Кое кара човека да рискува живота си? Защо хората се впускат в опасни авантюри, увличат се от екстремални видове спорт, гледат филми на ужасите? Кое ги движи: неизменното желание да погледнат смъртта в очите? Или човекът е заложник на своята зависимост от адреналина? Как да се бори с това и струва ли си да го прави?…
НЕСПОКОЙНОТО СЪРЦЕ
Преди десет години, когато в Париж чрез анкета били избирани кандидати за титлата „режисьор на века“, 33 % от парижаните гласували за „бащата“ на филмите на ужасите Алфред Хичкок и още 32 % – за Стивън Спилбърг, който също обича да плаши зрителя. Тайната на успеха на режисьорите се крие не толкова в художествените достойнства на техните филми, а в онова биохимическо въздействие, което киното оказва върху хората. Американски лекари дори твърдят, че филмите на ужасите са полезни за здравето – техните фенове по-малко боледуват и живеят по-дълго от любителите на другите киножанрове. Те уточняват, че човек трябва истински да се изплаши.
Никой не спори, че зрелищната смесица от страх и кръв изкривява душата, и въпреки това изследователите имат сериозни основания да твърдят, че адреналинът е много полезен за физическото здраве. Забелязали ли сте например, че пред вратата на стоматологичния кабинет болният зъб обикновено спира да ви боли? Причината е във вашия страх. И по-точно – в хормоните, които се изработват в организма под въздействието на страха. Човекът така е устроен, че в случай на опасност в кръвта му се впръсква естествен наркотик, който намалява болката. И неговото въздействие може да бъде толкова силно, че попадайки под автомобил например, пострадалият не само се опитва да стане, но дори, без да усеща при това болка, върви с счупените си крака. Лекарите наричат този феномен травматичен шок.
Ние крещим от ужас, когато виждаме на екрана на телевизора спортист, който неуспешно се приземява при ски-скокове. Според зрителя, дори той да не си е счупил всички кости, болката от удара със сигурност няма да му позволи да се изправи… Но той става и се подготвя за следващия си опит. Затова пък падналият на равно място гражданин, който не може да се изправи без чужда помощ, бива откаран в „Бърза помощ“… Едва ли тук причината е в умението да се пада. По-скоро всичко зависи от състоянието на душата, и по-точно – от състоянието на кръвта, в която присъства естественият наркотик. В съвременния свят, залят от продукция, създаваща за потребителя максимален комфорт, човек измисля все нови и нови начини за получаване на адреналин. Някои го търсят в радостта от новите знания, други, утолявайки – адреналиновата жажда, устройват скандали, а трети се катерят по върховете на планините, спускат се в дълбините на моретата, скачат от мостовете с бънджи, реят се в небето с парашути… Екстремалните видове спорт, които позволяват да се достигне пределът на човешките възможности, стават все по-популярни сред младежите. Скоростта, височината, дълбочината, различните видове опасности всичко това е с цел човекът да преодолее самия себе си, своя страх, за да може на предела на възможностите си да изпита с нищо несравними чувства и усещания!… И макар всеки екстрийм изначално да е свързан със смъртоносен риск и тежък травматизъм, всичко това изглежда второстепенно за истинския екстремал в сравнение с наградата за риска – истеричното чувство на възторг…
ХОРМОНЪТ „БИЙ ИЛИ БЯГАЙ“
Когато станем участници в събития, които провокират стрес, нашата вътрешна химическа лаборатория веднага включва процес на самозащита на организма. Едновременно с обезболяващите хормони надбъбречните жлези впръскват в кръвта доза адреналин. Именно благодарение на това вещество в минути на опасност хората извършват чудеса: прескачат високи стени, повдигат немислими тежести, разкъсват с ръце въжета…
Адреналинът е едновременно и допинг, и жива енергия. Той е отговор на организма на всяко неблагоприятно въздействие и изпълнява функция по мобилизация на организма за екстрени действия в извънредни ситуации. Неговото секретиране в повечето случаи се провокира от две емоции – страх или гняв. Те се превръщат в сигнал за мозъка: „Събери всички сили!“. Мозъкът, на свой ред, изпраща сигнала: „Напрегни мускулите, за да избягаш или да нападнеш“ (именно затова адреналинът често бива наричан хормон „бий или бягай“). След което идва ред на вегетативната система: тя осигурява мускулите с голямо количество кислород и хранителни вещества, което води до увеличаване на силата и честотата на сърдечните съкращения, до повишаване на артериалното налягане и работоспособността на мускулите… Този механизъм се е формирал у човека преди хилядолетия, когато животът му е протичал в условия на постоянна заплаха. Но механизмът на изработването на бойния наркотик „бий или бягай“ не е бил отменен. Сега, когато си седим в удобното кресло и гледайки екрана, изпитваме ужас, организмът не може да преработи адреналиновата енергия. Започва загряване, температурата на тялото се повишава с около един градус, включват се механизмите за терморегулация и човек се изпотява – сигурен признак, че авторите на филма са постигнали своята цел…
АДРЕНАЛИНОВИТЕ НАРКОМАНИ
Инстинктът за самосъхранение, който предпазва човека, е създал за него понятието „граница на възможностите“. И ако ние се опитаме да преминем тази граница, всеки път изпитваме върху себе си действието на адреналина. Тези усещания са толкова силни, че жаждата за тях кара хората да се впускат в най-опасните и рисковани начинания. Появило се е даже определението „адреналинов наркоман“, с което се обяснява прекаленото влечение на някои хора към действия, опасни за живота и здравето им.
