Българска антропонимика. Данни за българските имена

Закон в науката антропонимика (окултен): Името на всеки човек е филтър, който не пропуска определени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии.

Ще започнем с общи данни за науката Антропонимика или Антропонимия и по-долу ще продължим с конкретни примери за произхода на българските имена.

Антропонимика	Източници за проучване
Изучава личните имена	Исторически документи
Анализира произход, значение, структура, разпространение	Фолклорни текстове
Проследява историческо развитие	Литературни произведения
Изяснява етимологията	Речници на личните имена
Изследва словообразувателни модели	Статистически данни
Анализира семантика на имената	Проучвания на съвременните тенденции
Проследява връзката с екстралингвистични фактори	Етнографски изследвания

Видове имена в българската антропонимична система

Българската антропонимична система включва няколко основни вида имена:

Лични имена

Личните имена са основният вид имена, които всеки човек получава при раждането си. Те имат няколко характерни особености:

• Изразяват индивидуалността на човека
• Не се предават по наследство, макар че често хората са кръщавани на баба си или на дядо си
• Обикновено сами по себе си не показват роднински връзки

Според произхода си българските лични имена биват:

• Славянски (Борис, Веселин, Снежана)
• С библейски произход (Иван, Мария, Йосиф)
• От старобългарския език (Боян, Драгомир)
• Заемки от други езици (Александър, Виктор, Розалия)

Фамилни имена

Фамилните имена идентифицират принадлежността на даден човек към определен род или фамилия. Характерни особености:

• Предават се по наследство от родители на деца
• Показват роднински връзки
• Обикновено не се променят през живота

В България фамилните имена се налагат в края на 19 век и началото на 20 век.

Бащини имена

Бащините имена се образуват от личното име на бащата с добавяне на окончанието -ов или -ев. Имат характер на допълнително име, което се използва заедно с личното име.

Например:

• Иван Петров
• Мария Иванова

Прякори

Прякорите са неофициални имена, които хората получават в ежедневното общуване. Обикновено се дават според някаква характерна черта или особеност. Например:

• Големия Иван
• Бай Минчо
• Дългия

Прякорите не се унаследяват, а са свързани с конкретен човек. Макар че много от прякорите в стари времена са се превърнали във фамилни имена днес. Например фамилията Дългъчеви идва от прапрадядо, чийто прякор е бил Дългъчът.

Вижте и ТОВА: Най-добрите имена за момче. Български мъжки имена, подходящи за вашата рожба.

Имена с библейски произход

Много от популярните български имена идват от Библията и носят значението на съответните библейски персонажи. Например:

• Иван – от еврейското Иоан, означаващо „Бог е благословил“
• Мария – от еврейското Мириам, означаващо „възлюбена“
• Йосиф – от еврейското Йосеф, означаващо „Бог да прибави още един син“
• Даниел – от еврейското Даниел, означаващо „Бог е съдия“
• Ева – от еврейското Хава, означаващо „даваща живот“

Имена от старобългарския език

Тези имена носят значението на думите, от които произхождат в старобългарския език. Например:

• Боян – от „боя“, означава „боец“
• Борис – от „бора“, означава „борец“
• Владимир – от „влада“ и „мир“, означава „владеещ мира“
• Добромир – от „добър“ и „мир“, означава „добрият мир“
• Живко – от „жив“, означава „живият“

Имена със славянски корени

Тези имена също носят значението на славянските думи, от които произлизат:

• Веселин – от „весел“, означава „веселият“
• Горан – от „гора“, означава „планински жител“
• Драгомир – от „драг“ и „мир“, означава „скъп мир“
• Любен – от „любов“, означава „възлюбен“
• Снежана – от „сняг“, означава „бяла като сняг“

Заемки от чужди езици

Част от българските имена са заимствани от други езици и култури:

• Александър – от гръцки, означава „защитник на мъжете“
• Виктор – от латински, означава „победител“
• Деница – от персийски, означава „слънце“
• Елена – от гръцки, означава „светлина“
• Моника – от латински, означава „самотна“
• Розалия – от латински, означава „роза“

Имена с пожелателно значение

Това са имена, с които родителите изразяват пожелания към бъдещето на детето:

• Вероника – от латински, означава „носеща победа“
• Гергана – от персийски, означава „цвете“
• Здравко – от „здрав“, за здраве
• Надежда – означава „надежда“
• Пламен – означава „пламък“

Защитни имена

Това са имена, които според народните вярвания предпазват детето от зли сили и болести:

• Грозю – за да е подмамено злото
• Живко – за дълъг живот
• Неда – защита срещу недъг
• Руска – за румено лице и руса коса

Ролята на писателските псевдоними

Псевдонимите на българските писатели често носят символично значение и разкриват техни важни характеристики:

• Пенчо Славейков – псевдонимът изтъква любовта му към природата
• Пейо Яворов – псевдонимът свързва поета с родния край

Имената като характеристика на героите

Писателите внимателно подбират имената на героите си, за да ги характеризират убедително още с тях:

• Бай Ганьо (Алеко Константинов) – разкрива търгашеската същност на героя
• Рачо Пръдлето (Иван Вазов) – иронично име, което разобличава страхливостта на героя
• Дядо Добри (Елин Пелин) – името изтъква добродушието на героя

Имена на герои, превърнали се в нарицателни

Някои имена на литературни герои се превръщат в нарицателни за определени качества:

• Плюшкин (Гогол) – скъперник
• Тартюф (Молиер) – лицемер
• Дон Кихот (Сервантес) – борец срещу вятърни мелници, идеалист

Колкото по-малко твърди гласни съдържа името, толкова филтърът е по-плътен. И обратно, колкото повече са твърдите гласни, толкова по-уязвим е човек за атаки. Познавайки силата на духа, който предстои да се превъплъти, още през бременността на майката, Ние внушаваме подходящото име.

Още ТУК: Модерни имена за момиче. Красиви български женски имена, от които да избираме. Кратки и модерни, вносни и традиционни.

Майките подсъзнателно наричат децата си с гальовни имена, в които се съдържат повече меки гласни, за да уплътнят филтъра на името и да предпазят детето си от атаките на негативните сили, преди то да е укрепнало духовно.

Тези, които променят гласни от името си, например, Илияна на Илиана, не знаят, че отварят филтъра си за атака на по-марсови, по-силни, по-войнстващи енергии.

Всеки, който носи името на светец, се свързва духовно с него, и така получава напътствия.

Когато човек носи едно популярно, често срещано име, той се свързва в невидима енергийна мрежа със своите съименници, които го поддържат енергийно и му дават сили. Но когато е приел едно оригинално, рядко срещано име, той остава самотен.

Така чужденците в една страна нямат енергийната подкрепа на съименниците си и се чувстват дискомфортно. Липсва им именната солидарност.

Все пак какво можем да направим, за да облекчим съдбата си, макар да знаем, че колкото по-големи изпитания понесем, толкова повече нараства духовната ни сила?

Необходими са ни познания, за да избираме подходящото време за положителното решение на проблемите ни.

Френският изследовател Пиер Руже в своята книга «Влиянието на името върху живота на човека» говори за «музика на името», определяща, по негово мнение, съдбата на човека. Като изхождаме от тази теория, всяка буква на името е източник на определени вибрации, които влияят върху характера на човека. Хората с голям брой колебания в секунда са устойчиви към инфекции. Това повишение на имунитета нараства при високо ниво на моралните устои. Съществува и определена връзка между самия звук (колебания, вибрации) и цветовете. Името – това е набор от глухи и звънки звуци, които в съчетание образуват мелодия. А мелодията, вибрацията на звуците, присъща на дадено име, хармонира с определен цвят.

Според други теории съчетанието от собствено и бащино име влияе достатъчно силно на съдбата на човека.

А подборът на това съчетание смекчава неговото влияние.

Други твърдят, че има определена връзка между името и знака на зодиака. А има и стародавно поверие: всеки човек има свое отражение в обкръжаващия свят и на всяко име съответстват определени растения, камъни, животни и т.н. С това в характера на носителя на името изпъкват разни черти на характера.

За поразителната еднородност на характери свойствата на носителите на едно и също име, в началото на 20 век писа и руският изследовател С. Р. Минцлов. Тогава той издал малка книга със заглавие «Властта на имената». Минцлов направил анализ на имената на известни личности от миналото и стигнал до извода, че Алексеевците са пресметливи, Александровците – веселяци, а болшинството Петровци — тихи хора, но с твърд и упорит характер. Според Минцлов, Сергеевците често са бащи на известни хора: Пушкин, Грибоедов, Тургенев, са били Сергеевич-и.

Павел Флоренский, известен руски учен и философ, е посветил на връзката между имената и характера специален труд — «Имена».

«Не бих се заел да твърдя, че имената не оказват никакво влияние върху съдбата“— пише той.— Името е фина плът, посредством която се определя духовната същност». Името Александър, отбелязва П. А. Флоренский, съответства в своята основа на сангвиничен характер.

Александровците се отнасят любезно и внимателно към жените, но често се ограничават с обикновен флирт. Името Елена е знаменател за женска природа, Николаевците добри сами за себе си, Василовците обикновено крият нежните си чувства в себе си. Константин се отличава с непостоянство.

Що се отнася до мистиката на имената, В. А. Никонов, специалист в областта на антропонимиката — науката за имената, си спомня в своята книга «Име и общество» разказ на Джек Лондон.

Там една жена кръщава своите синове с името на загиналия си брат Самуил и всички те четиримата, един след друг умират.

Неотдавна психиатри от САЩ проведоха изследвания и откриха, че хората със забавни с странни имена четири пъти повече от останалите са предразположени към различни видове психологически комплекси. Детето, което носи име или прякор, предизвикващи насмешка, още от най-ранно детство е в отбранителна позиция, което формира и определеничерти в характера му.

На свой ред английският терапевт Тревър Уестън установил, че хората, чиито имена започват с букви от последната трета на азбуката, по-често боледуват от сърдечносъдови заболявания.

Специалисти от университетите в Сан-Диего и Джорджия установили, че учителите в училищата упорито поставят ниски оценки на учениците с едни имена и високи на тези с други.

Момичетата с привлекателни имена зле се издигат в службата и сферите на бизнеса, но затова пък могат да достигнат забележителни успехи в шоубизнеса.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна гран ица между тях — пожелателни и защитни.

ПОЖЕЛАТЕЛНИ ИМЕНА

В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето.

• Живот и здрав: Живко, Здравко
• Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин
• Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен
• Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди
• Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен
• Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен

Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща:

• Цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан
• Билки и треви: Билян(а), Детелин(а)
• Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен
• Птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол
• Небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница

ЗАЩИТНИ ИМЕНА

Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:

• а) От глаголен корен „стоя, трая“: Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян
• б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко
• в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан…
• г) „Грозни“ имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо
• д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, „подхвърляли“ го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.
• е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза „Търся име“ вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.
• ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.

Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар.

КАК БЪЛГАРИТЕ ИЗБИРАЛИ ИМЕНА НА ДЕЦАТА СИ?

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.

Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.

От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.

Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.

Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.

Когато детето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.

С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.