Мнозина са уверени, че самоубийците са психически болни хора, които трябва не да бъдат съжалявани, а лекувани. И започваме да се замисляме дали е така в действителност едва когато тази страшна беда почука на вратата на наши близки. Какво тласка силния на вид човек към опасната черта? Какво кара четиринадесетгодишния младеж, който прави последната крачка в живота си от прозореца на многоетажния блок, да забрави за инстинкта за самосъхранение? Има ли възможност да се предотврати страшната трагедия?…
От самоубийство са застрашени не само хора с психически заболявания или представители на нисшите социални слоеве на обществото – по своя воля напускат живота и такива хора като древногръцкия философ Хераклид. Днес тази страшна беда все по-често засяга тези, за които животът едва започва – нашите деца.
СУИЦИД ЗА ВЪЗРАСТНИ
Статистиката говори, че по-често с живота се разделят хора на средна и над средната възраст. Част от тях страдат от различни психически отклонения – като шизофрения например, но повечето са напълно здрави, а често и много силни личности.
Хората от по-възрастното поколение обикновено слагат край на живота си, защото, като се огледат назад, не откриват там следи от своята дейност или преживените загуби правят ежедневието им непоносимо. Ако човек намери макар и едно ценно нещо в миналото си, ако е заобиколен от близки, едва ли ще се реши на самоубийство. В такъв случай този изход най-вероятно е следствие от тежка депресия, с която човекът не може да се справи самостоятелно.
При хората на средна възраст мисълта за самоубийство може да дойде в най-различни жизнени ситуации. Често влияние оказва и положението в обществото – политическият строй в страната, моралните принципи на нейните жители, нивото на институцията на семейството и църквата. Ако обществото е силно разделено, то човекът просто няма към кого да се обърне в трудна ситуация, трудно е да промени професията си, да се отвлече от своите проблеми. Понякога започва да пие, а под въздействието на алкохола му е по-лесно да направи последната крачка в живота си.
Ако индивидът твърдо е решил да се самоубие и за това не са му нужни нито зрители, нито съчувствие – това е истински и студен суицид. Крайно важно е навреме да се разпознае надигащото се нещастие и да се помогне на все още несъстоялия се самоубиец да разреши проблемите си чрез по-конструктивни методи. Ако ваши близки са изпаднали в депресия, потиснато състояние, липса на апетит, нежелание за контактуване, всичко това е сериозен повод за безпокойство. Понякога не е лесно да бъде забелязан проблемът, тъй като човек може старателно да го крие под маската на веселието. В този случай желанието да посегне на себе си може да бъде открито и по косвени признаци -като безразсъдно, рисковано поведение или разсъждения за смъртта в обстановка, която изобщо не предразполага за това.
Ако човекът все още не е достигнал до края на чертата, а само мисли за това, по-добре е да не го съветвате да прогони лошите мисли от главата си – ефектът ще е обратен. Трябва да се опитате да го развлечете, като го ангажирате с размисли за други неща. Понякога е достатъчно да обясните, че, който извършва самоубийство, никому нищо не доказва. Напротив, могат просто да го сметнат за луд и в края на краищата да го забравят. Има много по-градивни пътища за решение – например да обърне живота си в ново русло, да се заеме с друга работа или да започне да помага на хората. В никакъв случай не трябва да притискате решилия да сложи край на живота си с това, че има семейство, деца, хора, които го обичат, които ще страдат за него, които могат да не понесат тази загуба. Работата е там, че на такъв човек вече не му е интересна любовта на близките, той мисли само за себе си и подобни разговори могат само да задълбочат ситуацията.
Ако не можете със собствени сили да се справите с проблема, единственият изход е да се обърнете към специалист. В този случай няма от какво да се срамувате, тъй като в крайна сметка става дума за човешки живот.
САМОУБИЙСТВО ПРИ ПОДРАСТВАЩИТЕ
Може би най-страшното е, когато живота напуска дете. Статисиката говори, че самоубийствата сред децата са по-малко, отколкото сред възрастните, но затова пък по количество на неуспешни опити първите са лидери с огромен превес. Работата е там, че децата по-често са склонни към шантажиращ или демонстративен суицид, отколкото към истински. За тийнейджърите често е много важно да докажат нещо на приятели, родители, на своята несподелена любов, а понякога и просто да обърнат внимание върху собственото си съществуване. В този случай човекът няма желание да умира, но може да се увлече в „играта“ и да стигне до края.
За младежите е характерна повишена възприемчивост – лесно е те да бъдат настроени по определен начин. Затова сред тях често се срещат и случаи на фанатично самоубийство, когато например няколко души следват в смъртта своя кумир-музикант или духовен лидер. Причината е в ограничеността на мисленето, в недоразвития кръгозор, невъзможността и нежеланието да видят други хоризонти в живота.
Ако вашето дете е затворено, няма приятели, отсъства от училище – това е сериозен повод за безпокойство. В този случай трябва да поговорите не само с него, но и с учителите и съучениците. Важно е да разберете причината за неговото състояние. Въобще повечето детски самоубийства напълно лежат на съвестта на техните родители. Именно липсата на общуване води до тази страшна и съвсем недетска постъпка. Всяко дете има нужда от помощ в развитието на собственото си „аз“, има нужда от човек, с когото да може да сподели проблемите си. Ето защо е толкова важно да общувате с него на най-различни теми. Трябва да станете негов приятел, а то да ви се отплати с доверие от своя страна. Не бива да се забравя и че това, което тийнейджърът възприема като жизнена трагедия, на разумния възрастен изглежда като дреболия. Затова, разговаряйки с него, трябва сериозно да се отнасяте към на пръв поглед незначителните трудности в общуването с връстниците, в училището, в отношенията с учителите.
Често причина за самоубийствата може да станат честите родителски скандали. Не бива да се забравя, че психиката на младия човек не е така здрава и той просто не може да понесе такива отношения. Ако вашият син или дъщеря са станали свидетели на нещо подобно, трябва да поговорите с тях, да им обясните, че понякога се случват такива неща.
За съжаление проблемите в общуването между деца и родители не могат да се решат с един разговор, на който възрастните са се решили едва тогава, когато детето вече е стигнало до опасната черта. Всичко това трябва да се прави по-рано. Затова в критични ситуации е по-добре да се обърнете към психотерапевт, който да помогне да се разреши конфликтът.
МНЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТА
Самоубийството не е болест, а причина за смъртта. Ако се говори за рисковите фактори, влияещи на опитите за самоубийство, то те са психическо разстройство – депресия, шизофрения, погранично личностно разстройство; алкохолизъм, наркомания, самота, жизнена криза, предишни суицидални опити. От самоубийство по-често са заплашени мъжете.
Признаци на суицида
• Въвеждане на ред в делата, раздаване на по-ценните вещи.
• Прощаване, изразяване на благодарност на различни хора за помощта в различно време от живота.
• Външна удовлетвореност, прилив на енергия. Ако човек е взел решението да сложи край на живота си и е съставил план, то мисълта за това престава да го измъчва, появява се излишък от енергия.
• Разсъждения за смъртта в писма, записки, дневник.
• Заплахи.
• Изблици на гняв.
• Безсъние.
Основни причини за самоубийство
• Прогресиращо заболяване – например склероза или СПИН.
• Икономически неуредици. Хора, попаднали във финансови капани, се чувстват неудачници и животът им не струва пукната пара.
• Смърт на любим човек.
• Развод и семейни конфликти. Изследванията показват, че много хора, които са сложили край на живота си, са израснали в проблемни семейства.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: