Почиващите на италианските плажове отдавна са свикнали с това, че заедно с хората като спасители работят и… кучета. Те спасяват давещи се и получават възнаграждение също като своите двукраки колеги.
Със спасяването във вода се занимават огромни нюфаундленди, които са завършили необикновено учебно заведение. Идеята за създаването на академията за кучета водни спасители хрумнала на Феручио Пиленге, жител на Бергамо, след като през 1988 г. в ръцете му попаднала интересна старинна книга за едри кучета, които били развъждани на остров Нюфаундленд. Те плавали заедно с моряците и рибарите, изтегляли тежките мрежи и падналите в ледената вода хора и вършели безброй други полезни неща. Представител именно на тази порода спасил Наполеон, когато паднал от лодката по време на завръщането си във Франция от остров Елба.
Не по-малко знаменит нюфаундленд плавал на „Титаник“. Неговият стопанин, старши помощник-капитан на трансатлантическия лайнер, се отправил към дъното заедно с кораба. Кучето не само оцеляло в студената вода, чиято температура през нощта паднала под нулата, но и цели три часа показвало на една от спасителните лодки пътя към кораба, бързащ да помогне на претърпелия корабокрушение „Титаник“.
Феручио Пиленге искал да научи своя нюфаундленд да спасява хора във водата, но с удивление открил, че никой никъде и никога не се е занимавал с такова обучение и поради това никой не знаел как трябва да се води дресировката.
Независимо от това, че във водата нюфаундлендите се чувстват почти толкова уверено, както и на сушата, само инстинктът на кучето не е достатъчен, за да се хвърли то да спасява потъващ човек, който при това може и да повлече своя четириног спасител към дъното. Години били нужни, за да се разработи методика, базирана на безброй опити.
„Моите кучета и досега са единствените на света, които могат да скочат в морето от борда на вертолет – не без гордост споделя Феручио Пиленге. – Не си мислете, че това е толкова лесно. За кучетата това не е просто скок от високо. Не бива да се забравя и за отвличащия шум от двигателите на вертолета, вятъра с вълните, които вдигат негови те перки, и много други пречещи фактори.“
Обучението в кучешката академия продължава около 3 години. Днес десетки випускници на Феручио Пиленге патрулират по италианските плажове от Венеция до Сардиния и вече са спасили живота на стотици хора.
Но какви са тези изключителни кучета, способни да мерят сили с водните стихии?
Разказват, че веднъж Бог решил да огледа всички свои творения и тогава на остров Нюфаундленд, на който бушувала силна буря, видял как местните риболовци, хора сурови и свикнали с трудностите, мъжествено се борят с природната стихия, докато зимните студове и безпощадният прибой взимали своите жертви.
Бог гледал човешките мъки с безкрайно състрадание и мислил как да облекчи живота на островитяните. Той търсил сред всички създадени от него твари, но все не намирал някой, който да помогне на тези хора. Тогава решил да сътвори ново същество. Взел тяло на мечка, чиито кости добре подхождат за тежка работа и чиято гъста козина може да устои на пронизващия студ на остров Нюфаундленд. След това решил да смекчи този силует с гъвкавите, подвижни линии на морския лъв с неговите превъзходни способности за плуване и бързо плъзгане по вълните. А когато Бог погледнал към морето, там видял играещите делфини, весело следващи корабите. Техните ласкави, добри очи говорели за открития им характер. Нещо повече – те така обичали хората, че често ги спасявали в морето. Те също станали част от новото създание. Постепенно изпод ръцете на Бог се появило великолепно същество с блестяща черна козина, могъщо и нежно едновременно. Това ново животно трябвало да притежава вярност и преданост, да бъде изпитан и честен приятел, за да живее редом с човека, и да бъде готово да пожертва живота си за своя стопанин. И в момента, когато Бог сложил в неговите гърди сърцето на куче – това наистина станало! От този ден жителите на Нюфаундленд имали до себе си мъжествен другар, винаги пълен със сили, винаги верен – нюфаундленда!
Легендата си е легенда, но една от най-важните особености, привличаща повечето любители на тази порода, е именно характерът на нюфаундленда. Във всички прояви на своята кучешка „душа“ нюфаундлендите са толкова самобитни, че тук, без съмнение, става дума за породен признак, а не за случаен набор от единични фактори. Авторите на старинни монографии, макар и да били склонни да очовечават обектите на своите изследвания, много точно оценявали характера им.
„Нюфаундлендът е способен да проявява изтънчени чувства по отношение на хората и животните – пише Алберт Хайм. – Той не е егоист, постоянно се съобразява с останалите, тактично сравнява своите действия с онова, което правят другите, не търпи принудата и не отговаря на грубостта с грубост. Лекомислието, непоследователността и подлостта са му напълно чужди. Това куче осъзнава своята важност, но не е суетно и горделиво; великодушно и добросърдечно, то винаги е готово да помогне на слабия и винаги жертва своите желания заради другите, то е безкористно и не проявява никаква ревност. Притежавайки такъв спокоен, благороден характер, то многократно превъзхожда в това отношение повечето други породи.“ Може, разбира се, да упрекнем Алберт Хайм в пристрастие и склонност към преувеличение, но само ако не познаваме удивителния характер на нюфаундленда и неговата история.
Породните особености в характера на нюфаундленда са неразривно свързани с неговото изконно предназначение. Предците на съвременните нюфаундленди никога не са били ловни кучета, поради което в тях съвсем не са развити инстинктите за проследяване на жертвата, нейното преследване и умъртвяване. Нюфаундлендите смятат дребните животни и птици не за плячка, а за обект, който има нужда от защита.
В продължение на цялата история на съществуване на породата нюфаундлендът никога не е бил агресор – неговата професия на спасител е несъвместима с недоверчивостта и злобата. Но не бива да се мисли, че това куче не е способно да се справи с охраната на дома и не може да се погрижи за себе си или за своя стопанин. Не бива да се смесват две различни понятия: злобното куче съвсем не е задължително да бъде смело; куче, което хапе, далеч невинаги ще защити човека при опасност. Нюфаундлендът, намиращ се в своя дом, на двора или в градината. съвсем не е по-лош пазач от всяко друго куче, породисто или безпородно. Това, което отличава нюфаундленда от другите породи, е неговата способност самостоятелно да взима решения, без да дочака подсказване от човека. Тази способност се е изработила в протежение на много поколения работни кучета спасители, помощници на рибарите. Уникална е не само страстта на нюфаундлендите към водата – обучените спаньоли и лабрадори също с удоволствие влизат във вода. Удивително е това, че даже тези нюфаундленди, които никога не са били дресирани за спасителна служба, проявяват явно безпокойство, наблюдавайки къпещи се хора, и в критични моменти сами се хвърлят на помощ.
Цялата енергия на нюфаундленда, цялото му внимание и всички негови чувства са насочени към човека. Може без преувеличение да се каже, че смисълът на живота на това куче е служенето на човека, постоянната готовност да се притече на помощ. В домашни условия това често се изразява в стремежа нещо да се донесе, да се подаде. Дори когато иска да привлече вниманието към себе си, нюфаундлендът не лае, а донася на стопанина си някакъв предмет.
Всеки, който е живял с нюфаундленд, знае, че с него може да се беседва като с истински приятел: той винаги внимателно се вслушва в думите на човека, способен е да усеща и най-незабележимите промени в интонацията на познатия глас, долавя едва забележимите жестове и най-често вярно разбира какво се иска от него. Въобще нюфаундлендът по-добре реагира на молба, отколкото на заповед – този спокоен, уравновесен пес изисква към него да се отнасят като към равен и с уважение. Косматият гигант не е ревнив, но е много обидчив – грубото му навикване за него е болезнено като удар с камшик, след което той за дълго се затваря в себе си, демонстрирайки с целия си вид, че не желае да разговаря с вас.
Нюфаундлендът е мълчалив по природа. Дори по време на игри той рядко дава воля на гласа си. Посрещайки любимия стопанин на прага, показва радостта си по всякакъв начин, само не с лай. Ако един нюфаундленд залае, значи се е случило нещо извънредно.
