Ясновидката Маг Джиляна, гадател

как да изберем име на бебе

КАКВО СЕ КРИЕ В ИМЕТО ТИ

Антропонимиката е раздел от науката ономасиология, който изучава собствените имена на хората; съвкупност от собствените имена на хората в даден език.

Не много отдавна за нейна задача се смяташе само етимологията на личните имена: техният произход, изясняването на значенията на думите, от които са образувани личните имена.

Етимологията не само не е единствената, но и не е най-главната задача на антропонимиката.

Ние предлагаме качествено нова трактовка на името и фамилията от гледна точка на психологическата характеристика на човека, носещ определено име, и на съчетанието между неговото име и презиме (бащино).

Наблюденията ми над хората понякога ме довеждат до па­радоксални изводи, справедливостта на които изглежда на пръв поглед спорна.

Аз например установих, че хората, чии­то имена започват с буквата „В”, по-често са предразположе­ни към алкохолизъм, отколкото онези, които са били нарече­ни с имена, започващи с буквата “Б”.

Има имена, които могат да бъдат чути практически във всички кътчета на света и те навсякъде звучат естествено.

Например, Анна, Александър, Михаил, Ева. Като правило тези имена по произход са старогръцки или библейски. Същевременно не е трудно да се забележи, че на славянска почва, където звучи привично името Владимир или Ярослав, трудно се асимилират имената с древногермански или келтски произход: Арнолд, Хералд или Ателстан. Момичето с име Женевиева най-вероятно ще се окаже французойка, а момчето на име Ангел българин. Едва ли на майка-рускиня ще й хрумне да нарече сина си Махмуд.

Но колко често, стремейки се да намерят рядко и благозвучно име за детето си, родителите правят непоправима грешка.

Например Лиза и Луиза. Разликата е малка, но Лиза, неза­висимо от отделни трудности и капризи, израства като здраво, силно, макар и малко щуро и небрежно момиче. А пък Луиза, за която близките й като правило се грижат повече от необходимото, е по-несамостоятелна, нищо не й спори. Трудно й е да намира общ език с околните, изпитва нужда постоянно да й се обръща внимание. Оттук идват трудностите в личния живот, учението, кариерата.

Мария е интернационално име. И въпреки че жената с това име е малко праволинейна и инатлива, навсякъде, в която и част на света да живее, тя остава образец за женска преданост и добра майка.

Много родители дават имена на децата си не случайно, а в чест на баба, дядо, баща, майка и т.н. В европейските кралс­ките семейства и в дворянските семейства в царска Русия това е било правило (в руската история има двама царе Николай, трима Александър и четирима Иван). Дали е просто „липса на изобретателност”? Момчето, което носи името на дядо си, сякаш наследява силата на своя род. В семействата, където тази традиция е жива, чувството за единство е силно.

Впрочем, това не означава, че трябва да се откажем от екзотичните и необичайни имена.

странни именаОще повече, че по-голямата част от имената, които смятаме за руски, навремето са били заим­ствани. В Киевска Рус са назовавали нашите предци с имена като Неупокой, Забава, Добриня или Вълк. Имената Олга, Олег, Игор са дошли при нас от варязите.

А такива привични имена като Иван, Мария, Анна, Дмитрий (Димитър) са започ­нали да се дават на децата в Русия чак след приемането на християнството през 988 година, когато православната църк­ва забранила „езическите” имена, а при кръщаването са из­бирали за детето име от църковния календар.

Същото е било положението в повечето езици. Практичес­ки всички народи са заимствали имена отвън, така че не винаги е просто да се определи първоначалната принадлежност на даденото име. Например такива обичайни имена като Юлия, Марк, Феликс, Валерий са достигнали до нас от древните римляни, а латинската антропонимика е изобилствала с етруски имена.

Французите почти нямат лични имена с френски корени: имената са донесени от Рим с католичеството.

Много е важно на детето да се даде благозвучно име, като се помисли и за това то да се съчетава хармонично с прези­мето.

Неудачно избраното име може да се отрази неблагоп­риятно върху психиката на детето.

Между другото, това обстоятелство е забелязано и от чуж­дестранни специалисти, които твърдят, че името оказва вли­яние на формирането на личността и дори на здравето на човека. Английският медик Тревор Уестън, например, е нап­равил изследване, което показва, че пациентите, чиито имена започват с буква от последната една трета на азбуката, боледуват от сърдечно-съдови заболявания три пъти по-често.

На свой ред американски изследователи са стигнали до извода, че предразположението към различни психич­ни комплекси е четири пъти по-високо при хората със за­бавни или непривично звучащи имена. Ето какво казва док­тор Робърт Николей от Чикаго: “Ако детето бъде наречено с име, което може да предизвика насмешки, това от първите му крачки го поставя в отбранителна позиция спрямо връстниците му”.

