Чудеса.net
Всеки от нас знае, че движенията на тялото се командват от мозъка. Ако мозъкът не „даде благословията си“, човек не би могъл да говори, да се храни и да върши още редица неща. Но дали наистина всички команди тръгват оттам? Много са случаите на неосъзнати действия в екстремни ситуации, които впоследствие са учудвали и самите им изпълнители. Например едно местен самолет каца аварийно сред арктическите ледове. Пилотът слиза от кабината, за да огледа машината и докато преценява ситуацията, усеща във врата си дишането на бяла мечка. Миг след това той вече е върху крилото на самолета. Това означава, че без засилване, от място, с цялото си професионално „снаряжение“ обувки, гащеризон, шлем и очила, е извършил вертикален скок на два метра височина. Впоследствие той се опитва да повтори този опит при нормални условия и… не може да подскочи и двайсет сантиметра. Мозъкът не може да на кара мускулите да се съкратят така, както са го направили сред ледовете. Което ще рече, че не той им е подал командата там. Тогава кой?
Кой кара туриста, който никога не е могъл да плува, при вида на приближаващата се към него акула да се изнесе към брега с кроул, на който би завидял и състезател по плуване? Ето, години наред той е посещавал курсове по плуване. Мозъкът му десетки пъти е възприемал информация за това, какви движения да извършва, за да се придвижва напред. Но нищо не се е получавало.
И в един миг ръцете му получават команда как да го спасят. Откъде идва тя?
Буквално казано (и в двата случая) – от въздуха. Да, точно от въздуха! Информацията изобщо не стига до мозъчните клетки, а директно задейства мускулите. Но как става това?
ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ СА ОКЕАН ОТ ИНФОРМАЦИЯ
В ефира на планетата, сред който съществуваме, непрекъснато се разпространяват електромагнитни вълни. Това означава, че ние плуваме в океан от информация. Във всеки един момент през човешкото тяло протичат стотици токове с висока честота. Но само в определени случаи отделни хора могат да се възползват от тези „гласове“.
Какво всъщност става при екстремната ситуация? слънчевият сплит, който е възел от нервни окончания, изпраща по всички нервни влакна високочестотни електрически импулси. Точно те превръщат човека във вертикална антена. При това положение той прави връзка с космическото информационно поле и се превръща, пак буквално казано, в супермен. За съжаление ефектът трае много кратко време. след първоначалния шок напрежението отслабва и придобитите способности изчезват. От тях могат да се възползват само хора, които притежават възможности да създават сами в слънчевия си сплит необходимото напрежение. В България това го можеше само баба Ванга. Когато обикновен човек в резултат на ситуация, провокираща подобно напрежение, получи подобна информация, смятаме това за прозрение.
Казахме вече, че нервната система започва от слънчевия сплит. И положителните, и отрицателните емоции, преди да въздействат върху мозъка, преминават през тази зона. Обърнете внимание какво става със слънчевия сплит, когато се смеете. А когато се уплашите, е просто излишно да се говори какво е усещането там. Казвали ли сте си някога: „Стомахът ми е на топка.“ Естествено, нямали сте предвид стомаха си, а точно мястото, което се намира в горната му част. Плюенето в пазвата след стрес също има символичната роля да отпусне стегнатия слънчев сплит.
Но обърнете внимание
Когато мозъкът работи, тази система не действа. Затова хората, които имат способността да я използват, изпадат в транс, т.е. изключват мозъчната си дейност. Защото не може да тече ток от двете страни на проводника, нали? Ето един пример. Кълцате месо със сатър и посичате пръста си. Шурва кръв. Мозъкът веднага изпраща информация до мускулите за съответните действия, които трябва да се предприемат, за да се спаси целият организъм – да се сложи ръката под студена вода, за да се измие, да се спре кръвотечението, дезинфекция, превързване и т.н. Но слънчевият сплит е индуктирал по нервната мрежа високочестотен ток, който носи към мозъка кода „сатър“. Следва късо съединение, т.е. припадате.
