Фаталната грешка на Дарвин

Как се е зародил животът на Земята? Кога се е появил първият човек? Като че ли отговорите на тези въпроси се дават още в училищните часове по биология: животът се е появил случайно, развивал се е в резултат на стихийни мутации и процеси на приспособяване, а човекът е произлязъл от маймуната…

В действителност не всичко е така еднозначно. Вероятността от случайна поява на такава достатъчно проста структура като спорите на папратта се равнява според математиците на 1 040 степен. А преходни форми на живот, които според Дарвин, променяйки се, постепенно се развивали от нисши към висши, учените практически не намират.

В същото време и до днес живеят някои представители на фауната, които в продължение на милиони години си остават неизменни въпреки теориите -например скорпионите. А и самата идея за произхода на човека от маймуната се разпада, щом на бял свят изплуват резултатите от генетичния анализ, ясно посочващ практически пълната липса на сходство между генетичните кодове на човека и маймуната.

Тогава струва ли си все пак да вярваме в теорията на Дарвин? Доколко вярна е идеята за еволюцията на видовете? И ако не я приемем, то как да обясним откъде се е появил животът на Земята?…

КРАХЪТ НА ДАРВИН

Да започнем от самото начало. Дори не със същността на еволюционната теория на Дар-вин, а от самото название, в което вече са заложени отговорите на много въпроси. Как се нарича това учение? ‘Теория на еволюцията“. А теорията, както е известно, е само предположение, което предстои да се докаже, преди да стане научен факт.

На практика това често се забравя и теорията на Дарвин се разглежда като аксиома, която не изисква доказателства. Може би се случва така, защото всъщност е крайно сложно да бъде доказана. В същото време фактите, които явно й противоречат, са повече от достатъчно.

Ето само някои от тях.

Първо. Според теорията на Дарвин човекът е произлязъл от маймуната. Но учените и досега не са открили преходното звено, което свързва двата вида, за което уверено говорел Дарвин. Останки от маймуни се намират, останки от homo sapiens – също. А човекомаймуни, уви, сред тях няма.

Второ. Според теорията за еволюцията неандерталецът се смята за предтеча на кроманьонеца – нашия непосредствен прародител. При това неандерталецът се явява по-ранно стъпало на развитието. Но в резултат на последните археологически разкопки стана ясно, че неандерталците и кроманьонците са живели едновременно, заселвайки се отначало в различни области. Впоследствие по-развитите и способни да се приспособяват към променящите се климатични условия кроманьонци изместили неандерталците, а ледниковият период окончателно унищожил последните.

Съвременната наука отхвърля и мисълта за това, че кроманьонците са могли да произлязат от по-развита част на неандерталците – генетичният анализ показва абсолютно различна ДНК-структура на неадреталците и кроманьонците. По този начин се оказва, че необходимото звено от веригата на еволюцията изпада, а въпросът за произхода на кроманьонците остава открит.

Трето. На теорията на еволюцията на видовете откровено противоречи фактът, че някои видове животни абсолютно не са се променили в продължение на милиони години. От позицията на дарвинистите те, както и другите видове, са били задължени да се развиват. Но това не се е случило, а защо -теорията на еволюцията не е в състояние да обясни.

Четвърто. Теорията за произхода на човека от маймуната окончателно се разпада при сблъсъка си с генетиката. Последната – рожба на монаха Мендел, разбива в корена идеята на Дарвин. Съгласно генетичния анализ човекът и маймуната са абсолютно неродствени биологични видове. Нещо повече, сред всички видове животни най-близки до човека по генетичен код са… свинете. С това се обяснява отглеждането в организма на трансгенни свине-донори на органи за присаждане на човек, в това число бъбреци, черен дроб и дори сърце. Организмът на маймуната не е подходящ за износването на донорските органи. Изхождайки от това, по-логично би било да наречем предтеча на човека свинята, а не маймуната. Но не бива: независимо от голямото сходство на генетичния код, между тези два вида се наблюдават и съществени различия.

Пето и последно. Дори и да не сте посещавали палеонтологични музеи по света, сигурно сте чували за откритите в слоевете лед замръзнали мамути. Известен е случай, когато кучета отхапали парче от хобота на мамут, което означава, че хилядите, ако не и милиони години, проведени в замразено състояние, не са увредили месото му. Съдейки по запазените вътрешни органи, той е замръзнал мигновено. А сега да си представим как е могло да се случи това. Дори ако се пусне тялото на мамут във вана с течен азот, замръзването няма да е толкова бързо, та напълно да се запазят всички тъкани, включително слизестата обвивка на очите, както е при откритите животни. Това изобщо не се съгласува с теорията за еволюцията на живота на Земята.

ВЪПРОС НА ВЯРА

В какво да вярваме тогава, ще попитате. Например в Божественото творение. Тогава въпросът за това, откъде са се взели на Земята хората, а и животът въобще, е напълно еднозначен: Господ е създал човешките същества по свой образ и подобие. Съгласете се, че да бъдеш подобие на Господа е много по-приятно, отколкото далечен потомък на шимпанзе.

Нещо повече, сред самите учени практически няма такива, които да се отнасят сериозно към теорията на Дарвин. Сред тях са много повече онези, които се придържат към религиозни гледни точки. Достатъчно е да си спомним едно от светилата на палеонтологията и едновременно изтъкнат католически богослов – свещеника Тейяр де Шарден, както и известния италиански антрополог, участник в много археологически разкопки – монаха Франческо Дзоти.

