Десетки учени успяха да докажат, че човек се преражда, като се срещнаха и разговаряха с хора, които помнят предишните си животи
Ян Стивънсън провежда изследвания, свързани с реинкарнацията, обхващайки случаи от различни континенти в продължение на няколко десетилетия. Макар че болшинството от малките му пациенти са родени в Индия и Шри Ланка, той е наблюдавал също и деца от Средна Азия, Африка и двете Америки. В края на миналия век в архивите на учения са събрани около 3000 случая от този тип и за едва малко повече от половината от тях се смята, че са доказани – спомените на детето за минал негов живот са доказани без никакво съмнение.
Изучавайки всеки отделен случай, Стивънсън винаги се е старал да опровергае спомените на детето. Ученият полагал усилия при всеки случай да намери други пътища за получаване на информация освен паметта. Той използвал даже методите на дознанието от съдебната практика, провеждайки “кръстосан разпит” на детето, на членовете на семейството му, на роднините на “предишната личност” и други свидетели, търсейки и най-малките различия в разказите им. Изследвал всеки факт, който детето помни. Разпитвал жителите на дадената местност, стремейки се да получи подробни сведения за непосредствените участници в историята. След това проверявал възможностите за контакт между двете семейства, даже и на най-отдалечените.
ДОКТОР СТИВЪНСЪН ИЗБЯГВАЛ ЧЕРНАТА МАГИЯ
Доктор Стивънсън се стремил да избягва дори черната магия. Той не е знаел местния диалект (владеел е пет езика), затова по време на интервютата използвал услугите на 2-3 преводачи. Освен записките, които правел в тетрадките си, всички беседи са записани на магнетофон и са зафиксирани от много снимки. За всеки отделен случай са събрани всички достъпни данни, потвърждаващи събитията, разказани от участници в тях. При търсенето на несъответствия всеки случай се анализирал и от гледна точка на детето и от разказите на свидетели от предишното въплъщение. Стивънсън не допущал публикации на “сиви” факти, които са можели да подкопаят достоверността на изследванията му. При излагането на фактите по случаите той стриктно посочвал за възможни грешки и за всички “за” и “против” източниците на информация и получените данни.
В книгата си има 20 случая, свидетелстващи в полза на реинкарнацията. Доктор Стивънсън разказва историята на момче на две години и половина на име Пармод от Индия. Той твърдял, че бил собственик на магазин в друг град, търгуващ с газирана вода и бисквитки. Когато родителите откарали детето там, то веднага ги отвело в магазина си и им показало как се пуска машината за газирана вода, която отключили специално за него, за да го проверят.
ПРЕРОДЕНА ЖЕНА СЕ СРЕЩА С ПРЕДИШЕН СЪПРУГ И СИНОВЕ
Друг пример е с тригодишната Сами от Нангала, щата Пенджаб. Тя настоявала да отидат в Сундалнагал, където бил нейният дом и съпруг на име Мохандала, който работел като шофьор. След около година бащата на момичето трябвало да пътува по работа в същия град. Той взел със себе си и дъщеря си. И когато бащата разбрал от шофьора на автобуса, че в града наистина живее мъж с това име, решил да го посети заедно с дъщеря си. Сима сама отвела баща си в една къща и радостно извикала, че това е нейният дом. Започнала да изброява имената на съседите, а след това успяла да се срещне с този, който е бил неин съпруг, и със синовете си. Тя помнела всичко, което е преживяла в миналия си живот. Освен това я завели в Пирасбук при 70-годишната й майка от предишния живот. Жената поговорила с детето и потвърдила, че това тригодишно момиче наистина е преродената й дъщеря. За да я провери, тя показала на момичето носна кърпичка. Сима отговорила без колебание, че от такъв материал майка й е ушила за нея рокля, но за съжаление се разболяла и не успяла да я поноси. И доколкото спомените й са били така точни, било доказано, че тя наистина е превъплъщение на тази живяла преди нея личност.
ПРЕРОДЕНА ТЪРСИ СЛЕДИ ОТ ПЛЕМЕТО КОМАНЧИ
Странна е историята и на Самуела Чалкер от Сакраменто, щата Калифорния. По думите на майката, когато детето било на 6 месеца, започнало да издава странни звуци. А когато пристигнали за пръв път в резервата на индианците в Оклахома на почивка, Сам отново започнала да бърбори. Двама възрастни индианци, чувайки я какво говори, останали много учудени и отговорили на детето със същите звуци. Оказало се, че това е древен диалект на команчите и носители на този език са останали не повече от 25 човека. Но не това било най-шокиращото. Старците превели, че тя ги питала за сина си Кан и за съпруга си – вожда Ноконе. Майката на момичето успяла да разбере, че в 1836 година команчите похитили едно момиче на име Джесика Блейн. Тя израснала в племето, омъжила се за вожда Ноконе и му родила три деца. По-късно белите заселници я освободили, но Джесика не успяла да се приспособи към новия си живот. От тъга към съпруга и децата си тя престанала да се храни и починала.
В миналия си живот Сам е била от племето команчи и е починала през 1864 година, предполага Стивънсън. За Сам той казва, че когато видиш как едно дете, едва научило се да ходи, танцува изкусно и вдъхновено заедно с команчите древен ритуален танц на слънцето – то тогава изчезват всички съмнения.
По данни, събрани от учените, най-често децата си спомняли за предишен живот, в който са починали преждевременно. Както изглежда,хората, които са починали от естествена смърт в преклонна възраст, не пренасят ярки спомени в новото си прераждане. А насилствената смърт оставя дълбоки следи не само в душата, но и върху тялото на преродилия се – обикновено на тези места, където са били смъртоносните рани, прекъснали предишния му живот.
Доктор Харолд Лиф, един от колегите на Стивънсън, споделя, че ако някой е способен да разкрие истината за реинкарнацията, то това е Стивънсън. Критиците настояват, че детското въображение е извънредно развито и че децата обичат да се “преструват” на някой друг. При това децата се поддават лесно на внушение и могат да повярват във всичко, което си пожелаете. Но опонентите не могат логично да обяснят как тези деца, едва научили се да говорят на родния си език, в доста от случаите могат свободно да говорят на чужд език, на който не ги е учил никой. Доктор Стивънсън и неговите колеги са установили, че приблизително в половината от тези 3000 описани случая “другите хора”, на които се “преструват” децата, се оказвали реално съществуващи хора, които са починали, преди да се родят тези деца.
Чудеса.net