Антропонимиката е раздел от науката ономасиология, който изучава собствените имена на хората; съвкупност от собствените имена на хората в даден език.
Не много отдавна за нейна задача се смяташе само етимологията на личните имена: техният произход, изясняването на значенията на думите, от които са образувани личните имена.
Етимологията не само не е единствената, но и не е най-главната задача на антропонимиката.
Ние предлагаме качествено нова трактовка на името и фамилията от гледна точка на психологическата характеристика на човека, носещ определено име, и на съчетанието между неговото име и презиме (бащино).
Наблюденията ми над хората понякога ме довеждат до парадоксални изводи, справедливостта на които изглежда на пръв поглед спорна.
Аз например установих, че хората, чиито имена започват с буквата „В”, по-често са предразположени към алкохолизъм, отколкото онези, които са били наречени с имена, започващи с буквата “Б”.
Има имена, които могат да бъдат чути практически във всички кътчета на света и те навсякъде звучат естествено.
Например, Анна, Александър, Михаил, Ева. Като правило тези имена по произход са старогръцки или библейски. Същевременно не е трудно да се забележи, че на славянска почва, където звучи привично името Владимир или Ярослав, трудно се асимилират имената с древногермански или келтски произход: Арнолд, Хералд или Ателстан. Момичето с име Женевиева най-вероятно ще се окаже французойка, а момчето на име Ангел българин. Едва ли на майка-рускиня ще й хрумне да нарече сина си Махмуд.
Но колко често, стремейки се да намерят рядко и благозвучно име за детето си, родителите правят непоправима грешка.
Например Лиза и Луиза. Разликата е малка, но Лиза, независимо от отделни трудности и капризи, израства като здраво, силно, макар и малко щуро и небрежно момиче. А пък Луиза, за която близките й като правило се грижат повече от необходимото, е по-несамостоятелна, нищо не й спори. Трудно й е да намира общ език с околните, изпитва нужда постоянно да й се обръща внимание. Оттук идват трудностите в личния живот, учението, кариерата.
Мария е интернационално име. И въпреки че жената с това име е малко праволинейна и инатлива, навсякъде, в която и част на света да живее, тя остава образец за женска преданост и добра майка.
Много родители дават имена на децата си не случайно, а в чест на баба, дядо, баща, майка и т.н. В европейските кралските семейства и в дворянските семейства в царска Русия това е било правило (в руската история има двама царе Николай, трима Александър и четирима Иван). Дали е просто „липса на изобретателност”? Момчето, което носи името на дядо си, сякаш наследява силата на своя род. В семействата, където тази традиция е жива, чувството за единство е силно.
Впрочем, това не означава, че трябва да се откажем от екзотичните и необичайни имена.
Още повече, че по-голямата част от имената, които смятаме за руски, навремето са били заимствани. В Киевска Рус са назовавали нашите предци с имена като Неупокой, Забава, Добриня или Вълк. Имената Олга, Олег, Игор са дошли при нас от варязите.
А такива привични имена като Иван, Мария, Анна, Дмитрий (Димитър) са започнали да се дават на децата в Русия чак след приемането на християнството през 988 година, когато православната църква забранила „езическите” имена, а при кръщаването са избирали за детето име от църковния календар.
Същото е било положението в повечето езици. Практически всички народи са заимствали имена отвън, така че не винаги е просто да се определи първоначалната принадлежност на даденото име. Например такива обичайни имена като Юлия, Марк, Феликс, Валерий са достигнали до нас от древните римляни, а латинската антропонимика е изобилствала с етруски имена.
Французите почти нямат лични имена с френски корени: имената са донесени от Рим с католичеството.
Много е важно на детето да се даде благозвучно име, като се помисли и за това то да се съчетава хармонично с презимето.
Неудачно избраното име може да се отрази неблагоприятно върху психиката на детето.
Между другото, това обстоятелство е забелязано и от чуждестранни специалисти, които твърдят, че името оказва влияние на формирането на личността и дори на здравето на човека. Английският медик Тревор Уестън, например, е направил изследване, което показва, че пациентите, чиито имена започват с буква от последната една трета на азбуката, боледуват от сърдечно-съдови заболявания три пъти по-често.
На свой ред американски изследователи са стигнали до извода, че предразположението към различни психични комплекси е четири пъти по-високо при хората със забавни или непривично звучащи имена. Ето какво казва доктор Робърт Николей от Чикаго: “Ако детето бъде наречено с име, което може да предизвика насмешки, това от първите му крачки го поставя в отбранителна позиция спрямо връстниците му”.
