Разпространяването на информация за живота на други хора може да е само безобидно бърборене. Но може и да носи определени вреди или да подсказва лични проблеми.
Къде е разликата спрямо проявата на внимание?
Съществува, разбира се, напълно добронамерен интерес, който се проявява чрез задаване на въпроси за някого – директно на него или на общи познати. Клюкарстването е нашият коментар за това, което сме чули или на което сме били свидетели, и винаги е в отсъствието на обекта на разговора. В случая, когато сме загрижени, ние само споделяме това, което знаем, а при клюкарстването подаваме информацията с определена цел: да дискредитираме някого, да разкрием тайна или непроверени факти.
Защо разпространяваме клюки?
Всеки човек в по-малка или по-голяма степен се поддава на импулса да сподели с приятели и близки някоя „клюка“. Тя може да е свързана с публична личност или общ познат, тема и лице, които вълнуват разговарящите. Когато става въпрос за публични личности, клюкарстването има за цел да покаже, че въпреки тяхната популярност не са чак такива звезди, че и те живеят в реалния свят и имат същите проблеми като нас. Ако клюките са просто с цел разтоварване и информативни, е едно, но ако са насочени наистина да разрушат нечий авторитет и ги приемаме за чиста монета, ситуацията е съвсем различна. Когато става въпрос за общ познат, разпространяването на клюки има друг смисъл – показва по някакъв начин, че хората не могат да оставят скрити тайните си. Общото е, че човек подсъзнателно се успокоява, принизявайки обекта, за когото говори, и изпитва удовлетворение, че по някакъв начин е равнопоставен с него. Проблем има, когато клюкарстването се превърне в доминиращ начин на живот. Тогава практикуващият „словесния грях“ придобива някои общи характеристики с патологичния лъжец. Проблем е, ако човек се опитва да спечели вниманието на околните, измисляйки си неверни истории. Такова поведение води единствено до засилване на стремежа към търсене и изобретяване на нови клюки. По този начин авторът им още повече се откъсва от възможността да се изяви, тъй като се фокусира извън себе си, вместо да се докаже с личните си умения и заложби.
Кои хора са по-податливи да клюкарстват?
Най-активните клюкари са тези, които нямат с какви свои лични качества да изпъкнат. Единственият им вариант да бъдат забелязани е като черпят от ореола на хората, за които говорят. Принизявайки обекта на клюките си, те изпращат и посланието: „Аз също имам какво да кажа.“ Разпространението на клюки е до някаква степен израз на скрита агресия. Чрез негативното бърборене за някого се накърняват неговите постижения и качества. Но е мит, че жените са по-големи клюкарки. Категорично и двата пола се занимават с това еднакво. Жените обаче го правят по-демонстративно, докато при мъжете клюкарстването е в по-тесен кръг. Има полова разлика и в подбора на темите – сред жените клюките са в широк кръг от проблеми, докато при мъжете обикновено са насочени към теми, които помагат на разпространяващия клюката да изпъкне и да подчертае собствените си достойнства.
Как да реагираме спрямо клюкарите?
АКО наш познат има такава склонност и желанието ни е да му помогнем, а не да го огорчаваме – не е добре директно да му заявим: „Ти си клюкар“. По-подходящо е да кажем, че това е непроверена информация или че ние самите хвърляме око на жълтите новини, но не ги приемаме безрезервно, а просто се разтоварваме. Ако ние сме обект на клюки – това е много трудна и деликатна ситуация. Добре е да се опитаме да установим източника на неприятната информация и мотивите му за това. Ако отговорим по същия начин, това е своеобразно обявяване на война, която може да продължи до безкрай. Алтернативата да си затворим очите и ушите също не е добро решение, защото демонстрира съгласие със ситуацията. Единственото, което ни остава, е да се опитаме чрез поведението си да променим нещата. Можем да споделим с хората, че знаем какво се носи, с хумор и да покажем косвено, че това не ни засяга, защото нещата в действителност са различни.
