НЕ ВСИЧКИ КОМАНДИ НА ТЯЛОТО СА ОТ МОЗЪКА

Всеки от нас знае, че движенията на тялото се командват от мозъка. Ако мозъкът не „даде благословията си“, човек не би могъл да говори, да се храни и да върши още редица неща. Но дали наистина всички команди тръгват оттам? Много са случаите на неосъзнати действия в екстремни ситуации, които впоследствие са учудвали и самите им изпълнители. Например едно местен самолет каца аварийно сред арктическите ледове. Пилотът слиза от кабината, за да огледа машината и докато преценява ситуацията, усеща във врата си дишането на бяла мечка. Миг след това той вече е върху крилото на самолета. Това означава, че без засилване, от място, с цялото си професионално „снаряжение“ обувки, гащеризон, шлем и очила, е извършил вертикален скок на два метра височина. Впоследствие той се опитва да повтори този опит при нормални условия и… не може да подскочи и двайсет сантиметра. Мозъкът не може да на кара мускулите да се съкратят така, както са го направили сред ледовете. Което ще рече, че не той им е подал командата там. Тогава кой?

Кой кара туриста, който никога не е могъл да плува, при вида на приближаващата се към него акула да се изнесе към брега с кроул, на който би завидял и състезател по плуване? Ето, години наред той е посещавал курсове по плуване. Мозъкът му десетки пъти е възприемал информация за това, какви движения да извършва, за да се придвижва напред. Но нищо не се е получавало.

И в един миг ръцете му получават команда как да го спасят. Откъде идва тя?

Буквално казано (и в двата случая) – от въздуха. Да, точно от въздуха! Информацията изобщо не стига до мозъчните клетки, а директно задейства мускулите. Но как става това?

ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ СА ОКЕАН ОТ ИНФОРМАЦИЯ

В ефира на планетата, сред който съществуваме, непрекъснато се разпространяват електромагнитни вълни. Това означава, че ние плуваме в океан от информация. Във всеки един момент през човешкото тяло протичат стотици токове с висока честота. Но само в определени случаи отделни хора могат да се възползват от тези „гласове“.

Какво всъщност става при екстремната ситуация? слънчевият сплит, който е възел от нервни окончания, изпраща по всички нервни влакна високочестотни електрически импулси. Точно те превръщат човека във вертикална антена. При това положение той прави връзка с космическото информационно поле и се превръща, пак буквално казано, в супермен. За съжаление ефектът трае много кратко време. след първоначалния шок напрежението отслабва и придобитите способности изчезват. От тях могат да се възползват само хора, които притежават възможности да създават сами в слънчевия си сплит необходимото напрежение. В България това го можеше само баба Ванга. Когато обикновен човек в резултат на ситуация, провокираща подобно напрежение, получи подобна информация, смятаме това за прозрение.

Казахме вече, че нервната система започва от слънчевия сплит. И положителните, и отрицателните емоции, преди да въздействат върху мозъка, преминават през тази зона. Обърнете внимание какво става със слънчевия сплит, когато се смеете. А когато се уплашите, е просто излишно да се говори какво е усещането там. Казвали ли сте си някога: „Стомахът ми е на топка.“ Естествено, нямали сте предвид стомаха си, а точно мястото, което се намира в горната му част. Плюенето в пазвата след стрес също има символичната роля да отпусне стегнатия слънчев сплит.

Но обърнете внимание

Когато мозъкът работи, тази система не действа. Затова хората, които имат способността да я използват, изпадат в транс, т.е. изключват мозъчната си дейност. Защото не може да тече ток от двете страни на проводника, нали? Ето един пример. Кълцате месо със сатър и посичате пръста си. Шурва кръв. Мозъкът веднага изпраща информация до мускулите за съответните действия, които трябва да се предприемат, за да се спаси целият организъм – да се сложи ръката под студена вода, за да се измие, да се спре кръвотечението, дезинфекция, превързване и т.н. Но слънчевият сплит е индуктирал по нервната мрежа високочестотен ток, който носи към мозъка кода „сатър“. Следва късо съединение, т.е. припадате.