КАК СЕ КАЗВАТЕ?

Съотношението между мъжки и женски лични имена ви­наги е било непропорционално на броя мъже и жени. Разнообразието на мъжки имена в европейските народи най-често превишава няколко пъти женските имена. Това е напъл­но обяснимо: в продължение на хилядолетия за жената била отредена ролята на пазител на на домашното огнище, така че не е имало социална необходимост от по-голям брой женски имена.

Мъжът пък е бил глава на семейството и негов представи­тел пред общината, сключвал е търговски и други сделки, участвал е във военните походи.

През последните сто години положението на жените в об­ществото се е променило. Жените стават космонавти, учени, министри, ръководители на големи компании и т.н. Особено забележимо е еднообразието на имената в големите колекти­ви. Сега вече не е необходимо да убеждаваш никого, че жени­те се нуждаят от много повече имена, отколкото могат да пред­ложат съвременните печатни издания.

Основен източник за попълване на колекцията от женски имена е възможността те да бъдат образувани от мъжките имена: Александра, Анастасия, Антонина, Благойка, Дорофея (Доротея), Евгения, Евсевия, Ефросиния, Исайка, Илария, Исидора, Кира, Кирила, Клавдия, Крискентия, Лукина, Мавра, Павла, Руфина, Санда, Серафима, Соломония, Трифена, Фавста (Тавста), Феоктиста (Теоктиста), Феофания (Теофана), Феофила (Теофила), Адриана, Аполония, Аркадия, Валерия, Виктория, Виталия, Виталина, Хермина, Зенона, Ива, Ираклия, Леонида, Леонтия и Леонтина, Нила, Павлина, Руслана, Северина.

От всички категории новообразувани имена тези са ни най-близки и се възприемат като обичайни и отдавна познати. Съответните им мъжки имена се използват не един век и са влез­ли органично в езика ни. Може да се очаква появата на поред­ната доза женски имена, образувани от мъжки: Анатолия, Антония, Арсения, Артемия, Благойка, Благоя, Викентия, Вечеслава, Гордия, Дионисия, Драгийка, Илийка, Исайка, Игнатия, Изяслава, Илиона, Ипатия, Ириния, Киприана, Илиодора и Лиодора, Инокентия, Йоила, Клима и Климентия, Кип­риана и Куприяна, Койка, Кириана, Левкия, Санда, Устиния, Юстиния други.

Но в този случай трябва да се има предвид, че женските имена, които са произлезли от мъжки, програмират у момичетата сложен характер. Те са настойчиви и упорити при постигане на целите си, но често са лишени от чисто женска­та проницателност и интуиция. Излишната им принципност, липсата на гъвкавост им пречат и в личния живот, и при из­дигането в кариерата. Може да се проследи интересна зако­номерност, доказана убедително от самия живот: ако мъжът на име Евгений е ласкав, спокоен, отстъпчив, то неговата адашка Евгения се отличава с инат и малко свадлив нрав.

Мъжки имена дават често в семействата, които са очак­вали момче, а се е родило момиче. Ами че защо да отива нахалост „измисленото“ с толкова труд име мислят си роди­телите. Така възникват многобройните Витални, Бронислави. „Мъжкият“ характер с всичките му плюсове и минуси задължително ще се прояви у Александра, Виктория, Хенриета. Не по-добро решение за мъжете е името, което е традици­онно присъщо за представителките на слабия пол: Анастас, Людмил, Ина. Изобщо въпросът за половата принадлежност на имената е много сложен. Струва ми се, че е нежелателно на момичетата да се дават мъжки имена: та нали има толкова красиви женски имена, носещи в себе си гигантски заряд от женственост, който впоследствие ще помогне на притежателките си да решават своите проблеми с чисто женски средства: с ласка и нежност. Нали не напразно се казва, че силата на жените е в тяхната слабост.

Вторият начин за увеличаване на масива от женски име­на е съхраняването на старинните имена, които се срещат сред населението, но не са попаднали в различните справочници. Така например в списъците липсват доста разпространените и досега имена Акулина (Акилина), Белуна, Благуна, Благия, Евдокия, Джута, Драгия, Афанасия (Атанасия), Евстолия, Ефимия (Евтимия), Маруша, Павла, Параскева, Пенда, Радил а, Федора (Тодора).

Третият път за попълване на списъка от женски имена е привличането на имена от други народи. Много чужди име­на се вливат доста добре в нашият език, съчетават се добре с презимената и фамилиите. Най-подходящи за интегриране са имената с привични за нашия слух ударения и окончания на „а“ и „ия“, с обичайната последователност на гласни и съг­ласни, като например:

– Ани, Кети, Лили, Нели, Фани, Стефани, Хриси, Жанет, Ивет, Ингеборг, Мадлен, Алиа, Алиса, Алма, Алфна, Амалия, Амида, Берта, Бригита, Галия, Халда, Херта, Гертруда, Дамира, Данара, Дарима, Даяна, Дилара, Залима, Замира, Зарема, Зарина, Земфира, Изета, Изолда, Йована, Илона, Илгиза, Ирма, Кара, Карима, Каролина, Касима, Керта, Лаура, Лейла, Линда, Луиза, Лудвига, Людгарта, Мадина, Мариама, Матил-да, Мина, Розалия, Сабира, Саида, Сания, Сардана, Саяна, Селима, Тагира, Таира, Тамила, Тереза, Устиния, Урания, Фарида, Фатима, Хелма, Хилия, Елина, Елвира, Елза, Емилия, Ема, Ержена, Ерна, Ядвига.

