Болестта най-често е наследствена, но може да се провокира и от храни и напитки
Нерядко мигрената се превръща в хипертония, установили медиците
Съвременните изследователи са установили, че от мигрена обикновено боледуват хора, способни да поемат отговорност, взискателни към себе си и другите и стремящи се към високи резултати – тези, които не само в училище, но и във всяка друга работа можем да наречем отличници.
Мигрената или хемикрания (от гръцки hemi – половина и kranion – глава) атакува хората в детството или юношеството им и достига пиковата си точка, когато те са между 20 и 35 години. Забелязана е наследствена предразположеност към това заболяване – при повече от 90 на сто от случаите болестта се развива у тези деца, чиито баща, майка или и двамата родители са страдали от мигрена. С възрастта тя става по-слабо изразена и се появява по-рядко, но, за съжаление, често се сменя от хипертонична болест с увреждане главно на съдовете на главния мозък. Бащата на медицината Хипократ е нарекъл болестта “божие наказание”.
Мненията на учените за причините за мигрената са противоречиви. Освен наследствената, съществуват хипотези за ролята на особена патология на троичния нерв, за изменения на функциите на тромбоцитите, за колебанията на концентрацията в кръвта на “хормона на радостта” – серотонина. Като провокатори на мигренозния пристъп се изтъкват най-различни хранителни продукти и напитки: ядки, пушени продукти, домати, кашкавал, екзотичните плодове, подправките, кафето, кока-колата, алкохолът (особено шампанското) и т.н.
Заради особеностите на хормоналния фон жените страдат от мигрена 2,5 пъти по-често, отколкото мъжете. Нерядко първата атака на болестта при девойките съвпада с началото на менструацията, по-късно пристъпите се повтарят в предменструалния период или през първия ден от месечния цикъл. По време на бременност болестта е в ремисия. Лактацията (кърменето), дори продължително време, също защитава жената от мигренозни кризи, но скоро след това заболяването се връща, като става особено жестоко в периода на климакса.
С настъпването на менопаузата тежестта и остротата на мигренозните атаки обикновено намаляват, но не при всички. Около една трета от възрастните хора страдат от хемикрания до края на живота си.
ПРИСТЪПЪТ ЗАПОЧВА С УСЕЩАНЕ ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Проявите на мигрената са много характерни, затова нейната диагностика е лесна. Между пристъпите пациентите обикновено се чувстват съвършено здрави. Наличието на това заболяване в период на ремисия не се отразява на работоспособността им. Въпреки това в един момент без видима причина, или няколко часа след действието на факторапровокатор, настъпва продрома (предвестник) на мигренозния пристъп, по време на който болните изпитват някакво безпокойство, леко оглушаване. Малко по-късно в половината глава (оттук идва и другото наименование на болестта – хемикрания – половин глава) започва да се усеща нарастваща пулсираща болка, която бързо се превръща в непоносима.
Мигренозната криза понякога се сравнява с остра зъбна болка. Всякакви звуци, светлина, мирис – всичко усилва болката. Дори леките завъртания на главата, концентрацията на погледа върху нещо раждат усещането за остър пирон, забиващ се в слепоочието или челото. Сънливостта нараства, но болният не може да заспи, трудно му е да си намери удобно положение за главата. В периода на развитие на кризата болката мигрира (слепоочие-тил-чело), запазвайки хемикраничния си характер (разпространение в половината глава). Често се повяват тръпки, сърцебиене, сухота в устата, обща потливост.
Пристъпът може да бъде усложнен с гадене и повръщане. В 10-15 на сто от случаите мигренозната криза е съпроводена от невротични симптоми.
БОЛНИТЕ СЕ ОПЛАКВАТ ОТ
усещане на неприятна миризма като гниещо месо, развалени яйца и други подобни;
зрителни аномалии – поява на линии, спирали;
светлини пред очите;
стесняване на полезрението или рязко намаляване на зрението от болната страна.
Понякога по време на пристъпа се влошава и слухът. Често преди пристъпите и след тях се наблюдават тревожност, раздразнителност, умора, депресия, понякога се нарушава и говорът.
През първите години от заболяването артериалното налягане се запазва нормално или дори леко пада по време на пристъпа. По-късно по време на криза все по-често се открива повишение на диастоличното (долния показател) артериално налягане до 90- 100 мм живачен стълб. Това е верен признак за съдова дистония, която в напреднала възраст обикновено се трансформира в артериална хипертония.
При неадекватно лечение или изобщо липса на лечение продължителността на кризата е 12-72 часа, но дори най-силните и подходящи средства невинаги са в състояние да прекратят пристъпа.