Специалисти от университетите в Сан Диего и Джорджия са анализирали оценките на няколко хиляди ученици от американски средни училища и са отбелязали, че учителите по-често поставят ниски оценки момчетата с имена Елмер и Хуберт, отколкото на тези с имена Майкъл и Дейвид. Но какво да говорим за американците! Представете си как бихте реагирали вие на име Регина, Едвин, Алфред в съчетание с фамилия Хрюкина* (*Фамилията Хрюкина идва от звукоподражанието “хрю-хрю” (грух-грух) и навява асоциация със свиня. Останалите три фамилии са украински по произход и имат конкретни значения (първата буквално означава “закови портата”), които също са натоварени със съответните асоциации.) Забейворота, Рунко, Коровяк? А как ви се харесва такова съчетание: Елвира Дормидонтова?
“Какво се крие в името ти?” съвсем не е безсмислен въпрос. Името, характерът на човека, неговата съдба се намират в тясна взаимна зависимост.
Сред интересните наблюдения на Айс, които той е направил, изучавайки имената в 300 съвременни криминални романа, особено интересни са данните за литературната връзка между името и характера.
Например в Германия името Маргарита се асоциира с образа на сантиментално, седящо си вкъщи, беззащитно момиче, а във Франция, според представите на читателите, Маргарита е безсрамна, печена, алчна.
Още по-интересна е ситуацията в американската литература, където авторите на криминални романи не си правят труда да създават обемен характер, а често вземат име с готова литературна репутация, която заменя образа.
Талантливите писатели усещат интуитивно, че имената на реалните хора не са случайни и се съотнасят с техните характери и съдби. Когато авторът дава име на героя от своето произведение, той волно или неволно влага в него зародиша на характера на притежателя му. Каквото и да говорим, “по името посрещат”.
Степента на сходство на характерите при хората с еднакви имена е доста голяма. Като потвърждение на това служат събраните от мен сведения за имената и презимената на повече от 10000 души. Откъде идва и как се появява това сходство?
Законите на психологията са едни и същи за всички. Ако разглеждаме сходството по много показатели като стереотип, детето попива този стереотип от най-ранното си детство.
Името се съотнася пряко със самосъзнанието на човека. Когато чува името си, човекът се отъждествява с него, като се прониква от осъзнаване на своето “аз”. На това осъзнаване се базират някои индийски тантрически системи, например “ра-джа-йогата” на Рамачараки.
Във физически аспект произнесеното име представлява така нареченото “нехармонично колебание” с определена честота и амплитуда.
Физиологичното въздействие на името върху психологичната структура на личността се състои в следното.
Когато произнасяме някакво име, се получава вибрация, която зависи от нашето настроение. Да речем, че говорим за човек, който с нещо не ни харесва, а трябва да го наречем на име: това се усеща в гласа ни. Ние не го забелязваме, но човекът, към когото се обръщаме, чувства това и реагира съответно.
Всеки човек се отъждествява с името си само тогава, когато към него се обръща друг човек.
Имената могат да се харесват или да не се харесват на хората. Когато ги произнасяме, ние влагаме различни чувства. Например: Александър, Сашенце топло, от душа.
Още щом се появи на белия свят и се научи на ходи и различава предметите, човек прибягваме към името. Минава време, и той свързва с името на човека определен образ, стереотип на мислене и може би дори съвкупност от социални, психологически и други отношения.
Името, фамилията това е нашето лице и колко често, понякога просто несъзнателно, само по името и фамилията на човека ние започваме да съдим за самия него.
Името е дума, следователно се подчинява на законите на езика, но собствените имена образуват в езика особена подсистема, диктуваща свои закономерности, които липсват в езика извън нея.
Името на човек, който въплъщава в себе си определени качества, често става нарицателно, започва да се употребява като средство за характеристика на други хора.
В по-голямата си част тези нарицателни значения са известни само на тесен кръг хора, които познават дадения човек. Обикновено те са нетрайни и само в редки случаи името в нарицателния си смисъл може да стане достояние на националния език (Марко Тотев).
Много по-често в нарицателни се превръщат имената на литературни персонажи (Бай Ганьо).
За функционирането на името по-често е безразлично неговото етимологично значение, животът на което е несравнимо по-кратък от живота на името.