Платото Уарас в Западните Кордилиери много отдавна се счита за убежище на вещиците от Перу. Говори се, че могат да викат духовете на умрелите и да ги материализират. Могат рязко да повишават и понижават температурата на въздуха около тях, което им е необходимо за появяването на “сияещите, управлявани от небесните покровители талиги”.
За съжаление, много малко чужденци са успявали да отидат в забранените за външни хора подземни лабиринти. Прекалено заплетени и тесни, почти непригодни да се диша свободно и да се движи в тях човек, но с малки зали, в които вещиците са принудени да живеят от раждането до смъртта си. Защото животът на всеки от тях носи особен смисъл, който не се среща никъде другаде освен на това плато.
Англичанинът Джоузеф Фериер през 1922 година успял да се спусне в тайнствените подземия на Колоброс. И бил толкова силно потресен от видяното, че написал очерк за списание “Британски следотърсач” със заверка под клетва, че всичко, което се публикува, е самата истина. Фериер не споменава как е успял да стане гост на забранените за външни хора подземни лабиринти. Той пише, че подземните вещици не слагат граница между света на живите и на мъртвите. Смятат, че и живите, и мъртвите са само духове, с тази разлика, че до момента на смъртта духът на всеки от нас се измъчва в телесната си обвивка. След смъртта се освобождава и се превръща в дух извън тялото си. Така, чрез специални прийоми, вещиците помагат на духовете да приемат телесна обвивка и по този начин могат да общуват и да остават заедно с нас. Може и да не вярвате, пише Фериер, но копия на тези някога живели хора може да се срещнат в лабиринтите, разхождащи се сред живите хора.
ВЕЩИЦИТЕ СЕ РАЗХОЖДАТ СРЕД ЖИВИТЕ ХОРА
Самият той често бъркал фантомите с хората. Не грешат в разпознаването им само вещиците на Колоброс.
Ритуалът на материализация се практикува в голяма зала с форма на равнобедрен триъгълник. Стените и таванът са покрити с медни пластинки. На пода има клиновидни бронзови плочки.
Още с престъпването на прага на това ритуално помещение си подложен на осем или десет електрически удара – споделя Фериер. Съмненията ти изчезват. Вещиците, превързани с плат на бедрата, се изправят и хващайки се здраво за ръце, запяват монотонно песен без думи. Ушите започват да бучат. Фериер онемял от изненада, когато видял как около голите вещици започнали да се въртят тънки сребристи обръчи, разпръскващи хладна и влажна светлина. Светлината падала върху медния под, образувайки рисунки, подобни на паяжина, но червени като кръв. От паяжините, като на забавен кадър, се оформяли постепенно слабо забележими подобия на човешки тела. Те стоели, полюлявайки се от течението в галерията. Вещиците, разтваряйки ръце, спрели да пеят. След което се захванали да търкат с парчета плат поставените в центъра на залата стълбчета от смола. Изминали няколко минути. Въздухът се наситил с електричество и започнал да блещука. Фериер успял да се съвземе от видяното и попитал магьосника Аотук какво ще правят по-нататък? Аотук му обяснил, че сега сенките на призованите мъртви ще се втвърдят, за да могат да останат в нашия свят. Вещиците от подземията на Колоброс направили невъзможното. Използвайки древни магически техники, разредените и леки като дим сенки се превърнали в съвсем неразличими от хората, мислещи, с биещи сърца и способни да повдигат и пренасят тежести до десет килограма “хора”. Ритуалите за “очовечаване на безплътните духове” напомнили на Фериер за европейските средновековни ритуали за призоваване на мъртвите.
ПРИМАМВАНЕТО НА УМРЕЛИТЕ Е ОПАСНО ЗА ЖИВИТЕ
Най-опасен за вещиците ритуал е този, чрез който примамват умрелите, защото им отнема много телесни сили. Най-подходящо време за това е между есенното равноденствие и зимното слънцестоене. Магическата нова година в лабиринтите на Колоброс започва на 1 ноември с “безмълвна вечеря” около олтарната маса, покрита с триъгълно платно. Върху нея са разположени оловен аламбик, черен шнур и кандило, железен тризъбец и нож, пясъчен часовник, седем горящи свещи.
Всеки магьосник носи на гърдите си защитен златен пентаграм във формата на череп, обточен от четири кости, направени от олово. Преди да настъпи полунощ, вещиците разпалват тамян и започват да канят на трапезата гости. При приближаването им тризъбецът започва да излъчва синя светлина, ножът – червена. Шнурът изгаря напълно. От пода избива пламък, повтарящ контурите на египетския свещен кръст, който символизира вечния живот. Хвърляйки в огъня дървения череп и кости – знак на Озирис – вещиците гръмко възклицават: “Станете от мъртвите”. Главният магьосник пронизва пламтящия кръст със светещия тризъбец. Пламъкът изгасва веднага, свещите – също. Спуска се наситена с аромата на тамян тишина. Под покрива се разлива силна светлина.
“Вървете си, вървете си, сенки на умрелите. Няма да ви пуснем при нас, докато не станете живи за нас. Нека да има съгласие между нас. Да бъде!” – оглушително крещят вещиците. Ето, вече ги няма сенките. Вместо сенките – техните подобни телесни творения, с които може да се съветваме, когато трябва да вземем важни решения. Може би ще попитате защо подземните вещици са облечени само с препаски на бедрата? Защото преговорите с възкръсналите изтъняват тъканите на дрехите, колкото и качествени да са. Фериер бил облечен с нов ленен костюм. Няколко беседи с възкръсналите, няколко докосвания до тях – и костюмът му вече бил непригоден за носене, както се случва при тлеенето на човешките останки.
Фериер твърди, че възкръсналите не са вечни. Всеки се задържа сред вещиците на Колоброс от силата за около една година. Когато фигурата на “съседа” избледнява, когато изтънява вътрешната му енергия, за него се прави ритуал за връщане към сенките – бърз, чисто формален. Знанията са получени. “Съседът” вече не е нужен. Той, колкото и да не желаят това вещиците, повече няма да се върне. Обаче този мимолетен ритуал дава началото на главния ритуал – небесните талиги. За тези магически действия Фериер не пише нищо. Споменава само, че е видял как в небето над платото Уарас със страшен грохот и тътен се понесли огнените колела и се врязали във “веждата” на каньона Колоброс. С боговете на седмото небе вещиците не му позволили да се срещне. Според думите им, смъртен с безсмъртен не може да се срещне. На възраженията на Фериер, че самите вещици се срещат с тях, въпреки че са смъртни – обитателите на Колоброс му отговорили, че контактите не са чести – осъществяват се само по инициатива на безсмъртните, които се грижат да са безопасни. В лабиринтите на Колоброс днес не рискуват да се спуснат даже опитни спелеолози. Има много аномалии в района: локални земетресения, нощни надземни светлини, гейзери от кал в района на лабиринтите, прелитащи огнени кълба и десант на призраци с крушевидни глави. Местните жители не се съмняват, че подземията на Колоброс са обитаеми както и преди. Пътят натам без знанието на хазяите им се наказва.
