „чао“ и кога „довиждане“. До тази възраст то би трябвало вече да е усвоило и вежливите думи „благодаря“ и „моля“.
Предучилищен етикет
След четиригодишна възраст детето вече се отнася по-осъзнато към нормите за вежливост. Примерът на родителите продължава да бъде водещ в това отношение. Ако малчуганът посещава детска градина, можете да чуете: „А пък Стоян ; ме удари и не ми се извини“, „Дадох на Силвия куклата, а тя не ми благодари.“
В същото време хлапето ви също забравя да употребява „вълшебните думички“. Но защо децата са толкова критични към вежливостта на другите, а забравят за своята? Защото в живота им е настъпил важен момент – те се учат да оценяват постъпките на другите от гледна точка на етичните норми, които вече са усвоили. По този начин хлапето проверява правилно ли е възприело моделите на поведение. Като споделя възмущението си от неучтивостта на някое другарче, то очаква от възрастния потвърждение за своята правота.
Когато малчуганът прехвърли пет годинки, може да ви се стори, че е по-невежлив от всякога. Може би започвате да се питате къде сбъркахте с възпитанието? Спокойно. Детето не е станало по-невежливо, а просто се опитва да намери своята формула. Ако до тригодишна възраст копира стила на общуване на възрастните, то сега се опитва да пречупи етичните норми през собственото си светоусещане.
Пред родителите често възниква въпросът: ако детето е забравило да поздрави или излиза, без да си вземе довиждане, как да му се покаже, че вежливостта е нещо важно. Най-често мама и татко прибягват до убежденията. Те се опитват да му обяснят, че е постъпило неправилно и „другия път да не прави така“. Само че методът на убежденията, когато с децата се говори „като с възрастни“, не е най-ефективен за малчуганите между 5 и 7 годинки. Да, те разбират всичко, което им се обяснява, но на практика не го възпроизвеждат. И родителите за пореден път разясняват как е редно да се държат. Има обаче и други начини, с които хлапето по-лесно да усвои правилното поведение.
Отдайте се на игри
Играта е най-продуктивното занимание за децата в предучилищна възраст. Именно чрез игрите те научават повече за околния свят, учат се да правят изводи, развиват творческо въображение и възприемат модели на общуване. Особено полезни за развитието на детето са т. нар. сюжетни игри. За съжаление малко родители отделят време за такъв своеобразен домашен театър. А в него могат да играят както възрастните и децата, така и да бъдат използвани най-различни играчки – плюшени, електронни, конструктори…
Можете да разигравате с детето различни ситуации от всекидневното общуване: среща с познати; отиване на детска градина; посещение в поликлиниката; общуване в градския транспорт и т. н. Възрастният може да изпълнява всякакви роли, но най-важното е периодично да пита детето как трябва да постъпи и какво трябва да каже съответният герой.
С помощта на приказките…
Под една или друга форма всички обичаме приказки (нали всички носим детето у себе си). Особено малчуганите винаги се заслушват в захлас в някоя интересно поднесена история. Има много приказки за вежливостта като ценно качество. Например „Баба Хола“, в която две момичета – едното учтиво и добро, а другото грубо и претенциозно, попадат при една старица вълшебница. Първото момиче, което е благовъзпитано, получава награда от Баба Хола, която я позлатява. Другото, което се държи арогантно, става черно като смола.
Българската народна приказка „Златка – златното момиче“ има подобен сюжет.
Хубаво е да коментирате с малчуганите поуката от поведението на героите в дадена приказка или филм.
Ласките и вниманието поощряват по най-добрия начин правилното поведение на децата. Ето защо, когато се учат на вежливост, императивният тон не е подходящ. Винаги е по-добре с внимание и загриженост да обсъждате с тях ситуациите, в които поведението им ви е смутило. Личният пример на родителите обаче си остава водещ.
Защото вежливостта – това е стил на живот.