Но ако ви е абсолютно необходимо естественонаучно обяснение на развитието на живота на Земята, ето ви няколко теории, макар и по-малко разпространени от тази на Дарвин.

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ

Според тази теория животът на Земята се е зародил в резултат на въздействието на извънземни. В нея присъстват различни версии относно това, как именно и защо се е случило това. Според едни ние сме само своеобразни „запаси за храна“ и ни отглеждат по същия начин, както ние отглеждаме крави или свине. Други специалисти смятат, че създаването на хора е глобален експеримент на извънземен разум. Трети са убедени, че хората са се появили в резултат на авария на извънземен кораб и всички ние сме далечни потомци на неговите пътници. Четвърти вярват, че хората са били създадени и се развиват като цивилизация, която предстои да дойде на смяна на потъналата древна раса на своите създатели. С една дума, вариантите са много.

Тази теория е основана на свидетелствата на контактьори и откритите от археолозите записи и рисунки, на които се предполага, че са изобразени извънземни. Тя няма по-сериозни документални потвърждения, както няма и сериозно опровержение. С една дума, да се вярва или да не се вярва в нея пряко зависи от това, доколко въобще човек вярва в извънземни.

Ако вярвате, можете да се съгласите с тези, които ги смятат за творци на човешката раса. Ако чуждопланетният разум действително съществува, то такъв ход на събитията е напълно вероятен, като се има предвид колко далече от нас са стигнали гостите от други светове по отношение на прогреса. Защото, за да долетят при нас, те е трябвало да преодолеят скоростта на светлината.

ТЕОРИЯТA НА ВЕРНАДСКИ

Великият учен академик Вернадски смятал, че животът е неотменно свойство на материята, че той е съществувал винаги, както и самата материя. Иначе казано, той отрича момента на зараждане на живота като такъв. Според него той е бил, е и ще бъде, възможни са само изменения на самите биологични видове. Вселената, от гледна точка на Вернадски, е също така вечна и безкрайна, тя никога не е била създавана и никога няма да загине.

В това определено има рационално зърно: най-малкото, можем да не се опасяваме от поредния край на света, предсказан от някой пореден велик гуру, и винаги ще можете да опонирате на онези, които ви плашат с апокалипсис. При това отговорът ви ще бъде основан на твърденията на един академик – учен, чието име е съпоставимо с това на Дарвин.

ТЕОРИЯТА НА МУЛДАШОВ

Хирург-офталмолог, талантлив специалист в своята област, преди няколко години Ернст Мулдашов се заел с област, доста далечна от науката за очите. Той решил да изучи въпроса за появата и развитието на хората на Земята. След множество експедиции по целия свят той формулирал своята гледна точка относно нашето съществуване.

Според неговата теория преди нас са съществували по-разумни и развити цивилизации. По-разумни били поне що се касае до отношението им към Земята като към живо същество: пазели я, стараели се да не й навредят. В един момент те престанали да бъдат така грижовни и станали такива, каквито сме ние днес, като използвали ресурсите й безогледно.

Земята, като живо същество, се обидила и… се обърнала в буквалния смисъл на 180 градуса. Не много рязко, бавно, надявайки се, че живеещите на нея същества ще се вразумят. В един момент стигнала до критичната точка, когато се изместил центърът на тежестта й, което довело до Всемирния потоп. Живи останали само тези, които в наше време наричаме атланти. Те се спасили в планинските пещери, където влезли в състояние на дълбок сън, за да продължат човешкия род. Именно те са предците на съвременните хора. Мулдашов не разглежда подробно въпроса за това, как и кога са се появили тези по-древни раси, отделяйки внимание само на развитието на нашата раса.

ПАНСПЕРМИЯ

Този термин може да се разшифрова така – „семе, разпространено по цялото мироздание“. Съгласно тази хипотеза животът е разпространен на много планети и се прехвърля от една на друга в резултат на пренасяне чрез някакво космическо тяло.

Теорията е възникнала още в средите на древноин Дийските мъдреци, на които им се сторило малко вероятно нашата планета да е някаква избраница, щом Космосът е така безграничен, а богьт-творец Вишну – толкова всемогъщ. Наистина, индийците смятали, че семето на живота се разпространява именно от Земята (те познавали кометите и метеорите, наричайки ги „колесници на творението и разрушението“), а съвременните европейски учени, обратно, смятат, че ние сме приемащата страна, а другите галактики – донори.

Според една от версиите животът на Земята е донесен от остатъците на загиналата планета Фаетон. Според друга той бил дошъл с Халеевата комета по време на едно от ранните й приближавания до нашата планета, която тогава била още съвсем млада.

В рамките на самата теория има два варианта. Според първия животът бил донесен на Земята във вид на микроби и бактерии, които се развили, и в този план теорията за панспермията се оказва родствена с класическата теория на еволюцията.

Според втория вариант животът е дошъл на Земята във вид на готови биологични видове (например във вътрешността на метеорити или комети). Неин автор е британецът Френсис Крик, който смята, че живот е могъл да се зароди на друга планета, а тамошната развита цивилизация впоследствие е разпространила своите консервирани първообрази из Вселената. Неговата позиция доста напомня на извънземния вариант, само без „куриерската доставка“…

Така или иначе, всяка от изложените хипотези изглежда днес доста нестабилна. Най-много аргументи „против“ набират дарвинистите, най-малко – теолозите. Макар и затова, че всяка религия по същество няма намерение нищо да доказва – тя изисква просто вяра, а с вярата не можеш да спориш, именно с това тя се отличава от рационалните теории…