Преди няколко дни багер, копаейки канал за кабела на ретранслатор, извади на повърхността най-старите обработени от човешка ръка ювелирни камъни. Ако ползваме известната класификация на минералите, изготвена от големия руски учен Александър Ферсман, бихме могли да ги наречем и скъпоценни. Става дума за опал, хризопраз, планински кристал, карнеол, хелиотроп, пейзажен ахат и други красиви кварцови разновидности. И то не за едно-две или пет-десет неща, а за стотици на брой.
Но нека да припомним най-напред какви подобни находки са регистрирани досега.
Каменни късове са обработвани още преди повече от два и половина милиона години от Хомо хабилис (сръчен човек), появил се на територията на Африка. Хомо хабилис използва примитивните си остриета за рязане на месо, за трошене на черупчести плодове и за острене на пръчки. Милион години след него се появява Хомо еректус (изправен човек), който се заселва в пещерите и там с помощта на огъня започва да изготвя по-съвършени сечива, вече и от кремък. Впоследствие (преди 1,7 милиона години) Хомо еректус се разселва от Африка към Европа и Азия. Преди около 200 хиляди години този вид човеци започват да еволюират в Хомо сапиенс (мислещ човек). За първи път кости от тях са открити в германската долина Неандер, откъдето те получават името си неандерталци.
В ПЕЩЕРАТА “КОЗАРНИКА” КРАЙ БЕЛОГРАДЧИК
При разселването си към Централна Европа групи от прачовеци се настаняват и на Балканския полуостров, включително и на територията на днешна България. Едни от най-известните и със световно значение находки от това време (палеолит или старокаменна епоха – преди повече от милион години) са от пещерата “Козарника” край Белоградчик. Освен украшения от кост там са намерени и остриета, изработени от кремък. Подобни оръдия на труда са открити и в пещерата “Бачо Киро” край Дряново. Преди 100 хиляди години тя е населявана от неандерталци. Техни находки от същия тип се откриват и в пещерата “Темната дупка” близо до Карлуково – върхове за стрели, копия и харпуни. За разлика от палеолитните пещерни обиталища находището на изделия от този период край плевенското село Муселиево е на открито. Там са намерени много върхове на копия, обработени от двете страни, както и сечива с различна форма. Установено е, че хората не са живели на това място, а само са обработвали каменните късове – т. е. става дума за най-старата в Европа работилница за инструменти от този тип, датирана отпреди 50 000 години. Подобни сечива са намерени и на някои други места в Европа, например в Унгария и Франция. Всички те са изработени от кремък, т. е. от яспис. Единствено в находището край Хасково са използвани ювелирни материали. Несъвършенството на формите и начинът на изработка не поставят под никакво съмнение палеолитната възраст на изделията, въпреки че на мястото се открояват различни културни пластове. Сред произведенията на тукашните майстори фигурират стъргалки за кожа, ножчета за месо, гладилки, стривалки, брадви, върхове на стрели и други различни по форма и предназначение остри предмети. Суровината за всички тях е доставяна от различни места из целите Източни Родопи. Брадвичките са с фасетирани краища, което ги съотнася към неолита, т.е. новокаменната епоха. Те са с различни размери – дължина от 4 до 8 см и ширина от 3 до 5 см. Повечето от тях са изработени от базалт от поречието на Арда.
ОТКРИХА ДРЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ИЗРАБОТКА НА СЕЧИВА
По характер находището е подобно на муселиевското – то е на открито, производството е внушително – хиляди изделия. При всички случаи се касае за център за изработка на сечива, въпреки че тази теза не може да бъде потвърдена засега, тъй като никъде другаде не са открити тук произведени оръдия на труда. По-вероятно е да се приеме, че става дума за огромно по размер селище, възникнало още по време на разселването на прачовеците към Европа и просъществувало докъм четвърти век преди новото летоброене. Освен островърхи и остростенни предмети, срещат се и т. нар. ядра, от които са били откъртвани късовете. Формите са предимно плоски, размерите – от един до пет сантиметра. Материалите за изработката са толкова разнообразни, че един живот не би стигнал, за да се събере подобна колекция. Да започнем изброяването на скъпоценните камъни с различните видове опал – от изключително нежния млечен опал до полупрозрачните празопал и пъстър опал – всички донесени от арденското дефиле. Използвани са и късове минерализирани дървета от района на с. Чифлик. Срещат се розово-червени пейзажни ахати с черни петна, на каквито при двайсет и пет годишното ни обикаляне из Родопите не сме попаднали досега. Идва ред на карнеолите от долното течение на река Големица, на фантастичните коралити – тъмни, полупрозрачни и с бели прожилки от района на с. Кокиче. Следват петнист зеленожълт восъчен опал от околностите на Секирка, хризопраз и хелиотроп от Багрянка, жълт яспис с черни дендрити, прилични на снежинки, от хълма край с. Лале. Възхитителни са и белият като порцелан кахолонг, огненият опал, шоколадовият, напръскан със светли точки пейзажен ахат, жълтите и кървавочервените ясписи – всички от Ивайловградско. Минералните ножчета имат толкова остри ръбове, че при невнимателно докосване и сега можеш да си срежеш пръста с тях. Предназначението им е повече от ясно – за отрязване на месо, за изстъргване на кожи. Особено интересни са върховете на стрели – от халцедон и пейзажен ахат.
ПЪРВАТА В СВЕТА ПРОЯВА НА ТВОРЧЕСКИЯ ДУХ НА ПРАЧОВЕКА Е ОТКРИТА В БЪЛГАРИЯ
Разнообразието се допълва от цветен оникс, обсидиан, церагат, плазма, цели халцедонови миндали, късове от планински кристали, чиито върхове и стени са притъпени от използването им за различни цели. Вероятно с подобен инструмент е била оконтурена с вежди, очи, нос и уста глава на човек с големина на малка ябълка. За материал е послужил къс сив ситнозърнест пясъчник. Напълно възможно е това да е първата в света проява на творческия дух на прачовека. Сред предметите фигурира и пробит цилиндър, изработен от талк от околностите на Аврен. Интересен е фактът, че се намери само една ахатова геода, а са в наличност десетки каменни топки, получени с очукване от всички страни на къс едрозърнест кварц. Това показва, че през палеолита скалите на Източните Родопи все още са били покрити с вулканична пепел и пръст и прачовекът от това време не е имал възможност да ги добива и използва.
Сред многобройните разноцветни кварцови разновидности има и халцедон с кристали от фериерит върху него, какъвто се среща само в околностите на село Караманци. Има и късове опализирани дървета от района на с. Сусам.
Безспорно сред най-интересните находки е късче коралит, оцветено в синьо-зелено.
То не е използвано за работа и е сигурно, че най-вече с цвета си е впечатлило притежателя си. Този факт не се нуждае от коментар – отношението към живота още от неговото възникване е включвало любопитство и преклонение пред необикновеното!
Вероятно по същата причина сред уникатите фигурират и няколко зелени актинолитови кристали от Авренското находище.
ПЪРВОТО ДОКОСВАНЕ НА ПРЕДЦИТЕ НИ ДО СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ
При всички случаи това е било първото докосване на предците ни до скъпоценните камъни. Стотици хиляди години по-късно заселилият се в Индия Хомо сапиенс, вече говорещ, държейки къс опал в ръка, е усетил раздвижване на енергията в тялото си и му е дал име “камък на щастието”. А неговите събратя в Египет открили чудодейните възможности на карнеола да засилва оздравителните процеси. Гърците пък издигнали в култ планинския кристал заради възможностите му да ги защитава от злите помисли на неприятелите им, а хелиотропът в началото на новото летоброене бил наречен Исусов камък.
Откритите находки ще бъдат предоставени на специалистите. Дано този акт да постави началото на системното проучване значението на родопските минерали за развитието на цивилизацията както в Европа, така и на цялата планета.