Ако някои от тези имена се възприемат като малко необичайни, следва да напомним, че съвсем неотдавна Жана, Инеса, Клара, Яна, Анжела бяха също толкова редки, както днес някой стари български имена като Зепка (от Зепа), Буша (от Ламбуша) и Мика. Мисля, че читателите вече не се учудват твърде, когато се запознаят с момиче на име Августина, Алберта, Божена, Бронислава, Банда, Бацлава, Вилхелмина, Владислава, Габриела, Даглара или Доминика. Много от тях „пуснаха корени“ и ста­наха любими и популярни в нашата страна.

Един от най-богатите потенциални източници за създаване на нови имена е народното творчество в най-широкия смисъл на тази дума: Адреана – от Андрей и Адриана, Добрилия – от Добра и Емилия или Лилия, Иглида – от Иглика и Аглида, Златолина – от Злата и Лина, Теомира от Тео и Мира, Златислава и др.

Популярно също така в България е практиката за съвместяването на две или повече имена на роднини и близки: Цветозара – от баба Цветелина и дядо Зарко или Лазар, Владислава – от Владимир (Владо) и Станислав (Слави).

Струва си да видите и:

Домашна майонеза с пасатор или миксер

16.09.2024

Общоизвестно е, че в периода след Октомврийската рево­люция в Русия, се е появил огромен брой имена, свързани с новите реалии в живота. Днес много от тези имена са станали анахронизъм, но до известно време модата на „революцион­ните имена“ е довела до появата на многобройни Владленовци и Аврори. Ето някои от тези имена, станали своебразни паметници на това време: Агита, Вилора (Владимир, Илич, Ленин, Октомврийска революция), Воля, Героида, Интерна, Искра, Лениана, Ленина, Нинел („Ленин“, прочетено обрат­но), Ноябрина (в превод Ноемврина бел. пр.), Ревмира („революция“ и „мир“). Впрочем, новите имена не са неп­ременно свързани с политическите убеждения на родите­лите това може да бъде и отговор на най-разнообразни съ­бития, явления, сериали: Изаура, Астрела, Аелита, Хелия, Касандра, Каралайн, Корасон, Кама, Карина, Лима. Между другото, когато се занимаваш с творчество от подобен род, би трябвало да бъдеш поне елементарно грамотен човек, в противен случай е напълно възможно за име на детето, ко­ето няма никаква вина за нищо, да бъдат използвани таки­ва явно неподходящи думи, като Грамофонка, Телефонка, Салфетка, Идея, Алтернатива, Руина, Интеграла или пък нес­копосани производни от нарицателни имена (Антена, Ради-олина, Енергина). Доста често се появяват имена, които съв­падат с общоприетите умалителни: Аля, Ася, Геля, Зоя, Иля, Лена, Лиля, Люся, Мила, Ната, Рита, Света, Таня. Според мен тези имена не могат да се препоръчват в качеството на пълни женски имена по вече изказаните съображения.

Откриването, обработването и утвърждаването на ново­образуваните имена е четвъртият начин за обогатяване на женския, както и на мъжкия именник. Можем да се надява­ме, че в близко бъдеще някое печатно издание ще публикува всяка година списъци на новите имена, утвърдени от специ­ална комисия.

Остава да споменем още един източник за попълване на списъка с женски имена това са имената на героите от гръц­ката и римската митология.

Част от имената, създадени от фантазията на древните, са достигнали до нас през X век заедно с християнската рели­гия: Ариадна, Астерия, Хермиона, Ефросиния, Елена, Илия, Клеопатра, Конкордия, Лариса, Муза, Ника, Поликсена, Фелицата. В постоянна употреба са влезли и някои други имена от митологията: Аглая, Арета, Виктория, Диана, Инга, Ире­на, Рема. Срещат се също имената Хера, Афродита, Венера, Деянира, Евридика, Изида, Камила, Лаодика, Ливия, Луцина, Медея, Мира, Флора, Юнона, Електра.

Но това далеч не са всички древногръцки и римски имена, които могат да се използват като прекрасни имена за люби­мите дъщери. Ето някои от тях, които по звучене са близки славянските езици: Амата, Антея, Астрея, Венилия, Виргилия, Хела, Гея, Даная, Диона, Идалия, Йола, Иполита, Ирирда, Ка­мена, Кирена, Клипия, Климена, Лавиния, Либера, Макария, Палада, Прима, Селена, Егина, Елада, Енеида, Ерегия.

Сполучливото съчетаване на такова име с презимето и фа­милията съвсем няма да прави странно впечатление, а в оп­ределени случаи ще звучи по-естествено, отколкото много дру­ги разпространени у нас превзети, „изкилиферчени“ чужди имена.