Това странно събитие се е случило във Франция през 1997 година. Търговци от антиквариат се обърнали към представители на пресата с молба да предупредят любителите на старинни вещи да не купуват огледало, на рамката на което пише „Луи Арпо, 1743 година”. Уверявали, че по време на дългото си съществуване, преминавайки от ръка на ръка, това огледало е причинило смъртта на минимум 38 човека.
Причина за това странно поведение на антикварите бил фактът, че огледалото изчезнало. Това станало ясно, когато професорът по криминалистика поискал разрешение да снима огледалото. Снимките му били нужни за демонстрация по време на лекциите, които изнасял. Ръководителят на асоциацията на антикварните търговци Емил Френе разказва, че огледалото е на склад в полицията, откакто е станало причина за смъртта на двама човека през 1910 година.
Но преди три години някой откраднал от склада вещи и сред тях било и това огледало.
Той се опасявал от това, че крадецът ще се опита да продаде огледалото. Затова антикварите се обръщат към пресата да предупредят потенциалните купувачи за опасното огледало. За механизма, по който стават тези „огледални убийства”, има много версии.
Някои са на мнение, че огледалото на Луи Арпо провокира кръвоизлив в мозъка, като отразява по определен начин лъчи от светлина. Други са на мнение, че причина за това е натрупаната отрицателна енергия.
Трети – че това е магическо огледало, което притегля душите в отвъдното. До единно мнение не се е достигнало и до днес. Нещо повече, след изчезването на огледалото разгадаването на неговата тайна е още по-трудно.
Но опитите да се намери обяснение за причината на загадъчната смърт продължават.
Преди сто години този въпрос са обсъждали активно френските учени. В един от актовете на Парижката академия на науките от 1739 година може да се прочете за една възрастна жена, която се приближавала до едно съвършено чисто огледало, оставала пред него повече, отколкото трябва. Огледалото усвоило голямо количество от нейната негативна енергия, която по-късно била анализирана.
Химическите изследвания показали, че тази енергия е толкова силна, че може да убие човек.
НЕ СЕ ОГЛЕЖДАЙ В ОГЛЕДАЛОТО, КОГАТО СИ БОЛЕН!
Именно с това свойство на огледалото много учени обясняват поверието, че не трябва да се оглеждаш в огледалото, когато не се чувстваш добре. Основават се на това, че не само когато сме болни, но и когато сме в лошо настроение, кожата на човека и издишаният въздух отделят отровни вещества.
Точно те се отлагат на повърхността на огледалото.
А след това, изпарявайки се, могат да увредят здравето ни. Всичко това е вярно, но причина за смъртта на много хора, причинена от огледалото на Арно, не са химическите отлагания. Те, както е известно, се отмиват с вода. Съмнявам се, че през тези два века и половина никой не е измил това огледало. Огледалото в дома ни е единственият ням свидетел на всичко, което става с нас. Пред него се разиграват драми и трагедии, то вижда смешното и нелепото, прекрасното и безобразното… Понякога си мечтаеш:
да можеше огледалото да ни покаже всички тези картини, на които е било свидетел.
Но хората с трезв ум знаят, че веднъж отразени в огледалото, изчезват безследно, отстъпвайки място на други. „Огледалото – пише в книгата си „Литературни огледала” А. Вулис – това е настоящето и само настоящето, без минало, без бъдеще. Огледалото – това е въплътена амнезия. Това е струяща и изтичаща в забравата мимолетност, картини, преминаващи в небитието както водата в пясъка…”
ОГЛЕДАЛАТА НОСЯТ В СЕБЕ СИ ОБРАЗА НА СТОПАНИНА НА ДОМА
Едва ли огледалата фиксират визуални образи. Техните безчислени наслоения неизбежно изтриват и забравят предишните. Друг е въпросът, че и те, както и други предмети, могат да носят в себе си отпечатък от личността на притежателя им. В това са вярвали още нашите предци. Те са били убедени, че вещите, с които си служи човек, като че ли натрупват мислите и чувствата му.”
Колкото и чудно да ви се струва, но това поверие има своето потвърждение. Днес има натрупани много факти, които не могат да се обяснят по друг начин, освен като своеобразна памет на вещите. Ето само един от тях.
Доктор Ханс Беренд от Израел провел интересен експеримент с жена, която притежавала свръхчувствителност на възприятията.
Той я помолил да опише усещанията си от допира до неизвестни за нея предмети, които били поставени в две еднакви кутии.
Едната кутия предизвикала усещания за силен тласък, подобен на взрив. Съдържанието на втората й подействало по съвсем друг начин. То предизвикало усещания за полуразрушен амфитеатър с огромни древни амфори.
Когато отворили кутиите, в първата имало парченца от стъкло на прозорец, разлетели се в момент на силен взрив, който отне в Йерусалим живота на десетки хора. В другата имало римски монети, намерени от археолозите във Витлеем.
В БЪЛГАРИЯ ИМА ХОРА, КОИТО БЕЗПОГРЕШНО ОТКРИВАТ ЗАГУБЕНИ ВЕЩИ И ХОРА
В нашата страна също има хора, които са способни съзнателно да проникнат в паметта на вещите. Буквално по късче от дреха или копче те помагат на следователите да „изчислят” не само външността на престъпника, но и къде се намира. Аз лично съм общувала с такива хора и имах възможност да се убедя лично в техните способности.
Подобни факти има много. Те са документирани и, естествено, предизвикват голям интерес от страна на учените. Нещо повече, науката все повече се приближава към обяснението на този феномен. Хайде да си спомним за времето, когато бяхме ученици, и за един красив опит в часовете по физика. На картонче изсипвахме железни стърготини, а под тях слагахме магнит: стърготините, като по команда, се построяваха по дължината на невидими магнитни линии. И даже след това да отстраним магнита, рисунката се запазва. Оказва се, че нещо подобно се случва и с нашите мисли и чувства.
По мнението на много учени, под действието на нашето излъчване микроскопични елементарни частици във Вселената, така, както магнитните стърготини, се построяват, създавайки в пространството неповторима рисунка – отпечатък на нашите емоции и мисли. Този отпечатък остава и върху предметите, които човек ползва. Тази следа не остава дълго. „Ние оставяме отпечатъка от личността си върху всичко около нас – силна енергийна следа, твърди докторът на биологическите науки П. П. Гаряев. – С такива следи буквално е пронизано всичко около нас – самата атмосфера, предметите, водата и въздухът. И следите не само на живите хора, но и на тези, които са напуснали този свят.”
ДНК НА ЧОВЕКА МОЖЕ ДА СЕ “ОТПЕЧАТА” НАВСЯКЪДЕ
Но ако всяка вещ има свойството да помни, то едва ли огледалото е изключение. Става дума за експерименти на учените от Института за проблемите в управлението на Руската академия на науките, на доктора по биологическите науки П. П. Гаряев и кандидата на техническите науки Г. Г. Тертишнов.
В процеса на изследванията си те се натъкнали на извънредно важен ефект.
Той бил открит случайно, когато изучавали биологично активните радиовълни, които се генерират от молекулите на ДНК. Образец от ДНК поставили между лазер и външно („студено”) огледало. Прекият и отразеният от това огледало лазерен лъч „се пропивал” с генетична информация и я излъчвал в радиодиапазона – в ефир се излъчвал радиовълнов спектър на ДНК. Само по себе си това е значимо откритие. (По същество това откритие говори за това, че животът на Земята е могъл да възникне в резултат на дистанционно радиооблъчване на нашата планета със спектри на различни ДНК от страна на други космически тела.) Но най-интересното е, че спектърът на ДНК продължил да се излъчва в пространството дори и след като са отстранили препарата от ДНК. Причината за този удивителен ефект се изяснила почти веднага: генетичната информация е била запаметена и след това е излъчвана от огледалата.
Последвалите експерименти установили продължителността на съхранение на тази информация в огледалото. Оказало се, че горещите лазерни огледала „помнят” информацията за ДНК в продължение на почти три часа, „хладното” (със стайна температура) външно огледало – сто пъти по-дълго – не по-малко от три месеца. И макар че това откритие е сензационно, то не зарадва много учените. Проблемът е в това, че „паметта на огледалата” им създава много проблеми.
Та нали старата генетична информация, „запечатана” в огледалата, им пречи в провеждането на други опити.
МЕХАНИЗМЪТ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ НА ОБРАЗИ И МИСЛИ
върху стъклото все още не е разгадан напълно.
Естествено, че изследователите се опитват да разберат механизма, по който се записва информацията в огледалата. Важно е да се знае това, за да може да се „чистят” ефективно огледалата след приключване на опитите. А, от друга страна, това е важно при разработването на перспективни теми. Например за организиране на дълготрайното съхраняване на генетичната информация.
Днес учените имат хипотеза, която обяснява записите в огледалата чрез ефекта на локализираните в тях фотони.
Очевидно е, че при определени условия запаметената информация може да се излъчва навън, учените предполагат, че това става за сметка на лазерното натрупване на „заседнали” в огледалото фотони. В резултат, смятат учените, напълно е възможно да последва импулсивна „стрелба” на запаметената от огледалото генетична информация.
Предполага се, че огледалата са способни да съхраняват в себе си не само генетична информация. Не е изключено да запаметяват и нашите емоции, чувства, мисли…
Особено – силните. Очевидно, че по време на болест, на силни нервни преживявания и други стресови ситуации, организмът на човека активизира дейността си. А значи, че и рязко нараства интензитетът на всички негови излъчвания (биофизични, генетични, емоционални).
Така те по-лесно се запаметяват от огледалото.
Но, за съжаление, ние често „зареждаме” огледалото с негативна информация. Даже и тогава, когато се вглеждаме в него, за да отстраним някои недостатъци. И откриваме, че прическата нещо не я бива, лицето ни е повехнало, дрехата ни стои опънато по тялото…
Не можем веднага да поправим всички недостатъци – и се отдръпваме недоволни.
Огледалото е запомнило всички наши емоции и само при най-малък повод ще ни ги върне с лихвата…
Днес, когато започваме да разбираме по-добре особеностите на огледалото, има смисъл по-внимателно да се вслушаме и в някои съвети на психолозите и козметиците. Например, по-рядко да се оглеждаме в огледалото, когато сме болни или преуморени, по никакъв повод да не се ругаем пред огледалото – „обидено” то ще ни припомни всичко това. Има и приятни препоръки: да се спираме пред него с усмивка, а преди да се отдръпнем – още веднъж да се усмихнем и да си пожелаем успех.
Усилената и възвърната от огледалото положителна нагласа ще ни помогне да преодолеем стреса, да си подобрим настроението, да се настроим за успех. Нали ние програмираме огледалото, а то – нас…
НЕМИЯТ СВИДЕТЕЛ ДАВА ПОКАЗАНИЯ
Разбира се, трябва добре да си помислим, преди да си вземем старо огледало. То може да е попило в себе си негативна енергия. Кой му е бил собственик преди нас? Каква е съдбата на предишния му собственик?
За това, че в дома ни е попаднало огледало с богата история, може да разберем по сънищата.
Изведнъж ще започнете да сънувате непознати и натрапващи се образи, да имате несвойствени желания, необясними страхове и т. н. Не е изключено те да са причинени от огледалото. Вероятно огледалото помни само състоянието, което се е породило в човека под влияние на дадена случка. То пази тази информация, но по-скоро като смислова, семантична. Огледалото помни смисъла. Именно този запомнен смисъл ще въздейства на психиката на този, който със собственото си излъчване ще застави огледалото да влезе в резонанс с него и ще сподели натрупаната информация. И тогава в съзнанието на човека ще възникнат образи, близки по характера си на тези, които са били записани преди това. Съзнанието само разшифрова и интерпретира смисъла на тези записи.
Но „оживяват” само тези образи, които са близки до личния опит и разбиране на конкретния човек.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: