Забелязали сме, че детето ни е нерешително. Притеснява се да общува с връстниците, в училище не се представя по най-добрия начин, не защото не знае, а заради своята колебливост. Все пак има начини да му вдъхнем повече увереност…
Често родителите си задават въпроса как да възпитат малчуганите си така, че да имат повече вяра в себе си? Това качество действително се създава още от детството, и от него до голяма степен зависи и самооценката ни като възрастни. Затова ролята на родителите е голяма. Можете да помогнете на детето си да е по-уверено, като следвате няколко лесно изпълними тактики.
Хармонията в семейството
Всеки ден извършвайте заедно с детето някаква работа. Когато определени действия са предсказуеми, то се чувства в безопасност. Става по-уверено и придобива усещането, че е в състояние да контролира собствения си свят. Например, ако малкият знае, че след като си е подредил дрехите си преди лягане, ще му разкажа приказка, след което го целувате за лека нощ. Той схваща цикличността на нещата и е подготвен за тяхната последователност. Въобще, редът в семейството е от ключово значение, за да бъде то спокойно и уверено. Когато семейството ви няма изградени навици и нещата в него са хаотични, детето е обезпокоено. То сякаш се губи в собствения си свят и започва да се бои от света навън. Когато е наясно какво може да очаква, то е по-енергично и с готовност се среща и с новостите в живота си.
играйте повече заедно.
В процеса на игра малкото човече се учи да разрешава и проблеми – да намери само начин да извади топката, която е попаднала под дивана, да облече куклата или да подреди конструктора. Когато намира правилния път в някоя електронна или книжка-игра, то започва да си вярва, че със своите действия може да влияе на развоя на събитията. Или когато рита топка в двора – това са едни от първите му срещи с представата за отбор и екипност. Посредством игрите децата започват да усещат себе си важни и необходими за другите.
Бъдете партньори
Давайте му възможност да разрешава задачи. Когато му помагате, е добре да се постараете да бъдете в ролята на „партньор“, а не на „наставник“. Погрешен подход би било в стремежа си да му помогнете да му отнемете инициативата. Ако детето се затруднява при дадена задача (било то в играта, в някоя къщна работа, в която помага или като си пише домашното), заедно разсъждавайте над проблема, но нека то първо казва какво мисли. При намирането на решение, му предлагайте няколко възможни варианта, но нека то само избира точно на кой да се спре. Именно чрез вземането на самостоятелни решения малкият човек постепенно добива увереност в собствените си сили и способности.
Не пестете похвалите
Намерете му отговорни задължения – разбира се, такива с които е по силите му да се справи добре. Така у детето се развива чувството, че другите могат да му се доверят, че неговата подкрепа е нужна.Не си пестете и похвалите дори за незначителните успехи. Хвалете го не за перфектното изпълнение на задълженията му, а за това, че не е забравило за тях. Понякога разглеждайте заедно снимки или видеозаписи на негови малки и големи постижения – как се е научило да кара колело или как е рецитирало на училищното празненство.
Поддържайте устрема му
Поощрявайте го да се справи до край с онези начинания, които първоначално не са му се отдавали. Ако не може да се справи с някое по-сложно занимание, помогнете му. Например първите стъпки на малчугана в карането на колело – ако се бои да се качи, може да поставите отгоре любима му играчка. След това го поощрете сам да се качи, като стоите до него. За да му вдъхнете повече увереност го убедете, че ще сте до него и ще му помогнете, ако залитне. Най-важното е детето да осъзнае, че е напълно по силите му да усвои дори сложни умения и да не се колебае да се усъвършенства.
Насърчавайте го
При възпитанието на детето наблягайте на позитивното утвърждаване. Никога не използвайте изрази като: „Това не ти е по силите“ или „Не мечтай за такива работи – това е нереално!“. Ако може да притъпите устрема на малчугана и за постигането на други, съвсем реални неща. Чрез подобни отрицания ще му наложите ограничения още в ранна възраст. Това може да има много негативно значение за по-нататъшния живот на детето – да се насочи към такава професия, за която не е мечтало, да се захваща с работа, която върши с неудоволствие, да е неуверено, когато общува с хора от други среди. Най-доброто „зарядно устройство“ за увереността са позитивните утвърждавания: „Това ти е напълно по силите“, „без проблем ще се справиш“ и т.н.
Колкото по-сигурен става малчуганът в собствените си способности,толкова по-лесно ще може да се адаптира в различни ситуации, да печели симпатиите на нови хора и да разширява кръгозора си.