Специалисти от университетите в Сан Диего и Джорджия са анализирали оценките на няколко хиляди ученици от аме­рикански средни училища и са отбелязали, че учителите по-често поставят ниски оценки момчетата с имена Елмер и Хуберт, отколкото на тези с имена Майкъл и Дейвид. Но какво да говорим за американците! Представете си как бихте реагирали вие на име Регина, Едвин, Алфред в съчетание с фамилия Хрюкина* (*Фамилията Хрюкина идва от звукоподражанието “хрю-хрю” (грух-грух) и навява асоциация със свиня. Останалите три фамилии са украински по произход и имат конкретни значения (първата бук­вално означава “закови портата”), които също са натоварени със съответните асоциации.) Забейворота, Рунко, Коровяк? А как ви се харесва такова съчетание: Елвира Дормидонтова?

“Какво се крие в името ти?” съвсем не е безсмислен въп­рос. Името, характерът на човека, неговата съдба се нами­рат в тясна взаимна зависимост.

странни именаСред интересните наблюдения на Айс, които той е напра­вил, изучавайки имената в 300 съвременни криминални ро­мана, особено интересни са данните за литературната връзка между името и характера.

Например в Германия името Маргарита се асоциира с образа на сантиментално, седящо си вкъщи, беззащитно момиче, а във Франция, според представите на читателите, Маргарита е безсрамна, печена, алчна.

Още по-интересна е ситуацията в американската литература, където авторите на криминални романи не си правят труда да създават обемен характер, а често вземат име с готова литературна репутация, която заменя образа.

Талантливите писатели усещат интуитивно, че имената на реалните хора не са случайни и се съотнасят с техните харак­тери и съдби. Когато авторът дава име на героя от своето про­изведение, той волно или неволно влага в него зародиша на характера на притежателя му. Каквото и да говорим, “по име­то посрещат”.

Степента на сходство на характерите при хората с еднакви имена е доста голяма. Като потвърждение на това служат съб­раните от мен сведения за имената и презимената на повече от 10000 души. Откъде идва и как се появява това сходство?

Законите на психологията са едни и същи за всички. Ако разглеждаме сходството по много показатели като стереотип, детето попива този стереотип от най-ранното си детство.

Името се съотнася пряко със самосъзнанието на човека. Когато чува името си, човекът се отъждествява с него, като се прониква от осъзнаване на своето “аз”. На това осъзнаване се базират някои индийски тантрически системи, например “ра-джа-йогата” на Рамачараки.

Във физически аспект произнесеното име представлява така нареченото “нехармонично колебание” с определена често­та и амплитуда.

Физиологичното въздействие на името върху психологичната структура на личността се състои в следното.

Когато произнасяме някакво име, се получава вибрация, която зависи от нашето настроение. Да речем, че говорим за човек, който с нещо не ни харесва, а трябва да го наречем на име: това се усеща в гласа ни. Ние не го забелязваме, но човекът, към когото се обръщаме, чувства това и реагира съответно.

Всеки човек се отъждествява с името си само тогава, когато към него се обръща друг човек.

Имената могат да се ха­ресват или да не се харесват на хората. Когато ги произнася­ме, ние влагаме различни чувства. Например: Александър, Сашенце топло, от душа.

Още щом се появи на белия свят и се научи на ходи и раз­личава предметите, човек прибягваме към името. Минава вре­ме, и той свързва с името на човека определен образ, стерео­тип на мислене и може би дори съвкупност от социални, пси­хологически и други отношения.

Името, фамилията това е нашето лице и колко често, по­някога просто несъзнателно, само по името и фамилията на човека ние започваме да съдим за самия него.

Името е дума, следователно се подчинява на законите на езика, но собствените имена образуват в езика особена под­система, диктуваща свои закономерности, които липсват в ези­ка извън нея.

Името на човек, който въплъщава в себе си определени качества, често става нарицателно, започва да се употребя­ва като средство за характеристика на други хора.

В по-го­лямата си част тези нарицателни значения са известни само на тесен кръг хора, които познават дадения човек. Обикнове­но те са нетрайни и само в редки случаи името в нарицател­ния си смисъл може да стане достояние на националния език (Марко Тотев).

Много по-често в нарицателни се превръщат имената на литературни персонажи (Бай Ганьо).

За функционирането на името по-често е безразлично неговото етимологично значение, животът на което е несравни­мо по-кратък от живота на името.

За admin

Прочети още

Учителят Петър Дънов

Петър Дънов: последното пророчества е за сега!

Приживе Петър Дънов прави пророчество за бъдещето на Земята. Казва, че в скоро време тя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *