БАЧКОВО

Иконата на Света Богородица опрощава греховете и лекува

Село Бачково се намира в подножието на северните склонове на Източните Родопи, на 8 км от Асеновград по шосето Пловдив – Пампорово. През него минава река Чая, известна още като Чепеларска или Асеница.

Над селото, на десния бряг на реката, се издига Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“ – исторически паметник, съкровищница на средновековното и възрожденското религиозно изкуство и притегателен център за хиляди поклонници от България и чужбина. Неслучайно Бачковският манастир се слави като втори по големина и важност в България след Рилския.

Манастирът е основан през 1083 г. от двама братя – грузинците Григорий и Абасий Бакуриани, военачалници във византийската войска.

Най-ценната му реликва е чудотворната икона на Божията майка, подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици. И до днес тя стои отдясно, при входа на манастирската църква, на специален трон, издигнат на три стъпала над пода. При влизане вярващите се покланят най-напред пред нея, отправят й своите молитви и поднасят дарове на благодарност.

Друга забележителност на манастира са редките дървесни видове, сред които се откроява дървото джинджифил (джинджифир, както го наричат в манастира), Diospotos lotos, което расте в северния двор. Плодовете му зреят през януари и се използват при приготвянето на прочутата манастирска ракия „джинджифирка“. Освен това се вярва, че тези плодове имат чудотворни свойства – помагат при забременяване на бездетни жени.

Според някои историци в манастира е погребан патриарх Евтимий Търновски, заточен и починал тук след падането на Търново под османска власт. Смята се, че гробът му се намира под свода на старата църква „Свети Архангели“, към която впоследствие е пристроен храмът „Успение Богородично“. Днес на мястото е поставена плоча в памет на великия българин.

Храмовият празник Успение Богородично

Бачковският манастир се посещава масово на всички големи християнски празници, но особено тържествено се чества храмовият празник Успение Богородично (Голяма Богородица, 15 август). Още от предния ден тук пристигат стотици поклонници от различни краища на страната. Манастирът остава отворен през цялата нощ и много от богомолците преспиват в църквата и по околните чардаци. По традиция на Голяма Богородица тук се събират и много роми християни от различни краища на страната. Те пристигат още от предния ден, някои с коне и каруци, други с автомобили – и разполагат лагера си от двете страни на реката, под манастира. На самия празник, посещават службата в църквата и правят курбан, придружен с песни и танци.

Чудотворната икона на Божията майка

Специфичен е празникът на втория ден на Великден, свързан с чудотворната икона на Света Богородица. Преданието разказва, че иконата сама прелетяла от Грузия и кацнала в малка пещера в скалите над манастира, в местността Клувията. Била открита от две овчарчета, които забелязали, че мястото излъчва необикновено сияние, и известили манастирското братство. Монасите пренесли светинята в манастира и я поставили в олтара на църквата. За всеобща изненада на сутринта се оказало, че е изчезнала. Намерили я на старото й място на Клувията и я върнали обратно, но тя отново „избягала“. Говори се, че дори я приковавали с вериги, но и това не било в състояние да я спре. Три нощи подред иконата се връщала на Клувията, докато най-накрая един от монасите сънувал сън. Явила му се Света Богородица и поръчала да я поставят в църквата, вдясно от входа – да посреща първа вярващите и да им помага в нужда. Щом изпълнили заръката, иконата престанала да „бяга“ и започнала да прави чудеса. Вярва се, че чудесното намиране на иконата е станало именно на втория ден на Великден, затова тогава се прави литийно шествие, при което чудотворната икона се носи от манастира до Клувията, където е изграден малък скален параклис. Рано сутринта тя се сваля от трона й и се поставя на специална носилка, като се обкичва с цветя и зеленина. После се изнася на двора под тържественото биене на църковните камбани и там се подреждат участниците в литийното шествие. Най-отпред върви монах с клепало, след него игуменът и манастирското братство в тържествени одеяния, после носилката с иконата и обикновените богомолци. Вярва се, че който носи иконата, ще получи опрощение на греховете си и изцеление. Затова около нея се тълпят множество хора и всеки се стреми да я поноси замалко или поне да я докосне. Цветята от венеца на иконата също имат чудодейна сила и всеки поклонник отнася по стръкче със себе си за здраве и късмет.

Шествието се отправя по посока на Клувията, като спира на няколко определени по традиция места – местата, където по предание монасите са почивали, докато са я носили за пръв път към манастира. Иконата се изнася до параклиса „Свети Архангел Михаил“ над самата пещера (която е прекалено тясна да побере вярващите) и там се оставя за поклонение, като се провежда тържествена служба. След това идва време за курбана. Вторият ден на Великден се счита за празник на Бачково, тогава се прави и селският сбор. Следобед шествието поема обратно, но по друг маршрут. В манастира игуменът произнася слово и иконата се връща на мястото й.

ПРЕДАНИЯ ЗА ЧУДЕСАТА

Многобройни са разказите за чудеса, извършени от Божията майка на това свято място, които и днес се предават от уста на уста между вярващите. Ето едно, за което свидетелства старият монах, отец Поликарп, вече покойник: „Знам за едно чудо, станало пред Света Богородица, и то е било доста отдавна. Се говореше по предание в манастира, че една жена с малко бебе отишла горе на Клувията, както ние я казваме, където е намерена иконата. И като се качвала по стълбите нагоре, изпуснала детето. А долу са камъни. И са уплашила жената, тича надолу, реве и смята детето за убито. Когато слиза долу и го видяла, то било невредимо.“ Дълго време отец Поликарп смятал тази история за легенда, докато един ден случаят го срещнал с жената, 6 която след години се превърнало спасеното по чудо пеленаче: „Аз бях, казва, същото бебе. Когато паднах и ма изпуснала майка ми.“ Разсъждавайки върху тази необикновена случка, хаджи Славчо Кисьов, богослов и историк, дългогодишен секретар на Бачковския манастир, заключва: „Ами знаете ли, ако питате някой атеист, той ще ви каже, рационално разсъждавайки, че по Всяка Вероятност пелените са били така по-дебели, по-сложни и детето е останало живо. Но вярващият Във всички случаи ще каже, че го е съхранила и запазила Света Богородица. Тук вече обясненията зависят от гледната точка.“