Чудеса.net
Защо става така, че двойки, които изглеждат истински влюбени, откриват, че съвместният им живот е непосилен труд, а други мъже и жени, които са се срещали само няколко пъти, живеят заедно дълго и щастливо?
Природата се е погрижила да създаде партньор за всеки човек, но пък страшно е усложнила възможността той да бъде намерен. Затова без специални знания няма да стигнем далеч. В последно време става все по-популярна социониката – психологическа наука, подсказваща най-добрите психотипове хора, които биха могли да създадат здрави семейства, а също и съчетанията, които не са добри за брак.
НЕСЪВМЕСТИМОСТ НА ХАРАКТЕРИТЕ
Като изхождате от темперамента на партньорите, за най-сполучливи се смятат съюзите холерик – флегматик и сангвинист – меланхолик.
С холерик най-добре съжителства флегматик, защото последният търпеливо понася емоционалните колебания на първия, освен това му допада със своята сериозност, надеждност и отговорност. Със сангвиник най-добре се чувства меланхолик. Ирационалните промени в постъпките на първия не само не го дразнят, а обратно – осигуряват му нови интересни впечатления и го отвличат от тъжните мисли.
С холерик най-зле се погажда меланхолик. Холеричната рязкост и праволинейност нараняват дълбоко чувствителния меланхолик, а немотивираните меланхолични спадове в настроенията карат холерика да излиза извън себе си. Със сангвиник не се погажда добре флегматик. По силата на своята рационална инертност флегматикът не успява да догони живия и динамичен сангвиник. От друга страна, динамизмът на сангвиника в очите на флегматика изглежда като прибързаност, повърхностност, липса на обвързаност.
Частично съвместими са холерикът и сангвиникът. Напрежение може да възникне най-вече заради това, че двамата са екстравертни и в еднаква степен се стремят към лидерство.
Флегматикът е частично съвместим с меланхолика. В такъв съюз ще има съчувствие и уважение към вътрешния свят на другия, но в същото време ще нараства отчуждението поради недостиг на инициативност.
Най-лесно могат да съжителстват двама сангвиници, тъй като те не зациклят на тема разногласия. На второ място са търпеливите флегматици, а на трето – чувствителните меланхолици. Най-трудно ще им бъде на двама холерици, тъй като са активни, неуравновесени и зле управляват емоциите си.
ОБИКНИ МЕН, ПОСЛЕ АЗ ТЕБ…
Ако обърнете внимание на еротичното лице на партньорските връзки, от едната страна е субектът на чувствата, а от друга – техният обект.
СУБЕКТИ на чувствата са хората, уверени в своя емоционален избор. В личния живот за тях е по-важно самите те да обичат, отколкото да бъдат обичани. Именно у субекта на чувствата вие винаги ще срещате едностранна любов, без взаимност.
ОБЕКТИ на чувствата са хората, които се разпалват сами, само в отговор на чувствата на другия. Във всеки случай те не проявяват емоциите си първи, тъй като не са убедени в емоционалния си избор.
Струва си да видите и:
Субектите на чувствата, от гледна точка на социониката, са етици, които живеят повече със сърцето си, отколкото с ума. Обектите на чувствата са логици, които живеят повече с разума отколкото със сърдечните си пориви. Етиците спират своя избор на този, който им харесва, а логиците обикновено избират онзи, на когото те самите се харесват.
Разпределението на социотиповете на логици и етици се пресича с това на делението на екстраверти и интроверти, като така се образуват четири групи на комуникативност.
1. Екстравертни етици, или “страстни”. Тяхната позиция в обществото е активното търсене на чувства. Те носят емоции на околните. Най-рано от всички сключват брак и най-често се развеждат.
2. Интровертни логици, или “студенокръвни”. Група, противоположна на първата. Позицията им е на пасивно очакване на чувствата. Комуникативността на тези типове протича по установени схеми и норми. Житейският им сценарий предполага късни бракове и отсъствие на повторни женитби. Браковете им обикновено се оказват най-несполучливи.
3. Екстравертни логици, или “делови”. Това е мъжки стереотип на комуникативност. Тяхната позиция е активно очакване на чувствата. Разчитат да срещнат своята половинка, докато си вършат работата. В романтичната литература такъв герой намира бъдещата си възлюбена, спасявайки я от някаква беда.
4. Интровертни етици, или “духовни”. Това е женски стереотип на комуникативност. Тази позиция може да се характеризира като пасивно търсене на чувствата. Те сами избират партньорите, които им импонират и им подават някакви косвени сигнали. Тази категория хора е най-склонна към сценария, свързан със създаването на дом, с разпределение на задълженията на мъжки и женски.
С КОГО ЩЕ ТИ Е ДОБРЕ
“ Делови” и “духовен” – пълна съвместимост. При възникване на разногласия “деловият” активно въздейства на “духовния” и последният без особена съпротива се поддава на това влияние. Благодарение на умението на “духовния” се изглаждат всички по-остри противоречия.
“ Страстен” и “студенокръвен” – пълна съвместимост. При възникване на разногласия “страстният” въздейства върху “студенокръвния”, за да промени поведението му. “Студенокръвният” не се поддава, но с течение на времето поведението му се пренастройва, тъй като се променя собствената му оценка за ситуацията. “Страстният” е удовлетворен от това и конфликтът затихва.
“ Делови” и “студенокръвен” – частична съвместимост. “Деловият” се опитва да използва “студенокръвния” за своите цели, но опитите му не водят до нищо. След редица неуспехи стремежът на “деловия” да промени положението угасва и партньорите се отдалечават един от друг, но вътрешно равновесие все пак се постига.
“ Страстен” и “духовен” – частична съвместимост. Всеки от тях чувства, че възникналият помежду им конфликт се отразява много негативно на жизнената дейност на другия. Но “духовният” ще се старае да промени собственото си поведение, защото точно това е нужно на “страстния”, и тъй като “духовният” отстъпва, покой все пак настъпва.
С кого ще ти е зле
«Страстен» и «делови». Всеки се стреми да промени поведението на партньора си, но и двамата активно не желаят да се пренастройват към другия. «Деловият» се потопява в работата си, а «страстният » се стреми да изяснява отношенията им. Конфликтът става все по-сериозен.
«Духовен» и «студенокръвен». При възникване на разногласия всеки се стреми преди всичко да се промени сам. Откликът на «духовния» е по-бърз и забележим, затова той започва да смята, че се принася в жертва за спокойствието в семейството. «Студенокръвният» сякаш не забелязва тези умиротворителни действия и така се създава впечатлението, че не цени саможертвата на «духовния», което поражда напрежение в отношенията.
Двама «делови». Всеки се стреми да въздейства на партньора си, за да постигне собствените си цели, но и двамата са безчувствени към такова въздействие. Поради това в двойката нерядко възникват кратки, но интензивни конфликти.
Двама «страстни». В такава двойка неизбежно възникват взаимни обвинения. Всеки ще въздейства на другия, но никой няма да иска да отстъпи. Всеки ще смята, че другият не го разбира, затова ще проявява силно желание да изяснява отношенията. Въпреки опитите за доказване на правотата обикновено това не води до нищо и по тази причина конфликтът дълго не затихва.
Двама «духовни». Всеки ще се стреми по всякакъв начин да избягва сблъсъците. Това стабилизира двойката като цяло, но ако конфликт между тях все пак възникне, всеки ще смята, че причината за това е у другия. В такава, макар и компромисна двойка, всеки е обиден и не е откровен с другия.
Двама «студенокръвни». Лошото в такъв съюз е недостатъчната активност и душевна топлота. Единият остявя намира другия и е доволен, че той също «не го закача». Възникналите конфликти угасват бързо, тъй като «не се налива масло в огъня».
