Чудеса.net
Не спираме да си задаваме въпроса и за това дали има задгробен живот. И не можем да си отговорим, защото нямаме факти и доказателства за това. Неопровержима информация притежават само тези, които вече са прекрачили фаталната черта и са се „присъединили към множеството”. Но, за съжаление, те са замлъкнали завинаги.
Между другото, можем за малко да повдигнем завесата на тази тайна и да се вслушаме в разказите на тези, които са преживели клинична смърт или са били в коматозно състояние. Чисто физиологически тези две състояния са близки едно до друго и се различават само по своята продължителност – състоянието на кома може да продължи неопределено дълго време, а клиничната смърт – по-малко от 10 минути.
Но щом започнем да формулираме въпросите: „Какво чувства човек в кома?”, „Къде се намира душата му през това време?” – веднага възникват много нови, още по-трудни загадки. Например в какво всъщност се състои разликата между живота и смъртта? Отдавна е известно, че на ниво отделни атоми няма никаква разлика между одушевени и неодушевени предмети. А това води до извода, че няма разлика между живите и мъртвите тела. Просто в едните има душа, а в другите нея вече я няма.
МНОГО СА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ДУШАТА КАТО НЕВИДИМА ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО,
която го напуска след смъртта.
Какво е това душа? Тук има много значения – мистични, религиозни, окултни, на кой както му е угодно. Няма обаче само научни обяснения и научно значение на душата.
Между другото, практически при всички народи и във всички времена душата е била, казано по-точно, роднина на дишането. Например еврейската дума нефеш (дишане) означава още живот, душа, разум, животно. Славянската дума душа е производна от същата основа, от която произлизат и думите дишам и дух. Според вярванията на някои народи, всеки човек има дори не една, а две и повече души. Например в индианското племе дакота са смятали, че човек има четири души: след смъртта едната остава в мъртвото тяло, втората пребивава в неговото село, третата витае във въздуха, а четвъртата преминава в страната на духовете.
З. Тейлър пише следното: „За цялото човечество е свойствено да се мисли, че душите, или призраците, имат глас и видими очертания. Точни мнения и обсъждания за относителна
субстанция на душата има и сред нисшите, и сред висшите народи. Тоганците например си представят душата като по-фина и въздушна част от тялото, която моментално го напуска в момента на смъртта. По думите на гренландските прорицатели пък душата е бледа и мека и този, който се опита да я докосне и хване, не усеща нищо, тъй като тя няма плът нито кости, нито жили. Карибите не смятат душата само като нематериална само защото била невидима. Обаче казват, че тя е фина и нежна, буквално като изцяло изчистено тяло. Според православната църква душата на човека е съвкупност от всички наши чувства, мисли, желания, стремежи, пориви на сърцето, нашия разум, съзнание, свободна воля, нашата съвест и вярата в Бога”.
ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО УМИРА, НО АСТРАЛНОТО ОСТАВА ЖИВО
и витае над мъртвото тяло.
„Тъй като живото тяло и тялото на наскоро умрял човек са много близки по характеристиките на газоразрядното светене, не е съвсем разбираемо какво е смърт – казва кандидатът на физико-математическите науки Коротков. – Аз специално съм провел цикъл от експерименти с месо – както прясно, така и замразено. И не се забелязват никакви колебания в светенето на двата вида месо.
Излиза така, че тялото на човек, умрял преди няколко часа или дни, е много по-близо до живото тяло, отколкото към месото.
Дори след пълно спиране на сърцето и прекратяване функционирането на всички органи се запазва нещо, което остава живо”.
Струва си да видите и:
Попитали учения дали не намеква за това, че умрелият лежи на масата, а неговият мъждукащ призрак през това време витае над тялото? „Не, не намеквам – заявил Коротков, – аз говоря за това с пълната отговорност на учен, непосредствен участник в експериментите. Ако ние признаваме неподвижното тяло със спряно дишане и сърцебиене, с неработещ мозък за мъртво, това съвсем не означава, че и астралното тяло е мъртво.
Разделянето на телата на астрално и физическо е способно до известна степен да ги разтвори в пространството. И това не са фолклорни или мистични образи, а действителност, реалност, която е фиксирана с апарати”.
Много легенди, свързани със задгробния свят, сега вече получиха научно потвърждение. Например с помощта на фотоснимки по метода на съпрузите Кирлиан станало ясно, че светенето около тялото на покойника не само се запазва в продължение от 16 до 55 часа, но през деня бледнее, а свети интензивно около полунощ.
