4 МИТА ЗА ДЕПРЕСИЯТА

Има цели 72 причини за възникване на неприятното състояние, установиха медиците

БОЛЕСТТА ВРЪХЛИТА САМО НЕДОВОЛНИТЕ

Хората, които изобщо не са склонни към депресия, са едва от 5 до 7 процента от цялото население на планетата. Психиатрите наричат такива хора “слънчеви натури”. Всички останали, уви, от време на време потъват в тъга. В началото на пролетта психологично некомфортно – при това без видим повод – се чувстват:

циклотимните личности – напълно здрави хора, но склонни към безпричинни колебания на настроението, прекалено чувствителни по природа. Те стават сълзливо-раздразнителни, оплакват се от липса на сили и главоболие. Тези хора са около 20 на сто;

хора със слаба вегетика. При тях на първо място са пристъпите на дистония, колебания на артериалното налягане и като следствие депресивното настройване. Те са около 15 процента;

има още една особена група депресии, която често се проявява сезонно – хормонозависими. Тяхна плячка стават хора в периоди на хормонален стрес (бременност, климакс), страдащи от заболявания на щитовидната жлеза.

ВИНОВНИ СА СИЛНИЯТ СТРЕС И ШОКЪТ

Много зависи от психотипа. Острият стрес може да предизвика посттравматична депресия, но не са редки случаите, когато шокът, обратно, спира депресивния пристъп. Останалите видове тъга в основата си имат най-често натрупване на негативи. Понякога, за да се “развърти спиралата” на болестта, на психолога се налага да проследи живота на пациента няколко години назад. При някои хора затегнатият стрес има чисто психични прояви – неприкрита депресия, развитие на фобии (всевъзможни страхове). При други той провокира заболявания на вътрешните органи. Психиатрите наричат това състояние маскирани или соматизирани (“сома” – тяло) депресии.

При холериците стресът най-често се маскира под формата на сърдечносъдови болести (хипертония, исхемична болест на сърцето, инфаркт), язва на дванадесетопръстника, урологични проблеми.

При меланхолиците депресията може да се прояви като язва на стомаха, астмоидни състояния, невродермити. Сангвиниците и флегматиците са помалко склонни към заболявания на нервна почва.

ЗА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМЕ, ТРЯБВА ДА ПРЕЖИВЕЕМ СИЛЕН СТРЕС

Има няколко ясно изразени признака, по които можем да определим, че е време да се обърнем към лекар (а депресията, за разлика от тъгата и потиснатото настроение, е сериозна болест, изискваща медицинска помощ):

лошото настроение, отпадналостта, невъзможността да се съсредоточим продължава повече от 5-7 дни и се засилва;

събуждате се вече тъжни, с лоши мисли;

депресивното настроение не съответства на обективната ситуация, тоест възниква на фона на общо благополучие;

нарушава се сънят – или дневна сънливост, или тежък нощен сън, ранно събуждане и невъзможност за повторно заспиване;

мисли за самоубийство – преки или от завоалиран тип “без мен на всички ще им бъде по-добре”, “не знам защо живея” и т.н.

АКО ПОТЪРСИМ ЛЕКАР, ЩЕ НИ НАТЪПЧАТ С АНТИДЕПРЕСАНТИ

При депресия невинаги са необходими антидепресанти! Важен е комплексният подход: психотерапия плюс индивидуално подбрани дози препарати. Универсална схема няма: астеничните депресии се лекуват с помощта на стимулатори, тревожните – с успокоителни. Болният не трябва да се натоварва с лекарства – той и без тях е разстроен и потиснат.

За нормализиране на процесите в нервната система са необходими микродози транквиланти и невролептици. От общите средства за поддържане на организма са необходими всички витамини от група В, С, фолиева киселина, а също и комплекси с калций и магнезий, селен и лецитин.

Болният не трябва сам да си назначава препарати. Някои от тях при неправилно приложение, напротив, задълбочават депресията! Към тях спадат:

невролептици от аминазиновия ред (аминазин, трифтазин). Те са предназначени за премахване на напрежението, бълнуванията.

Като странични действия могат да предизвикат апатична депресия, потиснатост, тъга;

бутерофенони (халоперидол, триседил). Могат да предизвикат понижаване на настроението и суетност;

транквиланти от бензодиазепиновия ред (седуксен, феназепам). Обикновено се понасят добре, но могат да предизвикат вялост;

атипични невролептици (сероквел, рисполепт, азалептин). Предизвикват безразличие, безучастност към събитията;

Антидепресантите също могат да провокират депресия, ако се предозират или има грешка в диагнозата. Например, ако лекарят е приел за невротична депресия волевото разстройство (абулия).