Отнася ли се това до всички любители на силните усещания? Разбира се, не. Спектърът от стимули, които подтикват хората към участие в рисковани мероприятия, е значително по-широк и дълбок по своята емоционална същност. Да, силни усещания от секретирането на естествения наркотик изпитват всички, но наркомани става само онези, които не са способни да контролират своите желания.
Впрочем, жертва на адреналиновата зависимост не винаги се става по собствена вина. Израелски лекари стигна ли до извода, че склонността към риск и приключения – макар че не е болест, но все пак аномалия – е заложена у някои хора още на генетично ниво. Търсенето на остри усещания се диктува от специален ген, който отделя в мозъка фермента допамин. Този ген бил открит при хазартните играчи, автомобилните състезатели, както и при… алкохолиците и наркоманите. Професор Марвин Зукерман определил, че при такива хора по природа е понижено и съдържанието на друг фермент – тираменаза, отговарящ за остротата на чувството за удоволствие. Според Зукерман е възможно именно недостигът на тираменаза, желанието да се доведе концентрацията на това вещество до нормата, тласка такива хора към опасни и рисковани начинания… Излиза, че всички знаменити първопроходци, мореплаватели, покорители на въздушни и безводни пространства са хора, страдащи от недостиг на определени ферменти и изкуствено стимулиращи допълнителното секретиране на тези вещества? Едва ли трябва да се разсъждава така. Може би при някои е налице ген, отделящ допамин, и дори е имало понижено съдържание на тираменаза, но за великите дела тези хора са били тласкани не от физически, а преди всичко от моралните си качества. Не трябва да се забравя, че ако нямаше такива смелчаци, нашата цивилизация просто не би се състояла.
Влечението към силните усещания само по себе си може да се оцени като положително или отрицателно качество на човека. Всичко зависи от това, по какъв начин се реализира то. Различните хора стимулират изработването на необходимия на човека адреналин по различен начин. Алпинистът, покоряващ височините; ученият, направил откритие; спортистът, счупил световния рекорд… А редом до тях са садистът, измъчващ своята жертва; крадецът, ограбващ дома ви; хулиганите, пребиващи тийнейджър… Всеки от тях получава своята доза адреналин. Така че едва ли трябва адреналиновата зависимост да бъде белязана само в отрицателни тонове. Във всеки случай тя е повод да се замислим…
ЗНАЙ МЯРКАТА
Адреналинът играе важна роля в жизнената дейност на организма. Още в края на XIX век англичаните Оливър и Шефер изказали предположението, че надбъбречните жлези отделят в кръвта вещество, което участва в регулацията на функциите на сърдечносъдовата и нервната система.
\
Опитните животни загивали няколко часа след отстраняването на двете жлези. При тях падало почти до нула кръвното налягане, а пулсът ставал много бавен – тоест наблюдавало се отслабване на дейността на двигателния механизъм на сърцето. Но когато на такова животно впръсквали във вената воден извлек от надбъбречна жлеза, неговото кръвно налягане се повишавало, а дишането и пулсът му се връщали в нормата. Това продължавало от 10 до 30 минути, след което всичко се повтаряло отново. Поредната доза довеждала животното в норма, но когато инжекциите спирали – то загивало.
А когато на опитното „зайче“ запазвали поне едната от надбъбречните жлези, за възстановяване на работата на сърцето било достатъчно само едноразово въвеждане на адреналин.
На основата на тези и други опити били направени изводи за жизнената важност на адреналина за човека и били създадени препарати, които сега се използват по време на реанимация на хора при спиране на сърцето. Но приложението на адреналина в лечебната практика нееднократно водело и до летален изход. В превишени дози или въведен подкожно, той е силна отрова, която по разрушителното си действие е съпоставима със знаменитата отрова кураре. Наистина, при отравянето с кураре изкуственото дишане може да спаси умиращия, а при отравяне с адреналин вентилацията на белите дробове е безсилна.
Но това не означава, че трябва да се страхуваме от секрецията на това високотоксично вещество в нашия организъм. То според учените удължава живота на хората. Според специалисти от Британската школа по изучаване проблемите на здравето на нацията при Харвардския университет хазартните лотарии, играта на карти, посещението на кино и на магазините удължава живота на възрастни хора. Професор Томас Глас и неговите колеги наблюдавали в течение на 13 години 2800 старци и стигнали до еднозначния извод, че възрастните хора, в чийто живот присъстват хазартът и силните емоции, се чувстват значително по-добре от своите връстници. Малките вълнения стимулират работата на сърдечния мускул, изпитващ с годините недостиг на адреналин. „Разбира се, след нашето откритие старците не трябва да се спускат към най-близкото казино и да проиграват пенсиите си – казват учените. – Но настоятелно препоръчваме на лекарите от Обединеното кралство да „предписват“ на подопечните си в преклонна възраст режим, на живот с малки приключения и приятни вълнения.“
Да, колкото и да е парадоксално, страхът или гъделичкащият нервите риск могат да бъдат полезни за здраве то. Главното е да не се прекалява и да не се забравя, че по този на чин се изразходва запасът, предназначен за крайни случаи. Така например при прекалено чести къпания в ледена вода се наблюдава привикване към естествения наркотик, секретиран в кръвта. С всяко къпане на организма е необходима все по-голяма доза за постигане на необходимия ефект. В резултат следва изтощение на хормоналната система и от там – изсъхване на надбъбречните жлези, нарушаване на пикочо-половата функция. Същото става и при увличане по други начини на изкуствена стимулация на секретиране на адреналина. Така че във всичко трябва да се спазва златната среда…
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: