“През април 1485 година в Рим, недалече от Виа Апия, намерили мавзолей със саркофаг, а в него млада девойка от патрициански род. На вид била като жива – червени бузи, нежна кожа, стройна фигура… Когато отворили зазиданата гробница, влезлите хора видели лампа, която горяла вече половин хилядолетие.” (Ендрю Томас – “Ние не сме първи- те…”)
Предлагаме ви да се докоснем до един проблем – вечната светлина. В произведенията на класиците има немалко упоменавания за съществувала в древността лампа, горяла с неугасваща светлина. За съжаление нашите предци са оставили твърде оскъдни описания на такива вечни огньове, които не позволяват да се установи дали са работили с електричество или с друга непозната за нас енергия:
• Нум Помпилий, вторият цар на Рим е имал светилник, сияещ под купола на неговия храм.
• Плутарх пише за лампата на входа на храма на Юпитер Амон, за която жреците твърдяли, че гори вече няколко столетия.
• Гръцкият писател Лукиан, винаги подробно и правдиво описвал своите пътешествия, видял в Хелиополис на челото на богинята Хера скъпоценен камък, който сияел и осветявал нощем храма.
• Прекрасната златна лампа в храма на Минерва, горяла непрекъснато в течение на години, е описана от Павсаний.
• Описание на чудна лампа ни е оставил в една своя работа и свети Августин (354 – 430). Тя се съхранявала в Египет, в храма на богинята Изида. Августин сам се убедил, че нея не може да я угаси нито вятър, нито вода.
• Неугасима лампа е имало и по време на управлението на Юстиниан (VI в.). Надпис до нея свидетелствал, че тя гори вече петстотин години.
• В ранното средновековие в Англия, близо до Бристол, в разкопана древна гробница намерили лампа, която горяла вече няколко столетия.
• Когато през 1401 г. отворили гробницата на Евандър, син на Далас, прославен от Вергилий в “Енеида”, се оказало, че погребалната камера е осветена от фенер, горящ повече от две хиляди години.
• В книгата “Едип Египтянина” йезуитът Афанасий Кирхер описва неугасими лампи, намерени в подземията на Мемфис.
Източник: „Психо”
