Чудеса.net
Чудо само по себе си е как природата ни дарява и с морски, и с планински въздух, и с красота на едно място – в Странджа. А култовете и обредността на траки, римляни и християни са запазени в останки от светилища, параклиси и легенди.
Мозайка от чудеса
Град Малко Търново е отдалечен на 76 км южно от Бургас и на 470 км югоизточно от София. Само 7 км го делят от границата ни с Турция.
На 10 км от него (в посока Царево) е тракийското скално светилище в местността Каменна бърчина. То представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа скали, заобиколени от впечатляващи панорамни гледки. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основа има тесен процеп – „провирало“. Съществува поверие, че успешно пролазилият през него човек се избавя от болести и беди и ще бъде здрав през цялата година.
За лековита се счита водата от извора до параклиса „Св. Богородица“, построен в местността Църногорово – на около 4 км югоизточно от Малко Търново. Интересни тайни разкрива и тракийският култов комплекс в местността Мишкова нива. Намира се на югоизточния склон на връх Голямото градище (710 м н.в.), на около 3 км югозападно от града. Комплексът е включвал куполна гробница светилище, укрепена сграда (жилище на обслужващите храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. А на 3 км северозападно от странджанския град по склона на невисок хълм в местността Пропада има уникален тракийски некропол и гробница.
Чудодейният ореол на Пейковското манастирче
Сред обработваемите земи на Малко Търново, скрита от гъста широколистна гора, е местността Църквището. Разпознава се по чешмичката и параклиса „Свето Рождество Богородично“, или Пейковското манастирче, както го наричат местните хора. В Странджанско е запазена традицията да се тачат светците по т.нар. „стар стил“, т.е. 13 дни по-късно спрямо църковния календар. Затова вместо на осми храмовият празник на „манастирчето“ е на двайсет и първи септември. На този ден там пристигат хора от цяла България. Само семействата, които дават курбан в чест на Богородица, са не по-малко от петнайсет.
Но върволицата от хора край „манастирчето“ не секва никога, както е видно по вечно отрупаната с дарове чешмичка. Според наближилата осемдесет години Мара Мутафчиева от Малко Търново тази вода е изцерила мнозина. Сладкодумната жена е внучката на Мара Калоянова, която първа разбрала, че изворчето в местността Църквището е чудотворно. Било някъде около 1910-1911 г. Тогава Мара Калоянова, последното останало живо от девет деца в семейството, се разболява тежко и изпада в безсъзнание. До деня, в който се сепва от силния плач на майка си. Мара почти сърдито попитала какво става, защо я изтръгват от хубавия й сън. В него тя стояла край изворче, близо до Пейковските колиби. Във виденията й там имало гьол, в който била затънала красива бяла кобила. Но щом Мара се протегнала да я хване за юздата, кобилата се превърнала в малко момиче. И й казала: „Не се плаши, аз съм Малка Света Богородица. Оттук пия вода, пък на Църквището лежа.“
Обнадеждени, близките завели болната на точното място от съня й. Налагали я с компреси от калта и я обливали с водата от аязмото. Като че Дева Мария наистина помогнала на младата тогава Мара Калоянова. И тя оздравяла.
След този случай хората каптирали водата от аязмото и още през 1911 г. направили параклис на това място. Майстор на „манастирчето“ и на чешмата бил Стоян Кепенеров, а чирак -Недялко Симеонов, който издълбава на чешмата чашка с надвесени над нея две пиленца и надпис: „Заповядайте, господа!“ Отбелязана е и датата 12.08.1912 г. През 1940 година на чешмата е направен основен ремонт, като се заменят грънчарските кюнци с водопроводна тръба и се поставя каменно корито.
Така и до днес хората от Малко Търново се грижат за святото място – някои помагат с пари, други с труда си. През 1999 г. се построява и нов параклис на чудодейното място. А хора от близо и далеч продължават да идват, за да оставят болежките си там. И болни, и здрави пият от водата, обливат се с нея и се мажат с калта. И си тръгват с надежда, че са загърбили болестите.
А Мара Мутафчиева все се връща при Пейковското манастирче – да го нагледа, нали баба й я заклела: докато в жилите й тече от нейната кръв, да не оставя „манастирчето“ и чешмичката да се затрият и с грижата си за святото място да напомня, че чудеса се случват, когато има хора, които да повярват в тях.
Как се стига до него?
Тръгва се по главен път Бургас – Малко Търново. На 70 км от Бургас и на 3 км преди Малко Търново вляво от пътя има указателна стрелка „Манастирче Пейково“. Оттам тръгва горски път (проходим за леки автомобили), по който след около 500 м се озовавате до самия параклис. Ако искате да пренощувате, в с. Бръшлян (архитектурно-исторически резерват), което се намира на 7 км от отбивката за „манастирчето“, има много къщи за гости, както и хотелски комплекс с капацитет 43 места. В Малко Търново също има къщи за гости, както и два малки семейни хотела. Телефонът за подробна информация на Дирекцията на природен парк „Странджа“ е 0886 399 658.
